Нова година? Да, моля! (една кратка равносметка)

До съвсем скоро си мислех, че 2020а в личен професионален план е пълен провал за мен. И даже не можех да обвиня ковид за това. 

Изключително тежко приех, че въпреки всичките ми спартански усилия и борбата със зъби и нокти, не успях да получа работните места, към които се стремях. Тази година беше белязана с толкова много откази, че им загубих бройката още към лятото. А аз съм такъв тип човек, че професионалното ми развитие е от огромно значение за цялостносното ми психично благосъстояние. Или иначе казано – без работа се чувствам ужасно потисната и на ръба на депресията.

Сега обаче, поглеждайки към изминалите 12 месеца, преосмислям случилото се и почвам да съзирам парченца късмет във всичко станало. Може би това е пораженческото мислене, което започва да търси начини да оправдае и “хареса” провала, казвайки “можеше и да е по-зле”.

То винаги за всичко може да е по-зле. Дори да си ударил дъното, не е изключено земята да се пропуска и да потънеш още по-дълбоко. 

По-скоро започнах да виждам не само позитивите от непостигнатите амбиции, но и да осъзнавам, че догодина имам още по-добри шансове да се преборя за победата. И това се дължи на факта, че сега имам доста повече опит кое, как мога да направя по-успешно. Все пак, като анализираш всеки неуспех, си даваш сметка къде са били слабите места.

Замислих се и кои са моите 3 най-големи професионални успехи за 2020. Реших, че мога да ги сведа до:

  1. Успешно завършен 200 часа курс и сертификация като хатха, ин и виняса йога учител
  2. Успешно завършен 52 часа курс за учител по йога за деца
  3. Започване на почасова работа като детски йога треньор + нов клиент за услугите ми като мениджър социални канали, което е едно от нещата, които работя почасово и от вкъщи.

Не успях да започна като йога инструктор в “нормално” студио (да се разбира такова за възрастни), нито да намеря още работа като SoMe Manager, но пък ще продължа да опитвам в тази насока.

Замислих се и за друго – заради усложнената ковид ситуация в Дания много йога студиа обявиха фалит, а други едва свързват двата края. Докато клубовете (3 на брой), към които работя като детски йога учител, са на общинска издръжка. Датската държава има много сериозна политика, насочена към насърчаване за активно движение на деца и тийнейджъри, което определея едни солидни бюджети за общините, да имат да харчат в тази насока. Което означава, че работата ми не е застрашена, само трябва да изчакаме излизането от поредния локдаун, за да започнем отново!

А с времето се трупа и опитът, който после е така ценен за намиране на работа в частно йога студио с преподаване на възрастни.

Търсейки си работа като йога учител, се сблъсках и с нещо друго – на много места собствениците на студиата не искат да ти плащат за първите 10 или повече изработени часа, а след това хонорарът е обезсърчаващо нисък. Обяснението е, че ти нямаш нужния опит, но реалността е, че това са глупости. Защото от трениращите в моя клас собственикът няма да вземе по-малко пари, понеже аз като учител съм със скромен опит. Напротив, членовете си плащат пълен размер такса, без значение при кой учител ходят.

От друга страна се сблъсках и с пренебрежението на останалите йога учители към детската йога. Все едно си по-малко учител от тях и едва ли не вършиш нещо, което не може да се вземе на сериозно. 

Със сигурност е по-лесно да преподаваш на големи хора, които за 60 минути мълчат и правят точно каквото им кажеш, а не да се опитваш да задържиш за 45 мин вниманието на деца. Но пък мога да споделя, че второто ми е доста приятно, а и има много повече поле за развитие и възможност за работа с детската йога, точно защото е така пренебрегвана.

През годината обаче открих и разкошни колеги йога инструктори, които ми дадоха възможност да преподавам за техните организации за йога в парка още от момента, в който си получих сертификата. От тях научих и ценни съвети как да се справям с нелеката задача да си намеря йога-работа, какви компромиси мога да правя и какво да отстоявам докрай.

Та, поглеждайки назад си казвам, че тази година не беше сред най-успешните, но пък не е и съвсем провалена. Време, инвестирано в придобиване на нови знания, никога не е изгубено. По-скоро си мисля, че през 2020а “засадих” семенцата на бъдещия успех. Ще е нужно само постоянство в посоката, която съм избрала, а не да забравя къде какво съм посадила и най-вече, колко усилия ми е отнело. 

Пък и хората са го казали – нова година, нов късмет. 

С оптимизъм и свежи сили напред към 2021а, а 2020 ще я броим като несполучлив, но пък ценен опит 🙂

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s