Нова година по пижама на дивана или щастието в малките победи

Някъде около втората година след раждането на дъщеря ми започнах да недоволствам, че забавленията ми се изчерпват до това да гледам телевизия вечер на дивана вкъщи заедно със съпруга ми.

Сега – три месеца и нещо след появата на второто ми дете, си мечтая за това.

Винаги ме е изумявало как може да ти се променят възприятията, нагласите и желанията във времето. Да, клише е да се каже, че започваш да цениш нещо чак, когато го загубиш, но като го изживееш, осъзнаваш пълния смисъл на израза. 

Преди ми се виждаше скучно и на моменти чак досадно, че всяка една вечер сме приковани в хола на дивана, защото детето спи в другата стая, а баби и дядовци са на 3 часа със самолет от нас. Вече 3 Нови години посрещахме по този начин и аз все си мислех как ми се иска събиране с приятели, по-празнична обстановка, смях, забава, музика, а не пазене на тишина след 20ч и ядосване на всичките гърмежи и фойерверки.

Когато обаче се оказах сама със залепено за мен бебе в тъмна стая, опитваща се да го успокои и приспи, и така всяка една вечер в продължение на месеци, рязко започнах да бленувам за изтягане на дивана, небрежно поглеждане към телевизора и разговор на каквато и да е тема заедно с мъжа ми.

Майките биха ме разбрали най-добре.

На 31и си повтарях, че Нова година е ден като всички останали, сменя се страницата на календара, един месец идва след друг и нищо не е кой знае колко по-различно, та е излишен целият този шум, пукот и напън за партита и забавления. Но вътрешно в себе си го усещах все едно да се убеждавам, че рожденият ми ден не е нищо специално и особено, просто набор от 24 часа, като всички останали 364 дни в годината.

Замислих се в сегашната ни битова ситуация, подчинена на бебешкия режим и нужди, какво би ме накарало да се почувствам по-добре, какво посрещане на 2022а би ме зарадвало. И отговорът беше точно това, от което недоволствах преди – аз и той на дивана по пижами, с пуснат телевизор за фон и говорещи си за нашите си неща. Може би някоя чаша вино, малко шоколад, но най-вече спокойствието да си починеш за няколко часа от грижите за деца и бебета.

Бях убедена, че няма да ми се изпълни това желание. Синът ни имаше като цяло тежки вечери с трудно заспиване, многорев и нужда от мама плътно до него. Като се замислих и за невероятните гърмежи, които започнаха още от 17ч на 31и, реших, че той може да е по-разстроен от преди. Имаше вероятност голямото ни дете, което вече осъзнава какво се случва, но още се плаши от оглушителния шум, да е също стресирано и да има нужда от гушките на родител.

Та, с мъжа ми се настроихме, че ще посрещнем новата година успокоявайки децата ни и си казахме, че това не е чак толкова лошо. В крайна сметка, искали сме ги тези деца, ще се грижим за тях, пък те все растат и ще дойде времето да се забавляват заедно с нас.

Оказа се обаче, че старата и новата година бяха решили да ни направят подарък – старата, за да се компенсира за доста разочарования, новата – за да докаже, че ни готви добри изненади.

На 31и успяхме да приспим успешно и без плач и двете деца. Още по-невероятно, че и двете проспаха абсолютно цялата безумна пукотевица и гърмежи, част от тях случващи се под прозорците ни. Да, на няколко пъти трябваше да влизам в стаята на бебето, да го кърмя и приспивам отново, но в крайна сметка вкъщи беше спокойно, уютно и аз и мъжът ми посрещнахме 2022а заедно, на дивана, с по чаша пенливо вино, усмивки и благодарност.

Даже успяхме да поседим така и да се порадваме на времето си заедно без деца около нас за час и нещо, докато в крайна сметка решихме да си легнем и да поспим.

Чувствах се толкова щастлива и благодарна за малкото ми новогодишно чудо, че чак леко се засрамих от себе си за мрънкането ми преди. После се замислих как сега желая и се радвам на това, което преди виждах като вече изтъркано и още повече ми се повдигна настроението. 

Животът с неговите обрати никога няма да ни обрече на скука. Само е нужно да се научим да не подминаваме малките радости и дребните сбъднати желания.

Именно те са солта на ежедневието ни и го превръщат от нещо посредствено блудкаво в задоволяващо и интригуващо. 

Пък и най-приятно е да знаеш, че имаш още неща, към които да се стремиш и да желаеш, дори и това да е новогодишни празници, прекарани на парти с приятели. Така имаш стимул да продължаваш с всеки един ден, колкото и тежък или досаден да ти се струва той. 

И да, Нова година е ден като всички останали, но и дава усещането за ново начало и именно това му е прекрасното. Пожелавам си единствено и идните нови години да посрещам със същото чувство на благодарност и тиха радост, каквито изпитвах в първите часове на 2022а. А останалото ще дойде от само себе си 🙂

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s