Нова година по пижама на дивана или щастието в малките победи

Някъде около втората година след раждането на дъщеря ми започнах да недоволствам, че забавленията ми се изчерпват до това да гледам телевизия вечер на дивана вкъщи заедно със съпруга ми.

Сега – три месеца и нещо след появата на второто ми дете, си мечтая за това.

Винаги ме е изумявало как може да ти се променят възприятията, нагласите и желанията във времето. Да, клише е да се каже, че започваш да цениш нещо чак, когато го загубиш, но като го изживееш, осъзнаваш пълния смисъл на израза. 

Преди ми се виждаше скучно и на моменти чак досадно, че всяка една вечер сме приковани в хола на дивана, защото детето спи в другата стая, а баби и дядовци са на 3 часа със самолет от нас. Вече 3 Нови години посрещахме по този начин и аз все си мислех как ми се иска събиране с приятели, по-празнична обстановка, смях, забава, музика, а не пазене на тишина след 20ч и ядосване на всичките гърмежи и фойерверки.

Когато обаче се оказах сама със залепено за мен бебе в тъмна стая, опитваща се да го успокои и приспи, и така всяка една вечер в продължение на месеци, рязко започнах да бленувам за изтягане на дивана, небрежно поглеждане към телевизора и разговор на каквато и да е тема заедно с мъжа ми.

Майките биха ме разбрали най-добре.

На 31и си повтарях, че Нова година е ден като всички останали, сменя се страницата на календара, един месец идва след друг и нищо не е кой знае колко по-различно, та е излишен целият този шум, пукот и напън за партита и забавления. Но вътрешно в себе си го усещах все едно да се убеждавам, че рожденият ми ден не е нищо специално и особено, просто набор от 24 часа, като всички останали 364 дни в годината.

Замислих се в сегашната ни битова ситуация, подчинена на бебешкия режим и нужди, какво би ме накарало да се почувствам по-добре, какво посрещане на 2022а би ме зарадвало. И отговорът беше точно това, от което недоволствах преди – аз и той на дивана по пижами, с пуснат телевизор за фон и говорещи си за нашите си неща. Може би някоя чаша вино, малко шоколад, но най-вече спокойствието да си починеш за няколко часа от грижите за деца и бебета.

Бях убедена, че няма да ми се изпълни това желание. Синът ни имаше като цяло тежки вечери с трудно заспиване, многорев и нужда от мама плътно до него. Като се замислих и за невероятните гърмежи, които започнаха още от 17ч на 31и, реших, че той може да е по-разстроен от преди. Имаше вероятност голямото ни дете, което вече осъзнава какво се случва, но още се плаши от оглушителния шум, да е също стресирано и да има нужда от гушките на родител.

Та, с мъжа ми се настроихме, че ще посрещнем новата година успокоявайки децата ни и си казахме, че това не е чак толкова лошо. В крайна сметка, искали сме ги тези деца, ще се грижим за тях, пък те все растат и ще дойде времето да се забавляват заедно с нас.

Оказа се обаче, че старата и новата година бяха решили да ни направят подарък – старата, за да се компенсира за доста разочарования, новата – за да докаже, че ни готви добри изненади.

На 31и успяхме да приспим успешно и без плач и двете деца. Още по-невероятно, че и двете проспаха абсолютно цялата безумна пукотевица и гърмежи, част от тях случващи се под прозорците ни. Да, на няколко пъти трябваше да влизам в стаята на бебето, да го кърмя и приспивам отново, но в крайна сметка вкъщи беше спокойно, уютно и аз и мъжът ми посрещнахме 2022а заедно, на дивана, с по чаша пенливо вино, усмивки и благодарност.

Даже успяхме да поседим така и да се порадваме на времето си заедно без деца около нас за час и нещо, докато в крайна сметка решихме да си легнем и да поспим.

Чувствах се толкова щастлива и благодарна за малкото ми новогодишно чудо, че чак леко се засрамих от себе си за мрънкането ми преди. После се замислих как сега желая и се радвам на това, което преди виждах като вече изтъркано и още повече ми се повдигна настроението. 

Животът с неговите обрати никога няма да ни обрече на скука. Само е нужно да се научим да не подминаваме малките радости и дребните сбъднати желания.

Именно те са солта на ежедневието ни и го превръщат от нещо посредствено блудкаво в задоволяващо и интригуващо. 

Пък и най-приятно е да знаеш, че имаш още неща, към които да се стремиш и да желаеш, дори и това да е новогодишни празници, прекарани на парти с приятели. Така имаш стимул да продължаваш с всеки един ден, колкото и тежък или досаден да ти се струва той. 

И да, Нова година е ден като всички останали, но и дава усещането за ново начало и именно това му е прекрасното. Пожелавам си единствено и идните нови години да посрещам със същото чувство на благодарност и тиха радост, каквито изпитвах в първите часове на 2022а. А останалото ще дойде от само себе си 🙂

Време за четене – трилър от Дания „Сърце в лед“ показва тъмното минало на страната

Българските читатели вече са се убедили, че в скандинавската криминална поредица на издателство „Емас“ влиза само най-доброто от жанра. От техния подбор четем автори като Ю Несбьо, Сьорен Свайструп, Юси Адлер-Улсен, Ирса Сигурдардотир… Издателството отново не разочароват и ни срещат с новото впечатляващо писателско дуо на Дания – Лине Холм и Стине Болтер. Със своя…

Майчинството – занимание самотно или как да намериш общ език с другите майки

С второто дете имам и втора майчинска група. Концепцията е, че майки от един квартал с бебета на сходна възраст е добре да бъдат свързани една с друга, за да могат да си комуникират. Организацията се прави от здравния консултант, който те посещава периодично в дома ти след раждането на бебето. Аз лично наричам това…

О, добре, че е 1и декември!

1и декември и нека подготовката за Коледа официално започне. В редица съседски къщи видях украсени коледни елхи (че даже и по две в апартамент) още преди две седмици, но ние предпочитаме да изчакаме започването на декември за слагането на украсата. Само лампичките се появяват по-рано на терасата, но те носят толкова светлина и радост в…

Всеки белег има своята история, но нека я разказва „тихо“

Белезите от операции, травми, изгаряния, както и други нарушения на целостта на кожата са повод за притеснения у много хора. Те не подминават и популярните личности, които разкриват как са успели да заличат своя белег в името на суетата си. Понякога белезите се превръщат в сериозен естетичен проблем, водещ до понижаване на самочувствието и качеството…

Време за четене: Любовта на Роми Шнайдер и Ален Делон в „Роми и пътят към Париж“

Когато говорим за любов, времето сякаш не съществува. Дали ще са Ромео и Жулиета, дали ще са Яворов и Лора, или пък Салвадор Дали и Гала… Дали ще ни делят десетилетия, или векове – усещането за непосредствена близост е винаги едно и също.           Изминаха вече над 60 години от съдбовната среща…

И всеки ден се питам „Аз добра майка ли съм?“

Трудно се създават и отглеждат човеци… Колкото и да си мислиш, че си подготвен за появата и отглеждането на бебе, дори и след като вече имаш опит с едно налично, винаги оставаш изненадан от предизвикателствата и трудностите, съпътстващи родителството. Четенето на книги, статии и различни съвети от специалисти доста помагат, но в крайна сметка децата…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s