The Terrible Two и периодът на детската истерия и родителското отчаяние

Наскоро писах, че дъщеря ми премина от ясла на градина и споделях вълненията си около това как тя вече не е бебе, а малък тодлър.

Е, сега някак ми се иска да отново да споделя, но този път, че хич не беше лесно преминаването към следващото “ниво”

Не знам дали други родители са се сблъсквали със същото, но в последните 3 седмици нивото на крясъци, истерия и рев вкъщи толкова се е покачило, че очаквам съседите да викнат социалните.

Чудя се на какво се дължи цялото това неприятно приключение и стигнах до няколко извода.

Първо дъщеря ми страшно се изморява в градината. Тя вече спря да спи следобед, което ѝ изчерпва силите, особено когато има толкова много игра, впечатления и емоции.

Второ, както доскоро беше най-голямата в групата си, сега тя се оказа най-малката. Останалите деца са между 3 и 6 години, което е огроооомна разлика. Понякога игрите на големите са по-груби или пък те нямат особено желание да се занимават с “бебетата” като дъщеря ми.

Третото, което според мен е голям фактор, е избиването на стрес от градината вкъщи. Или иначе казано – там има доста правила, на чието спазване се държи (като това, че всеки има конкретно място, на което стои, ходи се в редица по двама хванати за ръка, не могат да се катерят по парапетите на прозорците и т.н.), съответно подозрението ми е, че когато малката се прибере вкъщи, изкарва цялото си натрупано недоволство върху нас. Както и се опитва още по-яростно да налага волята и желанията си.

Четвърто и доста вероятно – просто периодът е такъв…

На английски съществува израза the terrible 2 И той маркира периода, в който чувствата особено силно бушуват в душите на милите ни деца, както и започва осъзнаването на собствената сила и възможности, желанието да се наложиш и изобщо да го кажа накратко – следбебешки пубертет!

Само хора, отглеждали деца в такава възраст, могат да разберат ужасът на непрестанните истерии (аз така превеждам tantrums) и губенето на търпение в един момент. 

Съветите на специалистите са различни – говорете с децата си за емоциите, назовавайте ги с правилните им имена, дишайте дълбоко, това е период и ще отмине и всичко звучи много добре, но е адски трудно да го прилагаш постоянно.

Нервите ти също не са от желязо и аз лично понякога просто не успявам да се овладея и крещя… крещя на детето си, след което се чувствам като най-лошия човек на света, най-кофти майката и сълзите хич не помагат.

Постепенно обаче започнах да овладявам себе си и положението. Водещо мото ми стана “избирай си битките” и реших да му отпусна края за някои неща.

Не иска да си слага ръкавици и шапка? Окей, нека я брули вятъра, така или иначе скоро ще я прибирам вкъщи. Обула си е ботушите на обратно и не иска да ѝ ги сменя? Нека остане така и се препъва с тях, щом не желае да ѝ помогна.

Иска да изяде нещо от земята и то ПРЕД МЕН, когато ѝ казвам с усещащо се кресчендо в гласа ми “НЕ!!”? Е, тук вече не успявам да се овладея и като видя нещото влизащо в устата ѝ, става скандал.

Иначе специално за ботушите в един от дните си навлякох такава беля на главата, че чак съжалих. Точно бях взела дъщеря ми от градина и я слагам в количката, за да идем до магазина и да ѝ взема редовното парченце шоколад “Киндер” (следобедно време малко шоколад върши чудеса, след като тя е гладна, изморена и в ужасно настроение, а има още няколко часа да изкара до времето си за лягане. И не, не ѝ разваля апетита, даже го изостря още повече).

Та, слагам я в количката и решавам да ѝ сменя грешно обутите ботуши. Защо ми е да го правя?! Никой не знае, но успях така жестоко да я ядосам и разрева, че съжалих стократно.

Шоколадът също не помогна, в магазина дъщеря ми вече врещеше с цяло гърло, а от носа ѝ течаха разкошни зелени сополи, които тя не ми даваше за нищо на света да избърша.

Това обаче не е първият път, когато малката ми спретва подобно зло шоу пред публика и аз като един добре гърмян заек, даже не трепвам. Излизам от магазина с нея и шоколада ѝ и докато стигнем до близката площадка с люлки, не се чува ни гък, ни стон. Малката е спокойна – уморена, но тиха. В очите ѝ предупредително бляскат пламъчетата да внимавам с действията си, но аз си знам урока, люшкам люлката и си мисля за времето, когато този ден ще е далечен спомен.

Разбира се, всичко е период, всичко отминава – и хубавото, и лошото.

Някак успокояващо ми действа, когато други родители споделят, че и те са преминавали или в момента са в такъв период и срещат същите трудности. Дава ми тихото успокоение, че не сме специални, а нормални.

Нормалността не е никак лошо нещо. Не следва да се бърка с посредствеността. Нормалното те успокоява, че не си изпаднал от въртележката на света, а се въртиш заедно с него и всички останали.

Ако има родители, четящи тези редове, които искат да споделят своя опит или болка, могат да го направят на vitamorenablog@gmail.com
Ще отговоря на всички 🙂

The Vanishing Half и The Island of Sea Women – две разкошни нови книги, които горещо препоръчвам 

Както съм споделяла преди, отново се записах в кварталния книжен клуб, като този път се събрахме англоговорящи и това доста ме улесни, защото преди с датчанките ми беше трудно да комуникирам. Та, клубът ни за момента прочете няколко доста добри книги и една абсолютна еднодневка (припомнете си тук – Удоволствието да си в читателски клуб…

Писма от Копенхаген и моята нестихваща пощенска епопея

Винаги съм обожавала хартиените писма. От момента на очакването и надничането в пощенската кутия, до откриването на плика и прочитането на подателя, после отварянето на писмото и потапянето в съдържанието му. Като малка си търсех penfriends (толкова добър термин на английски – приятели, с които се познавате и комуникирате само чрез писма) във вестник Тийнейджър…

Тревожни данни за организацията на болничния престой при родилите преждевремнно майки

Организацията на болничния престой на майките, родили преждевременно, оказва съществено влияние върху тяхното психо-емоционалното състояние и преживяване след раждането. През февруари 2021 г. Фондация „Нашите недоносени деца“ проведе онлайн проучване сред 582 майки, родили преждевременно, за да събере информация за организацията на болничния им престой и отражението ѝ върху психо-емоционалното им състояние.  Данните от изследването…

Време за незабравимо четене: „Невидимият живот на Ади Лару“

Този април българските читатели ще могат да се докоснат до една от най-обсъжданите и обичани книги на изминалата година – „Невидимият живот на Ади Лару“ от В. Е. Шуаб, която вече е по книжарниците с логото на издателство „Емас“. От излизането си през октомври вече близо шест месеца романът не слиза от класацията на „Ню…

Здрав дух в здраво тяло – невъзможно без правилните аминокиселини

Стресът, напрегнатото ежедневие и прекаленото психическо и физическо натоварване засягат цялото ни тяло – ставаме напрегнати и нервни, започваме да имаме проблеми с концентрацията, а в дългосрочен план енергийните и минералните ни запаси се изчерпват по-рано. Въпреки това, с балансирана диета, допълнителен прием на аминокиселини, необходими за изграждане на мускулите, и с достатъчно почивка, можем…

Магическата сила на наспиването

За трите ми години на родител не мога да кажа, че пръскам от мъдрост и се старая да съм пестелива на съвети (освен за нещата, за които на 100% знам, че работят), но едно установих със сигурност – получаването на достатъчно часове качествен сън върши чудеса. Буквално.  Знам, че не съм открила топлата вода, но…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s