Време за незабравимо четене: „Невидимият живот на Ади Лару“

Този април българските читатели ще могат да се докоснат до една от най-обсъжданите и обичани книги на изминалата година – „Невидимият живот на Ади Лару“ от В. Е. Шуаб, която вече е по книжарниците с логото на издателство „Емас“.

От излизането си през октомври вече близо шест месеца романът не слиза от класацията на „Ню Йорк Таймс“ и надхвърли половин милион продадени екземпляра, откриваме го и в селекцията за книга на годината на „Си Ен Ен“, „Гудрийдс“, „Амазон“, „Ентъртейнмънт Уикли“, „Опра Магазин“… Но защо толкова уверено превзе и омагьоса читателския свят?

Едно е сигурно – книгата има душа. Историята на Ади, момичето, живяло три века с проклятието да бъде забравяно от всички, се е оформяла в съзнанието на талантливата си авторка Виктория Шуаб в продължение на цели десет години. И резултатът е истинско вълшебство, роман за жизнеутвърждаващата сила на любовта и за съзидателната сила на изкуството; за волята да си създадеш място на света, да обичаш по своя начин, да се изправяш и да продължаваш напред. Животът на Ади може и да бъде забравен, но историята ѝ не може да остави никого безразличен. 

Аделин Лару, главната героиня на романа, се ражда във Франция в края на 17 век – но никой не помни това. Никой, освен самата Ади и дявола, с когото сключва сделка, за да избегне нежелан брак и обикновен живот; за да изпита свободата. Обаче да призовеш неназовани богове винаги има последствия. Ади охотно изтъргува душата си за безсмъртие, ала осъзнава твърде късно, че цената е болезнено висока – тя е обречена да бъде незабавно забравена от всеки, когото срещне по пътя си.

Следва приказно-тъжното пътешествие на Ади през времето, във вечен опит да окаже някакво влияние върху света и хората, които среща. Макар да е невъзможно да оставя следа или спомен след себе си, тя открива, че може да посажда идеи и да се стреми към тях, изпълвайки изкуството и музиката с ехо от присъствието си.

Единственият спътник на Ади в пътешествието е нейният потаен дявол с хипнотизиращи зелени очи и единствената сигурност е, че ще я посети на годишнината от сделката. В самотата си тя няма друг избор, освен да го посрещне, да се помъчи да го разгадае и, кой знае, дори да го надхитри.

Но един ден във вековното ѝ проклятие зейва пролука – в малка антикварна книжарница в сърцето на „Манхатън“ съдбата среща Ади Лару с млад мъж, който не я забравя…

За авторката:
Виктория „В. Е.“ Шуаб е една от най-нашумелите фентъзи писателки в света и името ѝ често се настанява в класациите на „Ню Йорк Таймс“, „Ю Ес Ей Тудей“, „Инди“… В медиите я сравняват с Нийл Геймън по размах на въображението и заради таланта ѝ да създава толкова различни по стил и усещане светове.

Книгите ѝ са преведени на над дузина езика и някои от тях са напът да стигнат и до малкия, и до големия екран, а Шуаб вече е известна у нас с поредиците си „Цветовете на магията“ и „Чудовищата от Искреност“, с които е спечелила милиони читателски сърца.

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s