“Остайница”, “Добър ден, тъга”, “Всички цветя в Париж”, “Корнелия” и още – кое си заслужава да се прочете и кое не

Доскоро гледах на аудио книгите с известно подозрение, че и доза подценяване, но ето че от Коледа насам не мога да спра да слушам. Сторител се оказа изключително добра алтернатива за хора като мен, които поради една или друга причина нямат възможност да четат хартиен или електронен носител, но пък могат да обикалят със слушалки по цял ден и през половината нощ.

За три месеца и малко съм “прочела” 14 книги и наченала, след което оставила, още толкова (и никога няма да ги довърша, защото не си заслужават).

Без да искам да правя реклама на Сторител, само ще кажа, че платформата ти дава чудесна възможност срещу приличен абонамент да имаш достъп до невероятно разнообразие от заглавия на различни езици. Откакто ползвам платформата, с удоволствие се замислих колко пари за книги, които щяха да ме разочароват, съм си спестила. Защото съгласете се, няма по-досадно да дадеш 15-20лв за хартиено издание, което след 20та страница да оставиш с разочарование и никога повече да не подхванеш отново.

Та, който има възможност, нека даде шанс на аудио книгите, ще види колко приятно занимание е това. Хем четеш, хем готвиш или буташ количка, чистиш, приспиваш бебе, люлееш люлка и т.н.

Сега ще си позволя да представя няколко заглавия, които ме впечатлиха по един или друг начин.

“Човек на име Уве” – това беше не само първата ми аудио книга, но и първият ми досег с Бакман. Следва да кажа, че останах изключително очарована. Смях се, плаках, мислих, слушах с ненаситност. С удоволствие ще си взема и хартиеното издание на романа! Много богата на емоции и чувственост книга, заслужава си всички хвалби на критиката и да, не е “висока литература”, но не е и нужно да бъде. Чудесен човечен роман, препоръчвам на всеки.

След Уве обаче подхванах “Баба праща поздрави и се извинява”, “Брит Мари беше тук” и “Тревожни хора”, с което изчерпах всички произведения на автора в Сторител. Книгите са лесни за четене/слушане, но… бързо лъсва шаблона, по който Бакман пише и това малко, даже на моменти много, дразни. Винаги има бременна жена, винаги има самоубийство/убийство, винаги има навъсени, но иначе сърдечни старци, както объркани млади хора, бързо намиращи правилния път. Не пише лошо Бакман, огромна част от разсъжденията му ми харесват и допадат, но тоя шаблонен начин на създаване на романи дразни.

“Остайница” на Рене Карабаш – първи досег с Рене, за която иначе отдавна знам, благодарение на периодичното ѝ споменаване в различни медии. Нямах особени очаквания, да не кажа, че подозирах незнайно защо плосък и беден литературен талант, но колко съм се бъркала!!! Чудесна грабваща книга на оригинална тематика, бързо разгръщаш се сюжет, пълнокръвни герои, грабващ магически реализъм.

Препоръчвам предимно на женската аудитория, мисля, че на мъжете може да им дойде леко неразбираема, поради разгърнатата чувствена душевност.

“Всички цветя в Париж” на Сара Джио – приятен роман, четящ се лесно и написан по правилата на чиклита. Държи определен съспенс, но спестява прекалено драматични и натоварващи сцени на насилие, въпреки че говори за кошмарите на окупиран от немците Париж по време на Втората световна.

Имаше обаче моменти в сюжета, които доста дразнеха с нереалистичността си, като например как човек със загубена памет, не се замисля “Абе, аз какво всъщност работя, за да се издържам?!”, а обикаля парижките заведения и ресторанти. Също така малко ми дойде в повече главните герои да са богати връзкари.

Прекалено удобно е героинята ти да няма битовизми за мислене, за да преоткрива красотите на Париж през удобно пълната кредитна карта, отколкото да надникнеш в истинския живот на редовия човек.
Но все пак увлекателен и лек роман.

“Добър ден, тъга” на Франсоаз Саган – не мога да повярвам как може да има така красиво написана книга с толкова тъп сюжет!

Завърших романа само, за да видя дали пък случайно няма да вземат обрат нещата и да си покрие ласкавите критически отзиви и грабващо заглавие, но уво. Даже напротив – в края си стана изключително нелогична и по холивудски клиширано и тъпо. Чак не можех да повярвам.

Никаква логика в развитието на героите, изключително плоско замислен и изпълнен сюжет.

Отново богати и презадоволени хора, които да мислят за луната и звездите, а не как ще си платят сметките тоя месец. Книга разочарование, не препоръчвам на никого.

“Корнелия” на Емил Ценов – тази книга трябва да я отбележа като попадението на първото тримесечие четене за 2022а. Ценов е съвременен писател и към произведенията на такива като него винаги подхождам с голям скептицизъм. Не заради друго, а защото срастването на интернет с ежедневието ни роди невероятно количество графомани. Всеки пише, защото си мисли, че има какво да каже и дори да избере интересна тема, съсипва всичко с кофти стил, грешки, плоскост и цялостна профанщина. Нагледала съм се на какви ли не самиздат недоразумения…

Та, подходих към “Корнелия” с големи резерви, които се стопиха още след първите две глави на книгата.

Изключително умело разгърнат сюжет, увлекателен повествователен стил, достоверни герои и най-вече – реалистични техни диалози и мисли. Също така романът носи информация с добавена стойност, та обогатяваш и общата си култура. Не мога да кажа, че намерих и едно нещо, което да ме подразни в книгата, за сметка на това толкова ме увлече, че я приключих за два дена.
Бих препоръчала изданието на всеки, заслужава си!

Ще приключа ревютата на изслушаните/прочетени книги от мен до тук, защото няма смисъл от още подробности. За книгите, които подхванах, но няма да продължа поради разочарование, също ще си спестя коментарите, тъй като литературата все пак е въпрос на вкус и не искам да сугестирам прекалено и отказвам някого да ги прочете. 

В момента слушам “Сапиенс. Кратка история на човечеството” на Ювал Ноа Харари и не мога да спра да се дивя колко бедно и неточно е било образованието ни в часовете по история… но това е друга тема.

Ще завърша обаче с думи, които често споделям, като стане въпрос за книги – време за четене винаги има! Дори и да е като слушане на аудио формат. Просто явно не сте намерили достатъчно интересна книга, която да ви докаже това.

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s