Криворазбраното майчинство и защо това не е време на почивка

Преди време видях в LinkedIn моя позната и колежка да пита за насоки за курсове, които да изкара, докато е в майчинство, за да използвала по-полезно времето си.

Спрях се преди да ѝ напиша, че личният ми съвет, като минала вече през това, е да остави настрана подобни стремежи и да се фокусира върху предстоящата няма година (защото първото ѝ дете се беше родило преди точно 3 седмици).

Нека само вметна, че и двете с нея живеем и работим в Дания, където майчинството е 12 месеца, започващи да текат 4 седмици преди термина ти (съответно свършват малко преди детето ти да навърши 1 годинка). Това време може да бъде разпределено между майката и таткото, но не може да бъде удължено, освен ако не решиш да напуснеш работа, за да гледаш детето. Та, майчинството тук никак не е толкова дълго, колкото може би изглежда.

Но и без значение за коя точка на света става дума, майчинството не е свободно време за майката, нито пък почивка за нея! Не знам как, но все още прекалено много хора, включително жени, приемат времето, отредено от държавата, за отглеждане на новородено, като на някаква дълга почивка с елементи на сменяне на памперс.

Самата аз също мислех, че мога да запиша курсове, докато съм вкъщи с бебето, мога да пиша статии, разкази, защо не и книга! Мога да върша почасова freelance работа от дома си, докато бебето спи и о, как сладко съм се заблуждавала! 

Не че не вършех част от тези неща, след като вече бях поела ангажимента, но това ми причини завидно количество стрес и битов дискомфорт.

Други мои познати – майки за първи път, се хлъзнаха по същата идея за “о, колко добре ще използвам това време за допълнителна професионална квалификация” и записаха курсове по език, нов магистър и какви ли не други подобни. Когато си говорихме след това, всички споделяха каква голяма грешка е било решението им.

Не за друго, а защото сблъсъкът с реалността на майчинството идва почти винаги абсолютно неочакван.

Най-големият мит е “докато бебето спи, аз ще правя това и онова”. Няма да навлизам подробности, но всички, които са отглеждали дете, знаят каква горчива заблуда е това.

После идва неосъзнаването на сериозността на майчинството. Това време, което е отредено за първите месеци/година от живота на бебето, е изключително важно, а освен това – самата ти като майка ще имаш огромната нужда да се погрижиш както за физическото, така и за менталното си здраве. Ще имаш нужда от време, през което да асимилираш какво се е случва с теб и живота ти, защото всичко около раждането и отглеждането на дете за първи път е прекалено различно от всичко друго, с което си се сблъсквала досега.

И дори да си мислиш, че си силна, независима жена, видяла 2 и 200, която не може да се уплаши от малък плачещ вързоп, повярвай ми, няма да имаш желание или възможност да се занимаваш с нищо различно от въпросното вързопче.

И това е в реда на нещата.

Крайно време е да отпаднат очакванията от майките да бъдат супер-жени, особено когато става дума за периода на майчинството. 

Не, майките не си губят времето в бутане на количка или пиене на кафе в парка, дори и на някои завистници така да им изглежда отстрани. Само когато се озовеш в ситуацията сам с бебето у дома за кой ли пореден ден, може да знаеш какви са предизвикателствата да не си загубиш ума и да успееш да си измиеш зъбите поне един път.

Изключвам от картинката тези, които имат късмета чевръста и ненатрапчива помощница под формата на добра баба или платена бавачка. Но повярвайте ми, това са единици.

Та, казано накратко – никога не може да знаеш какви чувства ще събуди майчинството в теб.

Аз мога да споделя, че при мен бяха цял спектър – от разтапващата радост, която те изпълва до степен, че чувстваш, че ще се пръснеш на милиони радостни атоми, през паниката на “какво да правя сега”, самотата – „никой друг не разбира как се чувствам“, до отчаянието на “не мога повече” и дълбоката вина “трябва да съм щастлива, а се чувствам толкова нещастна”, че даже и депресия – “никога повече няма да се чувствам както преди”.

Бъдете сигурни – всички тези така противоположни чувства могат да се извъртят през душата ви за един ден и това е напълно нормално! Тялото и съзнанието на жената имат нужда от поне 9 месеца след раждането да пренаредят правилно хормоните и мислите си. Затова последното нещо, от което ще имаш нужда в това време е, да мислиш за крайни срокове на проекти, учене, зуум-срещи и подобни.

Накратко съветът ми към бъдещите майки – не се насилвайте да мултитасквате, не слагайте сами високи очаквания към себе си.

Не мислете и не планирайте по-далече от утре и не се стресирайте сами, когато плановете и очакванията ви не се изпълнят. Всичко ще се нареди постепенно, а вие просто се посветете на детето, семейството и себе си.

Време за допълнителна квалификация, професионално развитие, повишение, учене на езици, пътуване до мечтани дестинации и т.н. отново ще има, но сега фокусът е върху детето и вас самите. Насладете се на това време и повярвайте, няма да съжалявате.

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s