Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев

Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам.

После се появи един старшина и каза, че трябва да отида на баня. След като се изкъпя, трябвало да облека войнишки дрехи, а цивилните да сложа в куфара си. Един младши сержант щял да дойде да ме вземе и да ме заведе в банята, която била в Аспарухово.

     След час дойде младши сержантът. Носеше един вързоп с дрехи и обувки и тръгнахме към Аспарухово, на няколко километра от Галата. Беше приказливо момче и по пътя ми разказа какви страхотии ме очакват в батальона, колко тежка е подготовката, но пък съм щял да стана истински мъж и боец.

     След като се изкъпах, започнах да се обличам. Най-напред дрехите. Не можех да видя как ми стои граничарската униформа, тъй като нямаше огледало. После дойде ред и на чепиците, както наричаха войнишките обувки. Младши сержантът ми показа как се навиват партенки, обух левия чепик, а в десният кракът ми влезе много трудно. Премерихме ги външно, двата бяха съвсем еднакви. Но…

     Но се оказа, че и двата са леви!

     -Ами сега? – затюхка се момчето. – Не можеш да вървиш бос, изключено е… Добре, обуй го и пробвай да вървиш.

     Едва изминах около половин километър и седнах на земята. Болеше много, кракът ми беше се разранил, не можех да вървя повече.

     -Хм, май ще трябва да те нося – мърмореше младши сержантът.

     Метна ме на гърба си и така, малко по малко се добрахме до поделението.

     А там новобранците се превиваха от смях.

     -Гледайте! – викаха. – Старата служба носи новобранец на гръб!

     Преди да вляза в казармата съм слушал какви ли не истории. Разказвали са ми и как дават на новобранците две леви обувки и аз мислех, че това са измислици. А то…

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

Време за четене: „Дъщерите на Ханна“

За греховете на бащите Господ наказва децата до трето и четвърто поколение. За делата на майките няма библейски стих, въпреки че те вероятно имат по-голямо значение от делата на бащите. Прастари образци се предават от майки на дъщери, които раждат нови дъщери, които раждат… В края на XIX в. тринайсетгодишната Ханна ражда незаконно дете в…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s