Граничарски дневник: Кой каза на магарето „ТПРУ“

Автор: Петър Дончев

Преди да ме пратят на заставата, бях известно време в Резервна рота в щаба на Граничния отряд. Поделението се намираше в центъра на Бургас, на площад Тройката.

     Свободните от наряд и учебни занятия можеха следобед да поспят в спалното помещение. Прозорците му гледаха към малка уличка, лятно време бяха широко отворени и ние се струпвахме на тях да гледаме минаващите хора и да въздишаме по цивилизацията.

     Един следобед по уличката мина малка каручка, теглена от магаре. Когато се изравни с нас, някой каза тпру-у-у и всички като папагали повторихме тпру. Магарето спря, каруцарят с мъка го подкара, но ние отново викнахме тпру. То отново спря и този път човекът едва го подкара. Не ще да тръгне, магарешки инат! И така няколко пъти, докато чухме дневалният да вика: „Я внимавай, стани! Мирно!

     Беше влязъл един офицер, който работеше в стая точно над спалното помещение. Очевидно и неговият прозорец е бил отворен и е видял всичко. Видът му не предвещаваше нищо добро и той ревна: „Кой каза на магарето ТПРУ?“ Прозвуча толкова нелепо и комично, че едва сдържах смеха си. Останалите също. И тогава офицерът започна разпит: „Ти ли каза на магарето ТПРУ?“, попита той най-близостоящия до него. „Съвсем не, другарю майор!“ Разпита всички и получи същия отговор. А ние затискахме устите си с длани, за да не излезе смеха от тях.

     След което майорът попита: „Щом никой не е казал на магарето ТПРУ, защо тогава магарето спря?“. „Ами питайте него, другарю майор!“, обади се някой от навалицата. Това беше капакът на всичко. Не издържахме и прихнахме. Смехът беше толкова силен, че зазвъняха стъклата на прозорците.

     Лицето на майора смени всички цветове на дъгата. Опита се да каже нещо, но думите му бяха заглушени от смеха ни.

     Завъртя се на пети и почти тичешком излезе от спалното помещение.

     Без да разбере кой е казал на магарето ТПРУ.

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s