Когато не си готов за сбъдването на мечтите ти

Когато мъжът ми ме попита какво искам за Коледа и аз му отвърнах “къща”, не си представях, че желанието ми може да се изпълни толкова бързо и да ми причини такива непоносими количества стрес. 

Понякога мечтите се сбъдват и ние трябва да се справим с всички последици от това.

Истината е, че отдавна искахме да се изместим от апартамента ни в уж хубав и модерен, но реално пренаселен и шумен, квартал и да заживеем някъде в китните предградия в къща с двор. Не толкова недостижима мечта и не толкова трудна за изпълнение. Така се случваше обаче, че офертите една след друга ни се изплъзваха и оставахме да чакахме да ни се усмихне късметът. 

В средата на декември, съвсем неочаквано, това взе, че се случи. Първоначалната еуфория беше задушена от лекото притеснение от прекалено близката дата за влизане във владение – 1и януари 2022. Казахме си обаче, че няма да изпускаме шанса си и все пак това е, което искахме, та ще стиснем зъби и все ще се пренесем, колко му е.

За годините ми живот в София (малко над 10) ми се е налагало да се местя над 14 пъти. То не бяха квартири, то не бяха общежития и гаджета… Който е преминавал през подобни сътресения в 20те си години, знае за какво става въпрос. Дори местенето ми от България в Дания не беше толкова голяма работа, освен проблемът с котката и изпуснатите полети (на когото му се чете – Специфики на пътуването с котка в самолет ).

Нито едно от тези местения обаче не ми е било така стресиращо и изпиващо силите както това сега. Причината е, че преди отговарях сама за себе си. Колкото и да е било тежко, трудно, времеемко и финансово изпитателно, все съм се мобилизарала и съм го преживявала. Сега обаче има две малки деца, едното бебе на няма и 4 месеца, които пряко зависят от мен и това коренно промени нещата.

Интересното е, че когато първото ми дете беше на 2 месеца, пак се изместихме от първото ни общо жилище с мъжа ми, което беше идеално за двама, но малко за трима. Тогава пак беше стрес и си казах, че в следващите 10 години не искам и да чувам за местене, но съдбата има своите начини да ни изненада.

Няма да влизам в излишни подробности, но само ще спомена, че въпреки че наехме фирма с хамали за преместването на мебели и т.н., целият процес пак беше невероятно изпитание за физическото и най-вече психическо здраве. Точно в този период бебето влезе в сънната регресия на 4я месец (или поне аз се успокоявам, като си обяснявам проблемите му със съня с това), а кака му ще се наложи да почака месец и половина, докато получи детска градина.

И така сред ред изпитания, безсънни нощи и стрес местенето се случи, озовахме се в новата къща и въпреки че първоначално си отдъхнахме, не мога да кажа, че заживяхме веднага спокойни и щастливи. Напротив.

Първо, новият дом си има нови специфики – миризми, шумове, изисквания. Това доведе до поредица трудни за сън нощи, докато успеем да свикнем с новото място. Особено децата имаха нужда от почти седмица. След това аз и мъжът ми осъзнахме колко още много, много работа (и пари!) се искат от нас, за да подредим и нагласим къщата. Но баща ми веднъж каза, че дом се събира цял живот и особено в последните седмици обичам да си припомням тези думи. Няма как да стане за една вечер, нито за седмица, нито месец. Ще се иска време, отдаденост и желание, за да си го направим наше и уютно. Поне хубавото е, че усещам как с всяка изминала нощ и всеки прекаран в новата ни къща ден, улягаме по-удобно и добре в жилището ни.

Замислих се как това никога преди не ми е било чак такъв проблем. Една-две вечери на ново място и вече съм свикнала с него. 

Явно сега годините си казват думата. Колкото повече узряваме, толкова повече се привързваме към навиците и ежедневието ни. Именно те ни карат да се чувстваме стабилни на мястото, което обитаваме, вдъхват ни спокойствие и уют.

За да изградиш навици и любим ежедневен ред на ново място се иска време и докато се случи, няма как да не се усещаш леко като на гости. Хем знаеш, че това си е твоето жилище, хем го усещаш някак чуждо. Но времето е велик вълшебник и е способно да измени перспективата ти за всичко, както и да ти даде ценни уроци по търпение. Затова се старая да се осланям на него и да си повтарям, че съм на прав път, а утре е нов ден, нова надежда, нова радост.

И да, мечтите се сбъдват и това носи съответните последици. Налага се да платим цената за желанията си, защото няма нищо безплатно в живота и по един или друг начин следва да се борим и да заслужим всичко, което искаме. Затова и тънкостта не е в това да внимаваш какво си пожелаваш, а по-скоро да знаеш как да се справиш, когато желанието тупне сбъднато в скута ти. 

А сега отивам да мия прозорци и да чистя две бани, повтаряйки си каква съм щастливка, защото нали точно къща исках за Коледа 🙂

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s