Сигнали, че се превръщам в “лелка” и колко много не ми пука

Наскоро попаднах на дискусия в Туитър какво правело една жена “лелка”. Разбира се, диспутът беше започнат с обидна цел от някакъв редови глупак, но пък няколко от дамските акаунти се бяха включили и превърнали дискусията в манифест на свободната воля и стремежът към удобство в този така или иначе труден живот.

Някои от отличителните белези на лелинството бяха отказът да носиш постоянно високи токчета, къси поли или сутиен. 

Замислих се колко много неща от 20те си години съм променила и колко добре се чувствам. Ако това ме превръща в “лелка” по нечий изкривени разбирания, нямам нищо против.

Пък и ми става малко неудобно, като се сетя как съм се кривяла ежедневно на високите си токчета, как съм носила абсолютно ужасните прашки (да, т.нар. бельо) и как съм си въобразявала, че задължително трябва да съм със сутиен (с подплънки), иначе няма да изглеждам добре. 

После се замислих, че не беше особено лесно да износиш пубертета си през 00те, когато MTV беше в пика си, а интернет още не беше щурмувал домовете, а се плащаше почасово в малки гаражчета, за да чатиш в мирката и да си направиш абв поща. 

Тогава не разбирах, че Мадона, Спайс Гърлс, а по-късно и Дженифър Лопес изглеждат наистина страхотно в клиповете си, но като се опитвам да им подражавам в ежедневния живот, не постигам бляскава, а по-скоро неадекватна визия. Отделно трябва да отбележа, че и самата мода на онова време беше прекалено аморфна, особено когато си набавяш дрехите основно от пазарите със сергии, така популярни в периода.

Значение имаше и факта, че при избора си на дрехи и личен стил ми беше дадена почти абсолютна свобода. Това от една страна е похвално от страна на родителите ми, от друга смея да кажа, че аз не бих била чак толкова неангажирана с модните решения на дъщеря ми. Не за друго, а защото в ранните си години на тийнейджърство се чувствах доста объркана какво точно да избера, как да съчетая и т.н, и след като нямаше към кого да се допитам, гледах клиповете по МТВ и ММТВ (българският вариант, който беше доста добър) и се опитвах да копирам видяното. 

Вътрешно усещах, че не ми се получава толкова добре и леко страдах, че не изглеждам красива и модерна, както ми се иска, но преглъщах и си повтарях, че имам уникален, неподражаем стил, отличаващ ме като ексцентрична и артистична личност. 

Постепенно обаче хормоните затихнаха, а модният ми усет се освежи и нормализира, докато не навлязох в 30те и не проумях най-сетне, че ако нещо по теб не ти е удобно, със сигурност не изглежда добре.

Като начало изхвърлих прашките от гардероба си. Ако в 7и клас те бяха скритият ми бунт срещу скучните гащи, които ми купуваха, както и извор на самочувствие, че вече и аз съм пораснала, то сега ги намирам за изключително неудобни и тъпи. Отделно осъзнах, че не са секси, както преди 10-15 години бяхме убедени аз и всичките ми приятелки.

След това постепенно отказ и високите токчета или поне ги оставих за ходене само в офиса или на специални поводи, когато наистина си заслужава да ги обуеш.

С годините осъзнаваш, че да си секси е въпрос на излъчване и самочувствие, а не на дрехи

Най-сетне приех и харесах краката си, като си избих от главата глупостите, че само високият ток може да направи крака да изглежда елегантен. Да, чифт красиви стилетос определено помагат, но няма нищо елегантно да се кълчиш по разбите български улици, за да стигнеш спирката на трамвая.

Откакто заживях в Дания пък, преоткрих маратонките и най-вече какво невероятно разнообразие от тях се предлага и колко успешно може да ги съчетаваш с на практика всичко. 

Относно късите поли и рокли, там също претърпях модна метаморфоза, като започнах много по-добре да си давам сметка с каква дължина се чувствам наистина комфортно и с каква не.

Същото важи и за сутиените – отърсих се от комплексите за малки гърди и се съсредоточих върху какво ми е удобно и приятно. Спортните сутиени, както и такива без банели или дебели подплънки заеха почетното място.

Мога да обобщя всичко дотук с простичкото обяснение, че ако стремежът към удобство и комфорт те превръща в леля, то нямам нищо против.

Ако “каките” са геройски крачещите на 12см ток девойки с начервени устни, които едва дишат заради стегнатия сутиен и си мислят единствено как да дръпнат незабелязано полата си надолу, че да не се види дупето им, “изяло” прашките, то нека бъда лелята.

Това е сред най-хубавите страни на напредващите години – все по-добре започваш да разбираш себе си и да уважаваш желанията си. И от това по-хубаво няма.

Посрещаме Джулая с 3-дневен фестивал и вечеря с НУЛЕВ отпадък на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Фестивалът ще приложи редица мерки за опазване на локацията – почистване на плажа 25 юни, лекции и дискусии с експерти еколози, разделно събиране на отпадъци и информация за опазване на…

Уроци по родителство? Защо не!

Замислете се само – за всичко в този живот се иска удостоверение за известна компетентност. За намиране на работа – диплома, сертификат, специализиция, за каране на автомобил – шофьорска книжка, даже да преподаваш йога или да правиш масажи е нужно да си минал определен курс на обучение.  Защо тогава за едно от най-важните занимания, че…

“А майката къде е?!”

На детските площадки като цяло е скучно, поне за родителите. Хем трябва да наглеждаш хлапето да не направи някоя опасна глупост, хем никак не ти е интересно да го буташ на люлката или да търкаш пейката и се бориш с напиращото желание да си гледаш телефона. Който е готов да осъди това признание, просто не…

Впечатления от България, пролет 2022

Заради проклетия ковид близо две години не успях да се прибера до България, но ето че тази пролет най-сетне заведох себе си и децата до родината, за радост на баби, дядовци, лели и приятели.  Престоят ни от 4 седмици традиционно беше поделен между Пловдив, Русе и малко София.  За това как летях сама с две…

Време за четене: Изключителният роман „Чумни нощи“ на Орхан Памук

В книгите на Орхан Памук се влюбих бавно, но всепоглъщащо. Първо в ръцете ми попадна „Сняг“, който никак не успя да ме грабне. Повествованието вървеше прекалено бавно и тягостно за вкуса ми, едва дочетох книгата и честно казано, към днешна дата не си спомням абсолютно нищо от нея, освен един абсурдно дълъг монолог, случил се…

Не пропускайте – Първа международна олимпиада по ментална аритметика

На 11 и 12 юни 2022 г. България ще е домакин на първата по рода си международна олимпиада по ментална аритметика за деца на възраст от 4 до 14 години.  Събитието се организира от SmartyKids България – мрежа от детски образователни центрове, представена в 11 държави, в т.ч. и в България в 38 населени места.…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s