Граничарски дневник: Образцова застава

Петър Дончев публикува първият си разказ, посветен на спомените си от войнишките години.

     През лятото на 1961 г.16-та застава, на която служех, щеше да бъде обявена за Първата Образцова застава на Осми граничен отряд. Намираше се в село Бяла /сега град/, Варненски окръг. Логично изборът беше паднал на нея, Бяла беше родното село на полковник Андрей Премянов, командир на граничния отряд. Постройката беше нова, двуетажна с отлична материална база.

     Дойде комисия от щаба на Гранични войски в София, начело с генерал Борачев. Изпитваха ни по всички дисциплини, които изучавахме, а условието беше средният успех да бъде над 5,50 и да няма нито една двойка. Минаха строевата подготовка, политическият изпит, както и всички останали и последен беше изпитът по стрелба. До този момент нямахме нито една двойка, а средният ни успех беше близък до отличен 6. Всички бяхме добри стрелци и отидохме на полигона с повишено настроение. Вече предвкусвахме наградите, отпуските… Но както се казва – „Човек предполага, бог разполага“.

     Моя милост беше в трето отделение, което значи, че щях да бъда един от последните. До този момент всички стреляха за „отличен“. И вероятно всичко щеше да бъде наред, ако не беше се разиграла драматична сценка, в която бях главен герой. Две думи за правилата: стрелях с автомат Шпагин по картечна мишена от 50 или 100 метра, вече не помня точно колко. В пълнителя имах 18 патрона. Поразяване на мишената от първо показване означаваше шестица, от второ показване петица и т. н. Ако мишената въобще останеше непоразена – двойка. Подходих аз към рубежа, залегнах, заредих и зачаках показването на мишената. Но за зла участ едновременно с нея, но далече по-назад видях заек да подскача, вероятно подплашен от стрелбата.

Не зная какво ми стана, но пуснах един ред по него, заекът подскочи и повече не се показа. Мишената също се скри, но си казах, че няма нищо, ще я прострелям на второ показване за петица. Показа се, натиснах спусъка, затворът жално тропна, но изстрел нямаше. „Засечка отсечка“, казах си. Нищо, ще отстраня засечката и ще стрелям за четворка. Разглобих светкавично и гледам – нямам повече патрони. Всичко съм изстрелял по заека. Двойка! 

     Така попарих надеждите на всички за Образцова застава.

     Разбира се командирът веднага ме наказа с десет дни в ареста. Арестът беше в мазето на заставата. „Е, поне ще ми е хладно в тези горещини“, успокоявах са аз. Вечерта съм заспал, но към полунощ ме събудиха някакви песни, които идваха от гостната стая, точно над мазето. Малко след това вратата се отвори, влезе дежурният по застава и викна:

     -Дончев, бегом да си облечеш новата униформа, заший си и чиста якичка и отивай в гостната. Полковник Премянов те вика.

     Само след пет минути влязох в гостната и отдадох чест по устав:

     -Другарю генерал, разрешете да се обърна към полковник Премянов!

     -Разрешавам! – казва той.

     -Другарю полковник, ефрейтор Дончев се явява по ваша заповед!

     -Влизай, Дончев и сядай ей там! – и ми посочи свободното място до генерала.

     Седнах аз и чак сега видях, че масата, около която е седнала цялата комисия е отрупана с прибори и чаши с вино.

     -Това е за тебе, юнак – каза генерал Борачев и ми поднесе чиния с заешко бутче. – Премянов, трябва да се гордееш, че имаш такива войници! От двеста метра да улучи заек! Ако не бях го видял с очите си, нямаше да повярвам, че е възможно при тази разсеяна стрелба на Шпагините! А за Образцовата застава не се кахъри, след два месеца, като мине законния срок, ще дойдем пак и дано тогава да няма зайци!

     Така и стана, след два месеца положихме нов изпит и заставата ни стана образцова. То и тогава имах едни случки, но за тях ще разкажа друг път…

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s