О, добре, че е 1и декември!

1и декември и нека подготовката за Коледа официално започне.

В редица съседски къщи видях украсени коледни елхи (че даже и по две в апартамент) още преди две седмици, но ние предпочитаме да изчакаме започването на декември за слагането на украсата. Само лампичките се появяват по-рано на терасата, но те носят толкова светлина и радост в този тъмен сезон, а и дъщеря ни им се радва толкова много, че можем да си позволим окачането им още в края на ноември.

От днес обаче – първият ден на последния месец за годината, официално минахме на коледен джаз и всякакви тематични песни, както филми, а украсата постепенно се появва у нас за радост на малки и големи.

Харесва ми да слагам по малко коледна украса през всеки ден от декември. Така своеобразно отчитам дните до Коледа и създавам повече настроение с наближаването до празника.

Истината обаче е, че тази година имам новородено бебе, което поглъща изцяло ежедневието (и нощите ми), та коледните приготовления леко ми дотежават. Въпреки това обаче се старая да ги правя заради по-голямото ми дете, което е на почти 4 години и доста добре разбира кой празник очакваме. Е, още няма концепцията за време и всеки ден ме пита “Коледа ли е вече?”, както и е убедена, че Коледа идва, когато завали сняг. Но пък това е прекрасно!

Баба ми винаги е казвала, че Коледа е за децата. Честно казано, като бях малка никак не харесвах да чувам това. Усещах го като леко обвинение, че тя сега се занимава с елха, играчки и т.н. единствено заради мен. Мислех си още, че когато порасна, няма да възприемам празника по този начин, а ще е винаги специален, без значение дете ли съм или не. И наистина Коледа е била винаги най-специалното време от годината за мен. 

Харесвам лятото, обожавам пролетта, намирам есента за очарователно уютна, но през декември изпитвам така позната и несравнима с нищо друго коледна атмосфера! Тя може да бъде предизвикана от какво ли не – песен по радиото, украсата по магазините, празничните светлинки в домовете на хората и т.н.

Е, не мога да скрия, че този период от годината носи и прилично количество стрес със себе си.

Какви подаръци да взема? Кога да ги купя? Дали не закъснявам с поръчките? Ще пристигне ли навреме? А коледните картички?! А коледното пазаруване?! Дали не забравям нещо? Украсих ли достатъчно? Това сега трябва ли ми (обикновено въпрос, задаван пред някой щанд с коледни лакомства, украса и лампички в магазина).

Също така декември се усеща като месец на изчистване на натрупания стрес през годината. Просто като си помислиш колко много се е случило от януари насам, леко те заболява главата. 

Но винаги след буря изгрява слънце и така след всичкото бързане, тюхкане, охарчване и чудене, изгряват коледните светлини на елхата и с притихнала душа благодариш на вселената, че имаш късмета да посрещнеш още една Коледа. 

Пък и това време от годината не трябва да се подчинява на материалното – не е важно подаръците да са скъпи, а от сърце, не е важно украсата да е изобилна, а сложена с вкус и достатъчна, че да създаде настроение, не е важно елхата да е голяма и гиздава, а да предизвиква щастливи усмивки и забавление с избирането и украсяването ѝ.

Не е важно да се реди отрупана с ядене трапеза, а да се хапва в приятна компания и весели разговори. Не е важно да честитиш Коледата на всички в телефона си, а на тези, които са ти най-важни.

Не е важно да споделяш снимки и хаштази в социалните си канали, а да обърнеш внимание на тези, които са до теб тук и сега.

Коледа е време да си припомним кои са най-важните неща за нас самите и да им се отдадем без задръжки, изисквания и обещания. Да сме искрени и както казах по-горе – благодарни, че имаме късмета да сме пак тук и сега, сред така добре познатата ни коледна атмосфера, подготвяйки се за изпращането на старата и посрещането на новата година. Защото е привилегия да имаш обещанието за още една година, още едно лято и още 365 дни, които да посветиш на всичко, което е важно за теб. Нека ценим това 🙂

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s