Август ли е или октомври… Градът се връща към живот, а аз мечтая за златната есен

Изглед от терасата, както се вижда, днес времето не обещава лято, а по-скоро навява есенни нотки

2/08/2021

2 август, а в Копенхаген се усеща като 2 октомври. Сиви, дъждовни облаци са надвиснали над града, духа студен вятър, всички са се завърнали от отпуски, ваканции и почивки, трафикът е натоварен, велосипеди прехвърчат, всеки бърза, всеки закъснява.

Може би трябва да обясня първо, че последните 3 седмици от юли традиционно са почивни за почти цяла Дания. Сякаш всичко спира за този период – ясли и градини затварят (единични работят като сборен пункт за останалите в града деца), държавната администрация почива, частният бизнес е замрял, всички са се оттеглили по летните си къщи, на гости на роднини или по китни курорти в страната и чужбина. 

Малцината останали в столицата се радваме на спокойствието, празните улици и вело алеи. 

Днес обаче градският живот клокочи отново и честно казано, така ми харесва повече. 

Беше освежаващо за няколко седмици да имаш чуството, че времето е спряло, но в определен момент става леко досадно всичко да е затворено и почти нищо да не работи (особено когато става дума за общинската администрация).

Днес съм страничен наблюдател на трескавия копенхагенски трафик. 

Будна от 5:30 (защото дъщеря ми явно никога няма започне да спи да нормално), се чувствам изморена още преди да съм започнала деня си. Въпреки това ми беше леко тъжно, че няма да я закарам с колелото до градината ѝ, както правих през изминалите седмици, а я изпратих до детския автобус, който ще закара всички деца до редовната им институция. 

Сега слушам глъчката от близката ясла, където ходещите бебета пак пъплят по двора и се редуват кое да плаче, и се чудя ще се оправи ли времето, че да се порадваме на още малко лято или отсега ще потънем в есента.

С близостта на морето и силния вятър метеорологичните условия тук са доста динамични и честно казано, дори не виждам много смисъл да чета прогнозата за времето. С тайна надежда в сърцето си мисля, че за нашата септемврийска почивка можем да улучим циганското лято.

По традиция малкото ни семейство се оттегля за една седмица през септември някъде из китната датска провинция, по възможност по-близо до морето. 

По темата:
Остров Мьон и скритите късчета от рая
Толкова красота и природа, а толкова различни – провинциални Дания и България

На мъжа ми и мен ни харесва да почиваме извън туристическия сезон, от една страна заради цените, които са в пъти по-ниски, от друга не обичаме да се блъскаме с хора по разните забележителности, музеи и заведения.

Кадър от първата ни почивка на Мьон

Много по-приятно ни е да сме подранили или закъснели посетители на прекрасните южни датски острови, като любимия ни Мьон.

А и за мен има някаква особена романтика да усещам приближаващата смяна на сезоните. Вятърът духа по различен начин, носи нови аромати и ти нашепва, че времето тече измежду пръстите и единственото, което можеш да направиш е да се насладиш на момента тук и сега.

Няма да бързам да прибирам летните дрехи и бански костюми. Август е капризен месец, с който трябва да се внимава, но съм убедена, че ще ни донесе още жежки дни и силно слънце, за да натрупаме повече летни спомени и чувства, които да ни топлят през неизменната зима.

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s