Единственото дете на плажа, което

Дъщеря ми в пълния си блясък или колко добре се получава, когато за обличането слуша мама

Дъщеря ми е вече на 3 години и половина, и аз почти свикнах (но още успявам да се изненадам), когато тя е единственото дете сред останалите, правеща нещо различно. Разбира се, повечето пъти е нещо забранено или опасно – катерене прекалено високо, бързо отдалечаване от погледа ми, събиране на откровени боклуци от земята, опити за сприятеляване с преминаващи кучета и т.н.

Никак не искам и аз да бъда единствената майка, която вика по детето си, но трябва да си призная, че ми се случва. Викането се налага основно, защото тя вече се е отдалечила прекалено далеч, за да ме чуе, ако говоря нормално, както и защото нервите са ми кипнали или страхът, че ей сега ще се пребие, взима връх над желанието ми да бъда уравновесена и спокойна като датчанките наоколо.

Още от бебе, дъщеря ми търсеше вечното движение, смяна на обстановка и разнообразие.

Изискваше да ѝ ги осигуряваме чрез категоричния ѝ отказ да стои на едно място в стол или количка (никога не успях да я заблудя, че количката ѝ се движи, докато реално я побутвам напред-назад с една ръка, седнала на пейка).

С тъга, а понякога и сълзи на очите, гледах към другите майки, които се срещаха за по кафе и торта, брънч или дори йога, а бебетата им си стояха спокойни наоколо, дъвчейки крайчеца на дрехата си или парче хляб, докато аз трябваше да навъртам километри разходки, защото моята щерка надаваше недоволни вопли, ако се застоим на едно място.

Заведенията пък ѝ бяха интересни точно 15 минути, след изтичането на които тя искаше да бъде пусната да изследва околната среда чрез пълзене и ядене на всичко, изпречило се на пътя ѝ.

И не си мислете, че не съм се опитала да я приуча да стои на едно място, като съм използвала всякакви налични трикове, освен даването на телефон/таблет. Колкото и да ми е било тежко, твърдото ми разбиране, че бебета и деца под 4 години не трябва да бъдат забавлявани с подобни устройства за повече от 10 минути, винаги взимаше връх.

С израстването на малката обаче положението ставаше по-лесно, защото тя вече разбираше повече и можеше да се заиграва с различни неща. Но пък любознателната ѝ и дива натура растяха заедно с нея, затова и покоят ми като родител беше далеч от необезпокояван.

Никога не трябва да я изпускам от очи на площадката, нито пък да ѝ вярвам, че ще си спази обещанието да не се опитва да се спусне по супер високата и тотално неподходяща за възрастта ѝ пързалка.

По-скоро се стараех да ѝ помагам да си изпълни подвизите без да се самонарани.

На фона на цялата ѝ диващина, малката държи да бъде облечена като “принцеса”, затова тя е момичето с искряща рокля на пайети и вече развалени опашки тип Пипи на главата, която се катери там, където не трябва и заплашително дава вид, че ще падне и пребие всеки момент. 

Учителите в детската градина също като мен вече са ѝ свикнали и са се примирили, че след като няма как да я спрат, поне да ѝ помогнат в начинанието.

Сега в разгара на лятото често ходим на плаж (кварталът ми в Копенхаген е реално издигнат върху морето и навсякъде около нас са канали с морска вода, в която можеш да се къпеш, а като цяло датската столица е богата на градски плажове). Това вече сменя страха ми от пребиване на алармираща опасност от падане във водата.

Напълнила съм ѝ малкия басейн в двора, а тя необезпокоявана тича наоколо гола

Разбира се, миналото лято дъщеря ми успя да падне в единия морски басейн, но за щастие мястото беше плитко и без течение, та успях ловко да я уловя за ръката и извадя от водата (докато вече един от плажуващите на близо татковци демонстративно се беше хвърлил във водата да я спасява).

Тази година – вече на 3 и половина, дъщеря ми се интересува не само от водата, но и от пясъка.

Без значение колко готин бански ще ѝ купя, с какви Елзи, Ани и лъщящи елементи ще бъде украсен, тя го възприема като дреха, с която да стигне до плажа/басейна и там бързо да се съблече и да остане по “гола гъз”, както сама обича да казва. След това хуква през глава, хавлии и хора, за да си намери удобно място, където да се хвърли по корем и да почне с такова удоволствие да се въргаля в пясъка, че чак леко ѝ завиждаш за радостта, която изпитва. 

На моменти даже ми напомня на 3-годишен лабрадор, който се радва на плажа и морето точно така – като се мокри във водата, колкото да му стане приятно настръхнало и после да се овъргаля целия в топлия пясък, за да ръси песъчинки минимум до утре.

Защото защо не?

Гледайки към щастливото ми опесъчено дете, вече изровило си дупка в пясъка, но продължаващо да се премята и търкаля, се замислих, че на целия плаж и сред всички останали деца на всякаква възраст не виждам нито едно друго, което да е голо и въргалящо се между хавлиите на хората…

Защото иска да плува, а още не може

За мое леко успокоение поне сме в Дания, където толерантността към подобни детски прояви е невероятно висока.

Пък и се замислих, че не искам да попарвам радостта и удоволствието ѝ, за да си спомня един ден как майка ѝ ѝ се е карала, че си играе в пясъка гола.

Може би ще си спомня как майка ѝ я е карала, изключително против волята ѝ, да си облече жилетката за влизане във водата, която ще я предпази от потъване, но съм по-склонна да приема този спомен, защото какво би могло да е обвинението след това – “ти искаше на всяка цена да ме предпазиш от удавяне”!?

Наясно съм, че не съм единствен родител на палаво хлапе, но определено ми се иска един ден да разбера и какво е да си майка на послушно, играещо си тихо на едно място дете (каквато аз самата съм била).

А вашите родителско-детски истории или съвети можете да ми споделите на Vitamorenablog@gmail.com 🙂

Време за четене: „Божествената“ ни потапя в света на неповторимата Сара Бернар

Според Марк Твен има пет вида актриси – „лоши актриси, поносими актриси, добри актриси, велики актриси и Сара Бернар“. Със своите огнени коси и магнетично излъчване Бернар озарява театрални сцени по цял свят в продължение на десетилетия. Покорява сърцата и на обикновения зрител, и на царе и президенти. А сега отново оживява между кориците на…

На София – първият обикнат град, с любов и признателност

Днес 17 септември, в празника на столицата ни София, се замислих как това беше първият ми обичан и мечтан град. Родом съм от Пловдив и не че не си харесвах града, но до времето, в което вече завършвах гимназия, го чувствах невероятно отеснял за мечтите и желанията ми. Подхранвана от толкова много филми и книги,…

“От България с любов” – завръщането на дует Weil

Патриотично завръщане на музикалната сцена отбелязва дует Weil. „От България с любов“ е заглавието на новия авторски проект на тандема Мая и Пламен Ковачеви. Името не случайно, а кореспондира със заглавието на един от филмите за Джеймс Бонд – „От Русия с любов“, издават творците, като адресират проекта си към целия свят с краткото и…

Чудесата, които се случват, когато си зарежеш телефона за няколко часа

Може да се каже, че съм от пристрастените към мобилния си телефон хора. И честно казано, не виждам нещо особено лошо в това, особено като се вземе под внимание, че се старая да не прекалявам. Мобилният ми телефон, освен че ме свързва с всичките ми важни и любими хора, както и е способен винаги да…

Отново на училище – курс по датски, приличащ на среща на ООН

13/08/2021 Тази седмица във вторник 10/08, започнах отново курс по датски. Този път успях да се класирам за един от предлаганите от държавата безплатни курсове по датски – FVU (Forberedende voksenundervisning), от които могат да се възползват граждани на Дания над 25 години, имащи вече познания по езика, за подобряване на говорните и писмени умения. …

Олимпиада 2020 и величието на българската жена!

При положение, че слоганът на Вита Морена е “Зад всяка успяла жена стои самата тя”, няма как да не коментирам историческите успехи на българките на Олимпиада 2020! Началото постави Антоанета Костадинова със сребърен медал в стрелбата на 10 метра пистолет. Има редица медали от световни и други състезания, но за първи път олимпийско отличие!Антоанета е…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s