Сигнали, че се превръщам в “лелка” и колко много не ми пука

Наскоро попаднах на дискусия в Туитър какво правело една жена “лелка”. Разбира се, диспутът беше започнат с обидна цел от някакъв редови глупак, но пък няколко от дамските акаунти се бяха включили и превърнали дискусията в манифест на свободната воля и стремежът към удобство в този така или иначе труден живот.

Някои от отличителните белези на лелинството бяха отказът да носиш постоянно високи токчета, къси поли или сутиен. 

Замислих се колко много неща от 20те си години съм променила и колко добре се чувствам. Ако това ме превръща в “лелка” по нечий изкривени разбирания, нямам нищо против.

Пък и ми става малко неудобно, като се сетя как съм се кривяла ежедневно на високите си токчета, как съм носила абсолютно ужасните прашки (да, т.нар. бельо) и как съм си въобразявала, че задължително трябва да съм със сутиен (с подплънки), иначе няма да изглеждам добре. 

После се замислих, че не беше особено лесно да износиш пубертета си през 00те, когато MTV беше в пика си, а интернет още не беше щурмувал домовете, а се плащаше почасово в малки гаражчета, за да чатиш в мирката и да си направиш абв поща. 

Тогава не разбирах, че Мадона, Спайс Гърлс, а по-късно и Дженифър Лопес изглеждат наистина страхотно в клиповете си, но като се опитвам да им подражавам в ежедневния живот, не постигам бляскава, а по-скоро неадекватна визия. Отделно трябва да отбележа, че и самата мода на онова време беше прекалено аморфна, особено когато си набавяш дрехите основно от пазарите със сергии, така популярни в периода.

Значение имаше и факта, че при избора си на дрехи и личен стил ми беше дадена почти абсолютна свобода. Това от една страна е похвално от страна на родителите ми, от друга смея да кажа, че аз не бих била чак толкова неангажирана с модните решения на дъщеря ми. Не за друго, а защото в ранните си години на тийнейджърство се чувствах доста объркана какво точно да избера, как да съчетая и т.н, и след като нямаше към кого да се допитам, гледах клиповете по МТВ и ММТВ (българският вариант, който беше доста добър) и се опитвах да копирам видяното. 

Вътрешно усещах, че не ми се получава толкова добре и леко страдах, че не изглеждам красива и модерна, както ми се иска, но преглъщах и си повтарях, че имам уникален, неподражаем стил, отличаващ ме като ексцентрична и артистична личност. 

Постепенно обаче хормоните затихнаха, а модният ми усет се освежи и нормализира, докато не навлязох в 30те и не проумях най-сетне, че ако нещо по теб не ти е удобно, със сигурност не изглежда добре.

Като начало изхвърлих прашките от гардероба си. Ако в 7и клас те бяха скритият ми бунт срещу скучните гащи, които ми купуваха, както и извор на самочувствие, че вече и аз съм пораснала, то сега ги намирам за изключително неудобни и тъпи. Отделно осъзнах, че не са секси, както преди 10-15 години бяхме убедени аз и всичките ми приятелки.

След това постепенно отказ и високите токчета или поне ги оставих за ходене само в офиса или на специални поводи, когато наистина си заслужава да ги обуеш.

С годините осъзнаваш, че да си секси е въпрос на излъчване и самочувствие, а не на дрехи

Най-сетне приех и харесах краката си, като си избих от главата глупостите, че само високият ток може да направи крака да изглежда елегантен. Да, чифт красиви стилетос определено помагат, но няма нищо елегантно да се кълчиш по разбите български улици, за да стигнеш спирката на трамвая.

Откакто заживях в Дания пък, преоткрих маратонките и най-вече какво невероятно разнообразие от тях се предлага и колко успешно може да ги съчетаваш с на практика всичко. 

Относно късите поли и рокли, там също претърпях модна метаморфоза, като започнах много по-добре да си давам сметка с каква дължина се чувствам наистина комфортно и с каква не.

Същото важи и за сутиените – отърсих се от комплексите за малки гърди и се съсредоточих върху какво ми е удобно и приятно. Спортните сутиени, както и такива без банели или дебели подплънки заеха почетното място.

Мога да обобщя всичко дотук с простичкото обяснение, че ако стремежът към удобство и комфорт те превръща в леля, то нямам нищо против.

Ако “каките” са геройски крачещите на 12см ток девойки с начервени устни, които едва дишат заради стегнатия сутиен и си мислят единствено как да дръпнат незабелязано полата си надолу, че да не се види дупето им, “изяло” прашките, то нека бъда лелята.

Това е сред най-хубавите страни на напредващите години – все по-добре започваш да разбираш себе си и да уважаваш желанията си. И от това по-хубаво няма.

Време за четене: „Божествената“ ни потапя в света на неповторимата Сара Бернар

Според Марк Твен има пет вида актриси – „лоши актриси, поносими актриси, добри актриси, велики актриси и Сара Бернар“. Със своите огнени коси и магнетично излъчване Бернар озарява театрални сцени по цял свят в продължение на десетилетия. Покорява сърцата и на обикновения зрител, и на царе и президенти. А сега отново оживява между кориците на…

На София – първият обикнат град, с любов и признателност

Днес 17 септември, в празника на столицата ни София, се замислих как това беше първият ми обичан и мечтан град. Родом съм от Пловдив и не че не си харесвах града, но до времето, в което вече завършвах гимназия, го чувствах невероятно отеснял за мечтите и желанията ми. Подхранвана от толкова много филми и книги,…

“От България с любов” – завръщането на дует Weil

Патриотично завръщане на музикалната сцена отбелязва дует Weil. „От България с любов“ е заглавието на новия авторски проект на тандема Мая и Пламен Ковачеви. Името не случайно, а кореспондира със заглавието на един от филмите за Джеймс Бонд – „От Русия с любов“, издават творците, като адресират проекта си към целия свят с краткото и…

Чудесата, които се случват, когато си зарежеш телефона за няколко часа

Може да се каже, че съм от пристрастените към мобилния си телефон хора. И честно казано, не виждам нещо особено лошо в това, особено като се вземе под внимание, че се старая да не прекалявам. Мобилният ми телефон, освен че ме свързва с всичките ми важни и любими хора, както и е способен винаги да…

Отново на училище – курс по датски, приличащ на среща на ООН

13/08/2021 Тази седмица във вторник 10/08, започнах отново курс по датски. Този път успях да се класирам за един от предлаганите от държавата безплатни курсове по датски – FVU (Forberedende voksenundervisning), от които могат да се възползват граждани на Дания над 25 години, имащи вече познания по езика, за подобряване на говорните и писмени умения. …

Олимпиада 2020 и величието на българската жена!

При положение, че слоганът на Вита Морена е “Зад всяка успяла жена стои самата тя”, няма как да не коментирам историческите успехи на българките на Олимпиада 2020! Началото постави Антоанета Костадинова със сребърен медал в стрелбата на 10 метра пистолет. Има редица медали от световни и други състезания, но за първи път олимпийско отличие!Антоанета е…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s