И всеки ден се питам „Аз добра майка ли съм?“

Трудно се създават и отглеждат човеци…

Колкото и да си мислиш, че си подготвен за появата и отглеждането на бебе, дори и след като вече имаш опит с едно налично, винаги оставаш изненадан от предизвикателствата и трудностите, съпътстващи родителството.

Четенето на книги, статии и различни съвети от специалисти доста помагат, но в крайна сметка децата те вкарват светкавично и без предупреждение в най-различни ситуации, в които трябва да реагираш бързо. Нямаш време да се допиташ, да помислиш, да направиш план. 

И често се случва да сбъркаш. Случва се те да паднат, да се ударят, да плачат, да са тъжни, разочаровани, ядосани, а ти дълго да обвиняваш себе си, че не си реагирал навреме, не си успял да предотвратиш ситуацията и сълзите им.

От друга страна обаче, са още по-тегавите моменти, когато стресът, умората, липсата на време за развлечения и сън ти идват в много, изнервяш се и се усещаш, че си много по-рязък, дори понякога несправедлив към иначе така обичаните от теб деца.

Идва края на деня, те спят в леглата си, а ти се разяждаш от чувство за вина и не спираш да се питаш какъв родител точно си?

Защо им повиши тон, защо им се скара, беше ли наистина нужно?

Обещаваш си горещо, че утре ще се справиш по-добре, че днес беше за последно да си изпуснеш нервите. Но дори и утре да мине по план, вдругиден или след седмица отново се намираш във водовъртежа на различни проблеми, битовизми, стрес, а това дете просто отказва да те слуша и си прави каквото си науми.

“Колко пъти да ти казвам едно и също!?”

“Защо не ме слушаш?!”

“Ще престанеш ли вече?!”

И още, и още…

Кръговратът на гняв-вина-обещания-мир-гняв-вина се завърта отново и ти все повече си мислиш, че май хич не си добър родител.

Не знам дали и при други е така, но аз често се тормозя, че не съм точно майката, която искам да бъда. Да съм по-търпелива, по-разбрана, по-тиха, по-философски настроена, да отделям повече време за игра, да се карам поне наполовина по-малко, да не правя от мухата слон. Понякога успявам, друг път не… но пък не спирам да се старая и да се самонаблюдавам. Искам да се видя отстрани, за да преценя по-добре поведението си и да се опитам да коригирам каквото където мога. 

Наскоро една позната – майка на две момичета, ми сподели, че мисли за трето дете. 

“Аз съм много добра майка, защо да не отгледам и трето”, каза тя и аз искрено се възхитих на думите ѝ. 

Бих искала да имам същата увереност да кажа “аз съм добра майка” така леко и убедено, както го направи тя. Но не мога. Защото все още знам, че имам много какво да подобря в отношението към децата ми. Все още се боря да запазвам добро и позитивно настроение, докато се опитвам да свърша всичките си задачи за деня и да се уверя, че вкъщи домочадието е нахранено, чисто, добре облечено и ако може – усмихнато.

В едно обаче съм убедена, че не бъркам – след като се е случило да се ядосам или да повиша тон, отделям време да обясня на дъщеря ми защо съм реагирала така. Назовавам чувствата с имената им – “да, бях ядосана, защото” и се старая тя да ме разбере. Признавам си пред нея, че не съм била права, ако случаят е такъв и се извинявам или пък ѝ казвам, че тя е сбъркала, което ме е ядосало, но съжалявам за повишения тон. 

Търся разбиране с нея и се старая тя да знае, че хората имаме различни чувства, които ни владеят и това не е толкова лошо.

Благодарна съм за всеки нов ден, който имам като родител, защото той ми дава още един шанс да се постарая повече, да създам хубави спомени на децата си и да не давам повод на съвестта да ме гризе вечер. Пък времето наистина може да бъде най-добрият ни приятел, стига да не живеем със съжаленията за грешките от вчера.

А дали съм добра майка или не, предполагам, че още много пъти занапред ще се попитам и само децата ми някой ден ще могат да дадат отговор.

О, добре, че е 1и декември!

1и декември и нека подготовката за Коледа официално започне. В редица съседски къщи видях украсени коледни елхи (че даже и по две в апартамент) още преди две седмици, но ние предпочитаме да изчакаме започването на декември за слагането на украсата. Само лампичките се появяват по-рано на терасата, но те носят толкова светлина и радост в…

Всеки белег има своята история, но нека я разказва „тихо“

Белезите от операции, травми, изгаряния, както и други нарушения на целостта на кожата са повод за притеснения у много хора. Те не подминават и популярните личности, които разкриват как са успели да заличат своя белег в името на суетата си. Понякога белезите се превръщат в сериозен естетичен проблем, водещ до понижаване на самочувствието и качеството…

Време за четене: Любовта на Роми Шнайдер и Ален Делон в „Роми и пътят към Париж“

Когато говорим за любов, времето сякаш не съществува. Дали ще са Ромео и Жулиета, дали ще са Яворов и Лора, или пък Салвадор Дали и Гала… Дали ще ни делят десетилетия, или векове – усещането за непосредствена близост е винаги едно и също.           Изминаха вече над 60 години от съдбовната среща…

Вчера, когато имах време или как се променя перспективата на майките

Изумително е как се променя перспективата ти в различните етапи от живота. Когато не си отговорен за друг, освен за себе си, мислиш, че от работа и социален живот не ти остава време за самия теб и за почивка.  После решаваш, че ще имаш дете и когато то стане факт, страдаш по изгубената свобода да…

Колко кафе можем да пием, всъщност?

Независимо дали става дума за консумация на кафе или енергийни напитки, има много противоположни мнения. Много хора дори не могат да си представят как биха преминали през деня без кафе, докато други не харесват вкуса или не търсят ободряващия ефект. Въпреки че за кофеина има разнопосочни мнения, все повече изследвания показват, че той всъщност може…

Време за четене – „Корона от корал и перли“ предлага спасение от есенната меланхолия

С настъпването на все по-кратките дни и надвисналата зима спомените за море и топли следобеди стават все по-изкушаващи. Тъкмо навреме от издателство „Емас“ представят „Корона от корал и перли“ – пленяващия дебют на Мара Ръдърфорд, който идеално да послужи за бягство от ноемврийската реалност и като билет за Вариния, дом на близначките Нор и Зейди…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s