Приключения по никое време или за спасяването (евентуално) на една птица

Така изглеждаше милата птица – търсеща сянка в изключително горещия юлски ден

3/08/2021

Днешният ми дневник е посветен на история от преди няколко седмици, но след като днес пак се сетих за случилото се тогава, реших все пак да го споделя.

В средата на юли мъжът ми замина за кратка почивка до България, а аз – не можеща да летя към момента, останах в Копенхаген заедно с дъщеря ни. Както споделих наскоро, трите седмици на юли са най-отпускарските в цяла Дания, та в деня на заминаването на таткото, реших да оставя малката вкъщи.

Изпратихме го по живо по здраво и аз реших да оползотворя максимално горещия делничен ден, като отидем двете на басейн.

Стягам огромната плажна чанта с каквото е нужно, спретнатни с широки рокли, слънчеви очила и шапки потегляме, като аз решавам, че първо ще минем през близкия супермаркет, за да купим играчки за плаж. 

Пътят ни минава през кварталния мост, който свързва двата своеобразни изкуствено направени острова, на които са построени жилищните сгради в квартала ни. Мостът е с прилично натоварен трафик от автомобили, велосипеди и пешеходци, а под него е широкият и доста дълбок канал с морска вода, където пък минават всякакви лодки и малки яхти. 

Изглед от моста

Няма и обяд, а слънцето – изгряло още в 4, вече жарко напича, небето е изчистено от всякакви облаци. Вятърът е утихнал и жегата почти те смазва (вярвате или не, но в Скандинавието слънцето е много по-силно и дори на 10 градуса при ясно време можеш да изгориш стабилно, за лятото да не говорим).

На моста е особено жежко, защото от никъде не пада сянка и ето ти неприятна изненада – птицата, която бях видяла няколко часа по-рано на същото място, едва беше помръднала, опитвайки да се скрие от слънцето… 

Бедното създание го видях няколко часа по-рано, когато ходих за закуска, но тогава реших, че може би е спряло за момент да си почине или кой го знае. Сега обаче в средата на сгорещения юлски ден това пораснало бебе гларус още стоеше на моста и явно не беше способно да излети или да се премести другаде. 

Дъщеря ми, разбира се, видя птицата и започна да ме пита какво прави тя там, а аз през това време мислех, че надали ще изкара още дълго на тая жега и трафик.

Знаех, че в Дания може и да няма безпризорни котки и кучета, но има общонационален телефон за подаване на сигнали за животни в беда или намерени диви такива. И реших, че не мога за втори път да подмина тая нещастна птица, особено пък че детето е с мен и не ми е особено комфортно да му кажа, че птицата просто си стои така, защото иска и всичко ще е наред с нея.

Така стоеше птицата на моста с часове…

Направих няколко снимки на гларуса и продължавайки към магазина за играчки, звъннах на специалния телефон. Мислех си, че просто ще подам сигнала и гражданският ми дълг ще е изпълнен, но след като видя снимките (качих ги на специален линк, който ми изпратиха за целта) операторката ме попита има ли как да уловя птицата и да я прибера при мен, докато изпратят техен екип да я вземе.

И аз, сещайки се за наличната в килера клетка за транспорт на котката ни, неохотно се съгласявам. 

Обяснявам на малката, че басейнът се отлага, защото ще трябва да помогнем на птицата и за моя изненада рев, тръшкане и протести няма! Даже изцяло ми съдейства да изпълним задачата (това да се разбира, че ме държеше за ръка и слушаше какво ѝ казвам, което е приятно разнообразие на постоянното ѝ търчане във всички посоки и правене, че не ме чува как викам подире ѝ).

Все още натоварена с огромната плажна чанта, но вече прибавени огромна пластмасова лопата за пясък и подобаваща кофичка, хванала детето в едната ръка и мобилния телефон в другата, решавам, че ще е по-удачно още отсега да хвана птицата и да я занеса вкъщи. 

Никога не съм имала особено близък досег с птици и никога не съм ловяла такива, но реших да ползвам едната хавлиена кърпа и да действам бързо. Успях да хвана горкото пернато без проблем, но то никак не беше щастливо и освен, че надаваше силни писъци, се опитваше и да ме клъвне. Останалите птици също започнаха да му пригласят и да кръжат над главата ми, но за щастие никоя не ме нападна или наака. 

Дъщеря ми вече беше дълбоко впечатлена и все още невероятно послушна, вървяща в крачка с мен и плътно до роклята ми, неспираща да задава въпроси какво ѝ има на птицата и какво ще правим с нея.

Обясних ѝ плана – водим я вкъщи, слагаме я в клетката на котето, държим самото коте затворено в друга стая и чакаме лекарите на животни да дойдат и да я вземат, за да я лекуват. В същото време ми звъни телефона – операторите от спешния животински телефон ме питат за адрес и ми дават указания. Аз успявам някак да си отключа входната врата и да заведа всички – дете, птица, чанта за плаж, играчки и мобилен телефон, невредими до вкъщи.

С гларуса, увит в хавлия и хванат здраво под мишница, успявам да изровя клетката на котката със свободната си ръка. Мушкам пернатото вътре, сипвам му вода и го затварям в по-хладната стая на апартамента на спуснати завеси, за да си почине доколкото му е възможно от всички тия вълнения. 

Аз самата също имам нужда малко да отдъхна и да помисля какви ги свърших. Дъщеря ми е тотално забравила за басейна, както и за всичко останало, освен наличната в дома ни птица и не спира да бъбри развълнувано, но и леко притеснено.

След около час идва въпросният миниван за животни в беда с млад ветеринар, който преди да е видял птицата, почва да ме обвинява, че не е трябвало да я мърдам от мястото ѝ.

– Паднала е от гнездото си и родителите ѝ щяха дая хранят, докато е готова да излети сама – ми обяснява той, а аз възмутена, се опитвам да му обясня, че никакви дървета няма наоколо, а пернатото е доста голямо, за да е бебе и да го храни някой в човката.

– Ама защо прибрахте птицата!? – упорства той.

– Защото вашите колеги оператори така ми казаха! – викам аз.

– Съмнявам се. – хили се той насреща.

Трябва да подчертая, че типично по датски целият тон на разговора беше лек и приятен, в никакъв случай поучителен, скандалджийски или обидно наративен. Момчето е младо, явно отдадено на работата си и за жалост, не добре информирано какъв точно е случаят. Когато му нося клетката и той вижда милото пернато, му става ясно, че това не е бебе гларус, паднало от гнездо, а млад гларус, още недостигнал пълна зрялост, който има проблеми с едното си крило. 

Птица в котешка клетка…

– Не е счупено, обяснява – но определено не може да лети. Ще го закарам в клиниката за преглед и тестове, но може да се наложи да го евтанизирам…

При тези думи аз се облещвам насреща и мислено си казвам колко е добре, че малката още на разбира английски, нито пък какво значи тази дума.

Става ми малко тъпо, че явно не съм помогнала на горкия гларус, но както обобщаваме с ветеринаря, по-добре така, отколкото да бъде оставен да се изпържи на жегата на моста или пък прегазен от автомобил/колело, ако беше решил да търси сянка и вода.

Пък и кой знае, може да се окаже, че крилото му има как да бъде излекувано…

Птицата си заминава, аз прибирам клетката и детето обратно вкъщи и обяснявам ситуацията максимално честно, но все пак като за разбиране от 3-годишно дете.

На плаж така и не отидохме, защото просто надух малкия басейн и го сложих в двора, напълнен с вода от градинския маркуч. Малката беше във възторг.

Замислих се колко пъти в България ми се е случвало да попадна на информация за бедстващи животни, блъснати такива и още животински страдания и как съм се молела да бъда пощадена от среща с такива инциденти. Защото спешен телефон и екипи за помощ както в Дания при нас няма. Ако намериш бебета котета, зависи от теб дали ще ги прибереш или ще ги оставиш на улицата. Прибереш ли ги, ще трябва сам да мислиш (и най-вече да плащаш!) как да ги водиш на ветеринар, как да се грижиш за тях, какво да ги правиш после и т.н. Същото важи и за всякакви наранени диви или улични душички. 

Има различни приюти, които със спартански усилия се мъчат да помагат на животни в беда, но там работят доброволци, финансиране няма, само дарения и като цяло са толкова затрупани със сигнали и работа, че трудно могат да откликнат. Аз ги разбирам напълно и тъй като съм имала взаимодействия с тях през годините, дълбоко уважавам работата и отдадеността им. 

Затова и реших, че щом като държавата, в която живея и си плащам данъците, е измислила система, по която да се действа в подобни ситуации, ще се възползвам максимално, дори и това да значи, че ще трябва да си променя плановете за деня.

Пък и смятам, че е добре за дъщеря ми да види и разбере, че можем да действаме в различните ситуации, да се справяме с неочакваните проблеми и даже да помагаме, стига само да искаме. 

Време за четене: „Божествената“ ни потапя в света на неповторимата Сара Бернар

Според Марк Твен има пет вида актриси – „лоши актриси, поносими актриси, добри актриси, велики актриси и Сара Бернар“. Със своите огнени коси и магнетично излъчване Бернар озарява театрални сцени по цял свят в продължение на десетилетия. Покорява сърцата и на обикновения зрител, и на царе и президенти. А сега отново оживява между кориците на…

На София – първият обикнат град, с любов и признателност

Днес 17 септември, в празника на столицата ни София, се замислих как това беше първият ми обичан и мечтан град. Родом съм от Пловдив и не че не си харесвах града, но до времето, в което вече завършвах гимназия, го чувствах невероятно отеснял за мечтите и желанията ми. Подхранвана от толкова много филми и книги,…

“От България с любов” – завръщането на дует Weil

Патриотично завръщане на музикалната сцена отбелязва дует Weil. „От България с любов“ е заглавието на новия авторски проект на тандема Мая и Пламен Ковачеви. Името не случайно, а кореспондира със заглавието на един от филмите за Джеймс Бонд – „От Русия с любов“, издават творците, като адресират проекта си към целия свят с краткото и…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s