Време за четене: „Бездна“ от исландската крими кралица Ирса Сигурдардотир

Ирса Сигурдардотир неслучайно е наричана от медиите Кралицата на криминалния роман на Исландия и българските читатели имат възможност да разберат сами защо – първите три части от поредицата ѝ за комисар Хюлдар и детската психоложка Фрея могат да бъдат открити по родните книжарници („ДНК“, „Водовъртеж“ и „Изкупление“).

За радост на феновете ѝ от издателство „Емас“ тъкмо издадоха и следващата – „Бездна“, в която Ирса отново блести с ошлайфано, опитно перо. Книгите ѝ са преведени на 35 езика и продадени в над 3 милиона екземпляра и Ирса отдавна се е утвърдила като едно от важните имена в жанра, благодарение на своя разпознаваем, характерен стил.

„Таймс Литерари Съплемент“ я нареждат „сред най-добрите криминални автори в света“. Неведнъж медиите я сравняват дори със Стивън Кинг и човек би се запитал какво провокира една жена от кротката, макар и сурова Исландия да пише такива зловещи сюжети. Какво ни е подготвила този път?

            В покрайнините на Рейкявик насред лишено от цвят, назъбено поле от застинала лава се въздига Скалата на обесения, където в стари времена са извършвали екзекуции и мястото не спира да привлича туристи с ужасяващата си история. Там откриват труп на млад мъж – на пръв поглед самоубиец, но забитата на гърдите му бележка бързо опровергава подобни теории. Убитият се оказва успешен финансист с уреден, луксозен живот и наглед чисто минало.

Не след дълго над полицията се оказва неочакван политически натиск да разрешат случая с по-малко шум, а ситуацията се заплита още повече, когато намират 4-годишно момченце в свръхмодерния апартамент на жертвата. Детето е видимо объркано, притеснено за майка си и няма никаква представа как се е озовало там.  Следователите не успяват да установят връзка между него и жертвата, нито да издирят родителите. Но рисунките, излизащи изпод детската ръчичка, са ясен знак, че е станало свидетел на нещо ужасяващо…
            Комисар Хюлдар поема по петите на убиеца, психоложката Фрея – по тези на семейството на момчето, и мистерията се разгръща, обагрена с насилие, самонадеяност и мъст.

В типичния си стил, и в „Бездна“ Ирса Сигурдардотир дава убедителен първоначален тласък на сюжета и създава правдоподобна обстановка, а след това ни среща с достоверни, реалистични персонажи, всеки задвижван от собствените си мотиви и предистория.

Ирса Сигурдардотир

Резултатът е както винаги истинско удоволствие за крими почитателите – напрегнат, атмосферен, задълбочен роман с мрачна сърцевина, който няма да искате да пуснете, докато не стигнете до последната страница.

„Сигурдардотир е по-уверена от всякога.“ 
Сънди Таймс

„Едва можех да вдигна очи от страниците на „Бездна“. Писането на Ирса е пристрастяващо. Задъхано, правдоподобно и толкова стратегически и умело изградено, че не издава нищо до края. Ще прочетете книгата с възхита и ще се влюбите в стила на Сигурдардотир.“ 
Дейли Рекърд

„Истински напрегнат роман. (…) Често напомня суровостта на Стивън Кинг. Дългите исландски нощи са още по-минорни в атмосферните трилъри на Сигурдардотир.“ 
Файненшъл Таймс

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s