Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие.

Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак извадих късмет”.

Хареса ми идеята за родените в неделя, винаги е хубаво да има нещо, което да ти помага да се чувстваш специален.

Доста дълго време неделя ми беше и един от любимите дни в седмицата. Има нещо толкова прекрасно в тихите неделни следобеди, когато съзнанието ти се смълчава и изпитваш уют и благодарност. 

После дойдоха децата и тишината рязко се изпари от дома ни. За тях няма особено значение кой ден от седмицата е, а ги занимава единствено идеята за игри и това е напълно нормално. Съответно уютните неделни дни, прекарани вкъщи, се изпариха, за сметка на нестихващата глъчка, непрекъснатото подреждане, бърсане и пране, както и повишеното внимание към опазване безопасността на децата и целостта на покъщината. 

Сега мога да кажа, че сред любимите ми дни е понеделникът – когато ясла и градина милосърдно отварят вратите си отново и аз без угризения им посвещавам децата си.

Към момента мога да изпратя само голямото дете, докато бебето остава на моите грижи, но пък е толкова по-лесно, когато имаш на ръцете си само едно. 

Отделно и мъжът ми заминава за офиса, което също осигурява повече спокойствие и тишина в дома. Не че ми пречи човекът, но когато искаш да си починеш от уикендите с пълна и шумна къща, всяка възможност за оставане насаме със себе си е приветствана.

Та, докато други хора с навъсено примирение пуфтят “оф, пак е понеделник”, аз с доволна усмивка казвам “ах, понеделник!”.

Разбира се, като всичко в живота и това ще се промени един ден. Колкото повече растат, децата стават толкова по-самостоятелни и съответно става по-лесно на родителите да си отдъхват и да намират време за себе си.

Ще дойде отново моментът да се наслаждавам на неделите си, когато и децата ще се радват на възможността да бъдат вкъщи и необезпокоявани да се отдават на своите си занимания. До тогава и понеделниците ми вършат работа 🙂

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

Време за четене: „Дъщерите на Ханна“

За греховете на бащите Господ наказва децата до трето и четвърто поколение. За делата на майките няма библейски стих, въпреки че те вероятно имат по-голямо значение от делата на бащите. Прастари образци се предават от майки на дъщери, които раждат нови дъщери, които раждат… В края на XIX в. тринайсетгодишната Ханна ражда незаконно дете в…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s