Единственото дете на плажа, което

Дъщеря ми в пълния си блясък или колко добре се получава, когато за обличането слуша мама

Дъщеря ми е вече на 3 години и половина, и аз почти свикнах (но още успявам да се изненадам), когато тя е единственото дете сред останалите, правеща нещо различно. Разбира се, повечето пъти е нещо забранено или опасно – катерене прекалено високо, бързо отдалечаване от погледа ми, събиране на откровени боклуци от земята, опити за сприятеляване с преминаващи кучета и т.н.

Никак не искам и аз да бъда единствената майка, която вика по детето си, но трябва да си призная, че ми се случва. Викането се налага основно, защото тя вече се е отдалечила прекалено далеч, за да ме чуе, ако говоря нормално, както и защото нервите са ми кипнали или страхът, че ей сега ще се пребие, взима връх над желанието ми да бъда уравновесена и спокойна като датчанките наоколо.

Още от бебе, дъщеря ми търсеше вечното движение, смяна на обстановка и разнообразие.

Изискваше да ѝ ги осигуряваме чрез категоричния ѝ отказ да стои на едно място в стол или количка (никога не успях да я заблудя, че количката ѝ се движи, докато реално я побутвам напред-назад с една ръка, седнала на пейка).

С тъга, а понякога и сълзи на очите, гледах към другите майки, които се срещаха за по кафе и торта, брънч или дори йога, а бебетата им си стояха спокойни наоколо, дъвчейки крайчеца на дрехата си или парче хляб, докато аз трябваше да навъртам километри разходки, защото моята щерка надаваше недоволни вопли, ако се застоим на едно място.

Заведенията пък ѝ бяха интересни точно 15 минути, след изтичането на които тя искаше да бъде пусната да изследва околната среда чрез пълзене и ядене на всичко, изпречило се на пътя ѝ.

И не си мислете, че не съм се опитала да я приуча да стои на едно място, като съм използвала всякакви налични трикове, освен даването на телефон/таблет. Колкото и да ми е било тежко, твърдото ми разбиране, че бебета и деца под 4 години не трябва да бъдат забавлявани с подобни устройства за повече от 10 минути, винаги взимаше връх.

С израстването на малката обаче положението ставаше по-лесно, защото тя вече разбираше повече и можеше да се заиграва с различни неща. Но пък любознателната ѝ и дива натура растяха заедно с нея, затова и покоят ми като родител беше далеч от необезпокояван.

Никога не трябва да я изпускам от очи на площадката, нито пък да ѝ вярвам, че ще си спази обещанието да не се опитва да се спусне по супер високата и тотално неподходяща за възрастта ѝ пързалка.

По-скоро се стараех да ѝ помагам да си изпълни подвизите без да се самонарани.

На фона на цялата ѝ диващина, малката държи да бъде облечена като “принцеса”, затова тя е момичето с искряща рокля на пайети и вече развалени опашки тип Пипи на главата, която се катери там, където не трябва и заплашително дава вид, че ще падне и пребие всеки момент. 

Учителите в детската градина също като мен вече са ѝ свикнали и са се примирили, че след като няма как да я спрат, поне да ѝ помогнат в начинанието.

Сега в разгара на лятото често ходим на плаж (кварталът ми в Копенхаген е реално издигнат върху морето и навсякъде около нас са канали с морска вода, в която можеш да се къпеш, а като цяло датската столица е богата на градски плажове). Това вече сменя страха ми от пребиване на алармираща опасност от падане във водата.

Напълнила съм ѝ малкия басейн в двора, а тя необезпокоявана тича наоколо гола

Разбира се, миналото лято дъщеря ми успя да падне в единия морски басейн, но за щастие мястото беше плитко и без течение, та успях ловко да я уловя за ръката и извадя от водата (докато вече един от плажуващите на близо татковци демонстративно се беше хвърлил във водата да я спасява).

Тази година – вече на 3 и половина, дъщеря ми се интересува не само от водата, но и от пясъка.

Без значение колко готин бански ще ѝ купя, с какви Елзи, Ани и лъщящи елементи ще бъде украсен, тя го възприема като дреха, с която да стигне до плажа/басейна и там бързо да се съблече и да остане по “гола гъз”, както сама обича да казва. След това хуква през глава, хавлии и хора, за да си намери удобно място, където да се хвърли по корем и да почне с такова удоволствие да се въргаля в пясъка, че чак леко ѝ завиждаш за радостта, която изпитва. 

На моменти даже ми напомня на 3-годишен лабрадор, който се радва на плажа и морето точно така – като се мокри във водата, колкото да му стане приятно настръхнало и после да се овъргаля целия в топлия пясък, за да ръси песъчинки минимум до утре.

Защото защо не?

Гледайки към щастливото ми опесъчено дете, вече изровило си дупка в пясъка, но продължаващо да се премята и търкаля, се замислих, че на целия плаж и сред всички останали деца на всякаква възраст не виждам нито едно друго, което да е голо и въргалящо се между хавлиите на хората…

Защото иска да плува, а още не може

За мое леко успокоение поне сме в Дания, където толерантността към подобни детски прояви е невероятно висока.

Пък и се замислих, че не искам да попарвам радостта и удоволствието ѝ, за да си спомня един ден как майка ѝ ѝ се е карала, че си играе в пясъка гола.

Може би ще си спомня как майка ѝ я е карала, изключително против волята ѝ, да си облече жилетката за влизане във водата, която ще я предпази от потъване, но съм по-склонна да приема този спомен, защото какво би могло да е обвинението след това – “ти искаше на всяка цена да ме предпазиш от удавяне”!?

Наясно съм, че не съм единствен родител на палаво хлапе, но определено ми се иска един ден да разбера и какво е да си майка на послушно, играещо си тихо на едно място дете (каквато аз самата съм била).

А вашите родителско-детски истории или съвети можете да ми споделите на Vitamorenablog@gmail.com 🙂

Всеки белег има своята история, но нека я разказва „тихо“

Белезите от операции, травми, изгаряния, както и други нарушения на целостта на кожата са повод за притеснения у много хора. Те не подминават и популярните личности, които разкриват как са успели да заличат своя белег в името на суетата си. Понякога белезите се превръщат в сериозен естетичен проблем, водещ до понижаване на самочувствието и качеството…

Време за четене: Любовта на Роми Шнайдер и Ален Делон в „Роми и пътят към Париж“

Когато говорим за любов, времето сякаш не съществува. Дали ще са Ромео и Жулиета, дали ще са Яворов и Лора, или пък Салвадор Дали и Гала… Дали ще ни делят десетилетия, или векове – усещането за непосредствена близост е винаги едно и също.           Изминаха вече над 60 години от съдбовната среща…

И всеки ден се питам „Аз добра майка ли съм?“

Трудно се създават и отглеждат човеци… Колкото и да си мислиш, че си подготвен за появата и отглеждането на бебе, дори и след като вече имаш опит с едно налично, винаги оставаш изненадан от предизвикателствата и трудностите, съпътстващи родителството. Четенето на книги, статии и различни съвети от специалисти доста помагат, но в крайна сметка децата…

Вчера, когато имах време или как се променя перспективата на майките

Изумително е как се променя перспективата ти в различните етапи от живота. Когато не си отговорен за друг, освен за себе си, мислиш, че от работа и социален живот не ти остава време за самия теб и за почивка.  После решаваш, че ще имаш дете и когато то стане факт, страдаш по изгубената свобода да…

Колко кафе можем да пием, всъщност?

Независимо дали става дума за консумация на кафе или енергийни напитки, има много противоположни мнения. Много хора дори не могат да си представят как биха преминали през деня без кафе, докато други не харесват вкуса или не търсят ободряващия ефект. Въпреки че за кофеина има разнопосочни мнения, все повече изследвания показват, че той всъщност може…

Време за четене – „Корона от корал и перли“ предлага спасение от есенната меланхолия

С настъпването на все по-кратките дни и надвисналата зима спомените за море и топли следобеди стават все по-изкушаващи. Тъкмо навреме от издателство „Емас“ представят „Корона от корал и перли“ – пленяващия дебют на Мара Ръдърфорд, който идеално да послужи за бягство от ноемврийската реалност и като билет за Вариния, дом на близначките Нор и Зейди…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s