Магическата сила на наспиването

За трите ми години на родител не мога да кажа, че пръскам от мъдрост и се старая да съм пестелива на съвети (освен за нещата, за които на 100% знам, че работят), но едно установих със сигурност – получаването на достатъчно часове качествен сън върши чудеса. Буквално. 

Знам, че не съм открила топлата вода, но залутани във въртележката на ежедневното справяне с дете, мъж, къща, работа и собствените ти настроения, е много лесно да се подхлъзнеш по наклонената права на недоспиването. Даже не си даваш сметка, че се случва, защото сравняваш с живота и режима си от преди – тогава си си лягала около 23:30 и си ставала в 7, било ти е изморено, но след първото кафе нещата почват да проблясват. Сега обаче е друго. Дневните задачи са толкова по-интензивни и усилията да поддържаш домашното тамагочи здраво и живо, са толкова сериозни, че се изморяваш физически и психически много повече. 

Но нищо не е толкова съсипващо, както накъсания нощен сън или казано иначе – нуждата да ставаш по няколко пъти на вечер, за да успокояваш и приспиваш въпросното тамагочи.

Поне за мен това е най-върлият враг на качествения ми сън. Например, дори да съм заспала към 22:30 и да съм се събудила в 8, ако през нощта се е налагало да ставам 2-3 или повече пъти, да сменям памперс, успокоявам, приспивам и т.н., то на следващия ден ще се чувствам смачкана. Още повече, когато подобни нощи се повтарят една след друга в продължение на месеци (защо не и година).

Когато обаче се случи аз и малкото да спим непробудни цялата нощ, и в 6:30 да стана след това, не ми е проблем. Чувствам се по-свежа, оптимистично настроена и енергична. 

Няколко поредни дни на наспиване и вече нищо не може да сломи доброто настроение и ведростта ми. Всичко ми се вижда по-красиво и лесно, всички са ми много по-мили и приятни, имам желание за разговори и ако случайно нещо не върви по план или изскочат неочаквани проблеми, ги приемам с философска мъдрост и усмивка. 

Подозирам, че това е и един от триковете на природата да те склони да мислиш за следващо дете – гледаш през розови очила възможността за второ бебе и спомените за безсънните нощи и следващите ги безкрайни изтощителни дни избледняват в съзнанието.

Но да се върна на добрия сън. За мен една от пиковите точки на деня ми е, когато вечер си легна в моето си легло, завия се малко над ушите с моите си завивки и блажено се отпусна. Честно казано, не ми трябва много, за да заспя, но ако се случи да съм обезпокоена или разсеяна от нещо, имам специална тактика за приспиване.

Фокусирам се върху всяко вдишване и издишване и се старая умът ми да е в настоящия момент, което е по-лесно да се напише, отколкото да се направи. Затова почвам да мисля за 4те ъгъла на леглото, за позата, в която съм легнала, за въздуха, който минава през носа ми, изпълва дробовете и после издишам бавно и дълго. Така контролирам мислите си от отлитане в различни посоки и помагам на ума да се отпусне.

В следващия момент вече блажено спя и от висотата на всичките си (почти) 34 години мога да кажа, че едно от най-големите удоволствия, че и известен лукс е да имаш възможността да се наспиш. Пожелавам го на всички. 

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s