The Vanishing Half и The Island of Sea Women – две разкошни нови книги, които горещо препоръчвам 

Както съм споделяла преди, отново се записах в кварталния книжен клуб, като този път се събрахме англоговорящи и това доста ме улесни, защото преди с датчанките ми беше трудно да комуникирам.

Та, клубът ни за момента прочете няколко доста добри книги и една абсолютна еднодневка (припомнете си тук – Удоволствието да си в читателски клуб и прекрасната Dominicana

Въпреки че книгите са на английски и не съм сигурна дали някога изобщо ще бъдат преведени за българския пазар, искам да ви ги препоръчам и то горещо, защото много си заслужават! Ако не ви е проблем да четете романи на английски, то определено можете да дадете шанс на поне един от сегашните два, за които ще споделя.

Ще започна с The Vanishing Half (Изчезващата половина – относителен превод) на Брит Бенет (Brit Bennett), която е млада, но изключително обещаваща писателка. Дебютната ѝ книга – “The Mothers” печели моментална слава на Брит, като я нарежда сред създателите на качествена литература. The Vanishing Half е вторият ѝ роман, който доста скоро след отпечатването си, става бестселър и оглавява първото място в книжната класация на New York Times.

The Vanishing Half не само проследява житейските линии на две сестри и техните деца, но и закача чувствителната тема за расизма в САЩ, както и осветява част от проблемите на транс хората. Но много повече от това Брит изследва чрез героите си проблемът с търсенето на идентичност, самоопознаване, изобщо приемане на себе си и усвояване на изкуството да живееш ден след ден с истинското си лице, а не избрана по нужда маска. 

За мен лично книгата разкри подробности по темите за расизма и транс хората, които дори не подозирах. Като факта, че светлокожите мулати са се приемали по-добре от дълбоко расисткото американско общество, само защото кожата им е била по-светла. Или това, че само допреди няколко години транс операциите са били нелегални, а транс хората са прибягвали до приемането (отново нелегално) на стероиди, въпреки здравните рискове, които носят. 

Самата история обаче се разгръща спокойно и увлекателно пред читателя. Като сериал, който гледаш, действията на героите започват да те вълнуват, да се съгласяваш с тях или да негодуваш, да чакаш с нетърпение развръзката и така страница след страница.

Силно препоръчвам книгата за всички, които обичат класически романи на съвременна тематика.

Втората книга, която силно препоръчвам, е The Island Of Sea Women (Островът на морските жени) на Лиса Сий (Lisa See). Лиса е вече доказано добър автор с цяла лавица интересни романи, всички посветени на Китай, Япония, Корея и околностите.
Самата Лиса е от китайско-американски произход (но е израснала и твори в САЩ), та някак това не идва учудващо. За The Island Of Sea Women знаех от мои приятелки азиатки, които си взеха книгата веднага след излизането ѝ и ми я препоръчаха. 

Темата отново е изключително далечна и непозната за мен – войната в Пасифика, окупацията на корейски територии от страна на Япония, след това американското присъствие и всичко това на фона на изумителния феномен на хаениео професията. Защото това за мен е абсолютен феномен! 

Докато политическо-историческата страна на романа, която няма как да бъде засегната с оглед да се обяснят събитията, белязали живота на героите, ми беше интересна, обяснението на свободното гмуркане и хаениео професията ме заплени! 

Ще се опитам да го обясня съвсем кратко – хаениео са наричани свободните гмуркачки, които с почти никакво оборудване се спускат към дъното, за да ловят морски дарове. Тъй като мъжкият труд е бил облаган с по-висок данък, жените са “превзели” занаята, докато той не се е страстнал изцяло с бита и културата им.

Хаениео е като доктор – веднъж започнеш ли, цял живот оставаш такъв. Жените хаениео работят както в морето, така и на сушата (на полето), а мъжете им гледат децата, готвят и харчат за хазарт каквито пари жена им е отпуснала като джобни.

Звучи почти идилично, ако не беше белязано от жестоката немотия, измъчвала корейците в онези години, подправена с японското вмешателство и периодични зверства, а след това Втората световна и американците, както и началото на разделението между Северна и Южна Корея, няколко геноцида, потулени от правителства и разбира се, междуличностните проблеми. 

Книгата ми беше невероятно интересна! И с тъга си помислих колко ощетено беше образованието ми по история… Толкова много турско робство, Освобождение и Европа, че целият останал свят (арабски, африкански и азиатски особено) бяха представени в половин страница в учебника и отминати без акцент. Та, определено попълних знания не само от романа на Лий, но и с допълнително четене по темата.

Но личната история ме грабна най-много. Героите изградени пълнокръвни и разнолики, интересни и противоречиви. В момента изгарям от желание да изчета поне половината книги на авторката, за да се потопя отново в стила ѝ на разказване и мисля, че това говори най-силно за влиянието, което романът ми е оказал.

Та, ако ви се чете нещо ново и английският не ви притеснява, разгледайте тези две книги и която и да подхванете, надали ще съжалите 🙂

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s