8и март – „Ден на мама, ден на моята мадама“, ама не точно!

Днес е 8и март и много ми се иска да спрем да гледаме този празник през призмата на майката и партньорката… 

Имах преди години едно гадже, който много обичаше да казва “8и март е ден на мама и на моята мадама”. За жалост, това е доста добре формулирано обяснение как традиционно в България се гледа на днешната дата. Празник на родителката и на партньорката. Зюмбюли за всички колежки в офиса, ръчно направена картичка от детето в детската градина и с повечко късмет и желание – вечеря “по женски” в любимата кръчма…

Това може да звучи хубаво, но всъщност, е тъжно.

Защото 8и март е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените. Без значение дали са майки или не.

Може да се каже, че това е и празник на нестихващата женска енергия, която кара светът да се движи (ама буквално!), защото най-малкото досега никога не се е появило човешко същество по друг начин, освен през тялото на жената. 

Много ми се иска на днешната дата да се гледа по-сериозно, отколкото като на своеобразен втори Свети Валентин – цвете да отбиеш номера и хапване/пийване, защото имаме повод. 

Женската сила и стойност трябва да се признава и уважава, независимо дали говорим за майки или не. Трябва и да излезем от стереотипното очакване всяка жена да бъде майка. Ако тя е решила, че не иска да има деца (или поради някаква причина не е имала такива), не означава, че е по-малко жена. Напротив.

През годините, че и до ден днешен, жените се борим с толкова много неща, че просто не знам как не ни е писнало тотално.

В модерното ни общество обаче се наложи (от самите нас – дамите) образът на супер-жената. Не някой мъж, а ние самите вдигнахме летвата високо – искаме да сме успели в кариерата, добри майки, образцови домакини, във форма и с хубав маникюр. 

Лошото е и че самите ние – жените, се съдим една друга, когато някоя не покрива измислените от нас стандарти. 

Редно е да се подкрепяме повече и по-малко да се гледаме взаимно като конкурентки. Ние всички трябва да сме на една страна и това е страната на успялата жена. Ако сами не се подкрепяме и не се борим за правата и желанията си, няма как да очакваме някой мъж да го направи за нас.

Затова нека на днешния ден не си пожелаваме да сме “живи, здрави и обичани”, а да сме “успешни и горди”. Защото ние жените имаме страшно много, с което да се гордеем и е добре да си го припомняме по-често.

Та, честит 8и март! Уважавайте първо себе си, а след това и останалите жени около вас и гледайте на тях като на съмишленици, а не конкуренти.

И да припомня – зад всяка успяла жена стои самата тя!

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s