Граничарски дневник: Празна пушка двама плаши

Автор: Петър Дончев

     „Учебна ли е, другарю старшина?“

     Този въпрос задавахме винаги, когато среднощ ни будеха по тревога. „Хайде, момчета, обличайте се по-бързо!“, казваше старшината. 

     За минутка-две бяхме готови, грабвахме оръжието, излизахме навън и се строявахме пред склада. Идваше старшината и ни раздаваше патрони. По това дали са бойни или халосни, разбирахме дали тревогата е бойна или учебна. В случая, за който разказвам, патроните бяха халосни. Ротният командир ни обясни, че ще проведем учебна игра. На южната граница е станал пробив и на наша територия са проникнали двама диверсанти, които в момента  се намират някъде в Странджа. Нашата задача е да ги открием, обезвредим и задържим.

     На входа ни чакаха два камиона, на които се качихме и те потеглиха. Ролята на диверсанти обикновено играеха хора, които не познавахме, отлично обучени, добре екипирани, въоръжени с автомати Томпсън, радиостанции и пари в разни валути. Така всичко изглеждаше съвсем истинско.

     На разсъмване камионите спряха в недрата на Странджа. Слязохме без приказки и се разгърнахме в дълга верига, готови за поиска, както наричахме на граничарски език претърсването. Аз бях в трето отделение на трети взвод, което ще рече, че ние затваряхме десния фланг. Придвижвахме се бавно на юг и внимателно оглеждахме всеки храст, всяко дърво, всяка скала. 

     Отдельонният командир, младши сержант, чието име не си спомням, вървеше на няколко крачки пред нас. Внезапно той вдигна ръка, спря и залегна. Спряхме и залегнахме и ние. Пред него се намираше малка, почти кръгла долчинка и той я оглеждаше внимателно. После със знаци ни каза, че диверсантите са долу и ни нареди да обградим долчинката от всички страни. Видях ги и аз. Двамата бяха отворили консерви, седнали под едно дърво и закусваха. 

     По даден знак всички скочихме на крака и насочихме автомати и пушки надолу. Младши сержантът извика „Горе ръцете, обградени сте!“. Диверсантите видяха дулата, насочени към тях, станаха и вдигнаха ръце. Спуснахме се към тях, тръшнахме ги на земята и ги вързахме с бандитските върви. После отдельонният изстреля зелена ракета, знак, че учебната игра е завършила. Не след дълго пристигна джипка и от нея слязоха четирима офицери, начело с началникът на Осми граничен отряд, полковник Премянов. Младши сержантът докладва, че задачата е изпълнена и офицерите тръгнаха към завързаните. 

     Но на няколко крачки от тях те спряха, бързо извадиха пистолетите си и ги заредиха.

     -Това не са нашите хора! – каза пребледнял полковникът. – Добре ли са завързани?

     -Тъй вярно, другарю полковник! – каза отдельонният. – Не могат да мръднат!

     Оказа се, че ние сме заловили истински, тежко въоръжени диверсанти.

     Тогава си спомних думите на баща ми „Празна пушка двама души плаши – този, който я държи и онзи, който е срещу нея.“ Всъщност, добре че не знаехме, че диверсантите са истински. Защото в противен случай тази комична на пръв поглед история, можеше да завърши трагично…

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s