Майчинството – занимание самотно или как да намериш общ език с другите майки

С второто дете имам и втора майчинска група.

Концепцията е, че майки от един квартал с бебета на сходна възраст е добре да бъдат свързани една с друга, за да могат да си комуникират.

Организацията се прави от здравния консултант, който те посещава периодично в дома ти след раждането на бебето. Аз лично наричам това явление “домашна сестра” и трябва да споделя, че след раждането на първото ми дете, ни беше от огромна полза! Даваше ни чудесни съвети и насоки, разбулваше различни митове, в които вярвахме, окуражаваше ни и разбира се, правеше нужните прегледи и измервания на бебето, за да види дали расте както трябва. 

С второто дете обаче тези посещения са доста по-малко и като цяло системата ти гласува доверие, че вече си врял и кипял родител. Е, ако на посещенията си сестрата остане с други впечатление или ти помолиш за повече инфо и/или срещи, ще те навестяват по-често. Но да имаш майчинска група остава силно препоръчително. Съответно в случая те свързват с други майки, които имат второ дете, тъй като си е различно преживяване от първото.

Моята нова група е истинска такава (понеже първата беше съставена само от мен и една съседка испанка). Събрали сме се 6 англоговорящи дами с поне едно налично дете и съответно новородено. В идеалния вариант следва да се виждаме веднъж седмично, но реалността налага по-разредени срещи, особено в сезона на настинки и грипове, когато да си сама с бебето вкъщи се вижда като ваканция.

Та, имах вече няколко срещи с майчинската ми група, отделно си комуникираме и в общ чат. По едно време обаче се зачудих имам ли наистина нужда от разговорите с тези госпожи? Знам, че се приема за полезно, за да не задълбаваш в бебешкото ежедневие, което е доста самотно занимание, от друга е хубаво да имаш с кого спокойно да си говориш на майчинско-детска тематика. 

Но след първите ни събирания останах леко разколебана дали имам някаква истинска полза или повече се дразня. Така например не можех да подмина факта, че моето бебе беше първото разплакало се (в минутата, след като съм си поръчала кафето и той вече е ревнал), докато останалите спят тихо в количките си. След това дойдоха разговорите за харчене на маса пари за всевъзможни неща, които аз определям като излишни, както и за уговорките за ходене на какви ли не места – бебешко кино (кино за възрастни, но през деня с място за количка и по-тих звук), брънч, семинари за това и онова, разходки до доста отдалечени от дома места и т.н. 

Имала съм и преди подобен опит с други копенхагенски майки, които сякаш виждат майчинството като време за тях самите да наваксат с новооткритите кафенета в града, шопинга и трошенето на пари за глупости.

Да не звучи все едно ги съдя, това си е техният избор, но аз рядко съм се припознавала в тези жени и трудно намирам език с тях.

Първо, защото и двете ми деца като бебета не са били толкова спокойни, че да се чудя къде да обикалям няколко часа, второ защото ми харесва да прекарвам време и у дома, особено когато имам новородено. То все пак има и нуждата от време вкъщи, от раздвижване и известно стимулиране в будните минути. 

Пък и изпитвам известен стрес при мисълта, че ще реша да ида на дневно кино – занимание, отнемащо поне 3 часа, ако включа и пътя до мястото, а бебето ще ме ореве по средата на цялото занимание.

Да не говорим, че имам и някакви домашни задължения, особено когато вкъщи има и по-голямо дете, та пазаруване, почистване и някакво готвене все трябва да се случват. 

Другото обаче, което сериозно ме дистанцираше от майчинската ми група е, че почти никоя от тях не споделя нищо за предизвикателствата, които изпитва с грижите за две деца. В един момент имах чувството, че съм единствената, която не спи добре вечер, а дните ѝ минават в напразни опити да приспи ревящото бебе.

Затова реших да хвърля първия камък и да раздвижа застоялите теми за къде ще ходим на брънч и кой (скъпо платен) семинар за масаж на бебето е по-добър.

Споделих в чата ни, че бебето ми е с колики и дали някоя има полезен съвет или опит да сподели. И оттам се раздвижиха нещата. Една по една останалите майки започнаха да споделят, че и тяхното бебе не спи добре в последно време, или пък че голямото дете е болно и трябва да си стои вкъщи, което създава истински домашен хаус, трета пък каза, че нейното новоредно вече не иска да се вози в количка, а само да бъде носено (в каквато фаза е и моят мил син…) и така в един момент се спука балона на перфектното майчинство.

Честно казано, почувствах се по-добре. Не защото и другите страдат, а защото когато си потънал в спиралата на безкрайни нощи и тежки дни с новороденото, започваш да си мислиш, че само ти срещаш подобни трудности. 

Пък и нали това е първоначалната цел на групата – да си споделяме, за да си помагаме, понеже всички минаваме през горе-долу едни и същи фази в развитието на децата ни. А кафето и брънча в уютно заведение може да е само бонус.

Едно от нещата, на които майчинството ме е научило със сигурност, е че споделянето помага. Понякога изричайки на глас това, което ти е в главата и на сърцето, ти помага да осъзнаеш, че всъщност не е толкова страшно. А понякога отключва разговор с отсрещната страна и осъзнаваш, че не си сам във водовъртежа на емоциите си. Други майки изпитват същото и това наистина действа успокояващо и някак заземяващо.

Накрая дружно си казвате “и това ще мине” и някак ти олеква.

Да, трудно е намериш общ език с различни хора, особено когато са замесени различни културно-социални фактори, но никога не пречи да споделиш какво ти е на сърце, за да откриеш, че и другите изпитват същото. Оттам вече става по-лесно 🙂

Ако самите вие искате да споделите опит, мъка или съвет, чувствайте се свободни да ми пишете на vitamorenablog@gmail.com

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s