Сигнали, че се превръщам в “лелка” и колко много не ми пука

Наскоро попаднах на дискусия в Туитър какво правело една жена “лелка”. Разбира се, диспутът беше започнат с обидна цел от някакъв редови глупак, но пък няколко от дамските акаунти се бяха включили и превърнали дискусията в манифест на свободната воля и стремежът към удобство в този така или иначе труден живот.

Някои от отличителните белези на лелинството бяха отказът да носиш постоянно високи токчета, къси поли или сутиен. 

Замислих се колко много неща от 20те си години съм променила и колко добре се чувствам. Ако това ме превръща в “лелка” по нечий изкривени разбирания, нямам нищо против.

Пък и ми става малко неудобно, като се сетя как съм се кривяла ежедневно на високите си токчета, как съм носила абсолютно ужасните прашки (да, т.нар. бельо) и как съм си въобразявала, че задължително трябва да съм със сутиен (с подплънки), иначе няма да изглеждам добре. 

После се замислих, че не беше особено лесно да износиш пубертета си през 00те, когато MTV беше в пика си, а интернет още не беше щурмувал домовете, а се плащаше почасово в малки гаражчета, за да чатиш в мирката и да си направиш абв поща. 

Тогава не разбирах, че Мадона, Спайс Гърлс, а по-късно и Дженифър Лопес изглеждат наистина страхотно в клиповете си, но като се опитвам да им подражавам в ежедневния живот, не постигам бляскава, а по-скоро неадекватна визия. Отделно трябва да отбележа, че и самата мода на онова време беше прекалено аморфна, особено когато си набавяш дрехите основно от пазарите със сергии, така популярни в периода.

Значение имаше и факта, че при избора си на дрехи и личен стил ми беше дадена почти абсолютна свобода. Това от една страна е похвално от страна на родителите ми, от друга смея да кажа, че аз не бих била чак толкова неангажирана с модните решения на дъщеря ми. Не за друго, а защото в ранните си години на тийнейджърство се чувствах доста объркана какво точно да избера, как да съчетая и т.н, и след като нямаше към кого да се допитам, гледах клиповете по МТВ и ММТВ (българският вариант, който беше доста добър) и се опитвах да копирам видяното. 

Вътрешно усещах, че не ми се получава толкова добре и леко страдах, че не изглеждам красива и модерна, както ми се иска, но преглъщах и си повтарях, че имам уникален, неподражаем стил, отличаващ ме като ексцентрична и артистична личност. 

Постепенно обаче хормоните затихнаха, а модният ми усет се освежи и нормализира, докато не навлязох в 30те и не проумях най-сетне, че ако нещо по теб не ти е удобно, със сигурност не изглежда добре.

Като начало изхвърлих прашките от гардероба си. Ако в 7и клас те бяха скритият ми бунт срещу скучните гащи, които ми купуваха, както и извор на самочувствие, че вече и аз съм пораснала, то сега ги намирам за изключително неудобни и тъпи. Отделно осъзнах, че не са секси, както преди 10-15 години бяхме убедени аз и всичките ми приятелки.

След това постепенно отказ и високите токчета или поне ги оставих за ходене само в офиса или на специални поводи, когато наистина си заслужава да ги обуеш.

С годините осъзнаваш, че да си секси е въпрос на излъчване и самочувствие, а не на дрехи

Най-сетне приех и харесах краката си, като си избих от главата глупостите, че само високият ток може да направи крака да изглежда елегантен. Да, чифт красиви стилетос определено помагат, но няма нищо елегантно да се кълчиш по разбите български улици, за да стигнеш спирката на трамвая.

Откакто заживях в Дания пък, преоткрих маратонките и най-вече какво невероятно разнообразие от тях се предлага и колко успешно може да ги съчетаваш с на практика всичко. 

Относно късите поли и рокли, там също претърпях модна метаморфоза, като започнах много по-добре да си давам сметка с каква дължина се чувствам наистина комфортно и с каква не.

Същото важи и за сутиените – отърсих се от комплексите за малки гърди и се съсредоточих върху какво ми е удобно и приятно. Спортните сутиени, както и такива без банели или дебели подплънки заеха почетното място.

Мога да обобщя всичко дотук с простичкото обяснение, че ако стремежът към удобство и комфорт те превръща в леля, то нямам нищо против.

Ако “каките” са геройски крачещите на 12см ток девойки с начервени устни, които едва дишат заради стегнатия сутиен и си мислят единствено как да дръпнат незабелязано полата си надолу, че да не се види дупето им, “изяло” прашките, то нека бъда лелята.

Това е сред най-хубавите страни на напредващите години – все по-добре започваш да разбираш себе си и да уважаваш желанията си. И от това по-хубаво няма.

Време за четене – трилър от Дания „Сърце в лед“ показва тъмното минало на страната

Българските читатели вече са се убедили, че в скандинавската криминална поредица на издателство „Емас“ влиза само най-доброто от жанра. От техния подбор четем автори като Ю Несбьо, Сьорен Свайструп, Юси Адлер-Улсен, Ирса Сигурдардотир… Издателството отново не разочароват и ни срещат с новото впечатляващо писателско дуо на Дания – Лине Холм и Стине Болтер. Със своя…

Нова година по пижама на дивана или щастието в малките победи

Някъде около втората година след раждането на дъщеря ми започнах да недоволствам, че забавленията ми се изчерпват до това да гледам телевизия вечер на дивана вкъщи заедно със съпруга ми. Сега – три месеца и нещо след появата на второто ми дете, си мечтая за това. Винаги ме е изумявало как може да ти се…

Майчинството – занимание самотно или как да намериш общ език с другите майки

С второто дете имам и втора майчинска група. Концепцията е, че майки от един квартал с бебета на сходна възраст е добре да бъдат свързани една с друга, за да могат да си комуникират. Организацията се прави от здравния консултант, който те посещава периодично в дома ти след раждането на бебето. Аз лично наричам това…

О, добре, че е 1и декември!

1и декември и нека подготовката за Коледа официално започне. В редица съседски къщи видях украсени коледни елхи (че даже и по две в апартамент) още преди две седмици, но ние предпочитаме да изчакаме започването на декември за слагането на украсата. Само лампичките се появяват по-рано на терасата, но те носят толкова светлина и радост в…

Всеки белег има своята история, но нека я разказва „тихо“

Белезите от операции, травми, изгаряния, както и други нарушения на целостта на кожата са повод за притеснения у много хора. Те не подминават и популярните личности, които разкриват как са успели да заличат своя белег в името на суетата си. Понякога белезите се превръщат в сериозен естетичен проблем, водещ до понижаване на самочувствието и качеството…

Време за четене: Любовта на Роми Шнайдер и Ален Делон в „Роми и пътят към Париж“

Когато говорим за любов, времето сякаш не съществува. Дали ще са Ромео и Жулиета, дали ще са Яворов и Лора, или пък Салвадор Дали и Гала… Дали ще ни делят десетилетия, или векове – усещането за непосредствена близост е винаги едно и също.           Изминаха вече над 60 години от съдбовната среща…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s