Нова година? Да, моля! (една кратка равносметка)

До съвсем скоро си мислех, че 2020а в личен професионален план е пълен провал за мен. И даже не можех да обвиня ковид за това. 

Изключително тежко приех, че въпреки всичките ми спартански усилия и борбата със зъби и нокти, не успях да получа работните места, към които се стремях. Тази година беше белязана с толкова много откази, че им загубих бройката още към лятото. А аз съм такъв тип човек, че професионалното ми развитие е от огромно значение за цялостносното ми психично благосъстояние. Или иначе казано – без работа се чувствам ужасно потисната и на ръба на депресията.

Сега обаче, поглеждайки към изминалите 12 месеца, преосмислям случилото се и почвам да съзирам парченца късмет във всичко станало. Може би това е пораженческото мислене, което започва да търси начини да оправдае и “хареса” провала, казвайки “можеше и да е по-зле”.

То винаги за всичко може да е по-зле. Дори да си ударил дъното, не е изключено земята да се пропуска и да потънеш още по-дълбоко. 

По-скоро започнах да виждам не само позитивите от непостигнатите амбиции, но и да осъзнавам, че догодина имам още по-добри шансове да се преборя за победата. И това се дължи на факта, че сега имам доста повече опит кое, как мога да направя по-успешно. Все пак, като анализираш всеки неуспех, си даваш сметка къде са били слабите места.

Замислих се и кои са моите 3 най-големи професионални успехи за 2020. Реших, че мога да ги сведа до:

  1. Успешно завършен 200 часа курс и сертификация като хатха, ин и виняса йога учител
  2. Успешно завършен 52 часа курс за учител по йога за деца
  3. Започване на почасова работа като детски йога треньор + нов клиент за услугите ми като мениджър социални канали, което е едно от нещата, които работя почасово и от вкъщи.

Не успях да започна като йога инструктор в “нормално” студио (да се разбира такова за възрастни), нито да намеря още работа като SoMe Manager, но пък ще продължа да опитвам в тази насока.

Замислих се и за друго – заради усложнената ковид ситуация в Дания много йога студиа обявиха фалит, а други едва свързват двата края. Докато клубовете (3 на брой), към които работя като детски йога учител, са на общинска издръжка. Датската държава има много сериозна политика, насочена към насърчаване за активно движение на деца и тийнейджъри, което определея едни солидни бюджети за общините, да имат да харчат в тази насока. Което означава, че работата ми не е застрашена, само трябва да изчакаме излизането от поредния локдаун, за да започнем отново!

А с времето се трупа и опитът, който после е така ценен за намиране на работа в частно йога студио с преподаване на възрастни.

Търсейки си работа като йога учител, се сблъсках и с нещо друго – на много места собствениците на студиата не искат да ти плащат за първите 10 или повече изработени часа, а след това хонорарът е обезсърчаващо нисък. Обяснението е, че ти нямаш нужния опит, но реалността е, че това са глупости. Защото от трениращите в моя клас собственикът няма да вземе по-малко пари, понеже аз като учител съм със скромен опит. Напротив, членовете си плащат пълен размер такса, без значение при кой учител ходят.

От друга страна се сблъсках и с пренебрежението на останалите йога учители към детската йога. Все едно си по-малко учител от тях и едва ли не вършиш нещо, което не може да се вземе на сериозно. 

Със сигурност е по-лесно да преподаваш на големи хора, които за 60 минути мълчат и правят точно каквото им кажеш, а не да се опитваш да задържиш за 45 мин вниманието на деца. Но пък мога да споделя, че второто ми е доста приятно, а и има много повече поле за развитие и възможност за работа с детската йога, точно защото е така пренебрегвана.

През годината обаче открих и разкошни колеги йога инструктори, които ми дадоха възможност да преподавам за техните организации за йога в парка още от момента, в който си получих сертификата. От тях научих и ценни съвети как да се справям с нелеката задача да си намеря йога-работа, какви компромиси мога да правя и какво да отстоявам докрай.

Та, поглеждайки назад си казвам, че тази година не беше сред най-успешните, но пък не е и съвсем провалена. Време, инвестирано в придобиване на нови знания, никога не е изгубено. По-скоро си мисля, че през 2020а “засадих” семенцата на бъдещия успех. Ще е нужно само постоянство в посоката, която съм избрала, а не да забравя къде какво съм посадила и най-вече, колко усилия ми е отнело. 

Пък и хората са го казали – нова година, нов късмет. 

С оптимизъм и свежи сили напред към 2021а, а 2020 ще я броим като несполучлив, но пък ценен опит 🙂

The Terrible Two и периодът на детската истерия и родителското отчаяние

Наскоро писах, че дъщеря ми премина от ясла на градина и споделях вълненията си около това как тя вече не е бебе, а малък тодлър. Е, сега някак ми се иска да отново да споделя, но този път, че хич не беше лесно преминаването към следващото “ниво”… Не знам дали други родители са се сблъсквали…

От ясла на градина – трепет и общи впечатления

На две години и 10 месеца дъщеря ми премина от ясла в детска градина и честно да си кажа, не очаквах да се вълнувам толкова много. Когато започна с яслата, беше на година и два месеца и не ѝ беше лесно да свикне с институцията, въпреки че мога да кажа само хубави неща за датския…

Време за четене: „Фрида Кало и цветовете на живота” от Каролине Бернард

Този декември ще бъде пламенен с новата книга от популярната Колекция „Музи” на издателство „Емас” – „Фрида Кало и цветовете на живота”. Талантливата авторка Каролине Бернард с изключителния си усет към детайла пресъздава жизнен, автентичен портрет на една от най-вдъхновяващите жени в историята – и отправя взор не към иконата, а към жената, дишала, творила,…

100 години Коледа с Кока-Кола и наистина ли те са създали Дядо Коледа?

В година, в която малко неща изглеждат нормални, стабилни или успокояващи, все пак има нещо, на което можем да разчитаме – Кока-Кола чества и споделя магията на Коледа. Всъщност сега дори е изключително специален празничен сезон за Кока-Кола, тъй като бележи 100-годишнината на коледните ни реклами. От Дядо Коледа на Хадън Съндблом до полярните мечки…

Спомен за студенсткия празник

Текст на Петър Дончев Спомените ме връщат близо 60 години назад, към 1961-а. Денят е осми декември, времето не е студено, няма сняг и аз се присъединявам към студентите, които празнуват своя празник. Предишната година съм се уволнил от казармата, но още не следвам, ще започна следващата година. Чувствам се вече почти студент и отивам…

Удоволствието да си в читателски клуб и прекрасната Dominicana

Най-хубавото на литературните читателски клубове е, че ти помагат да прочетеш книги, които иначе не би подхванал по лично желание. Може да се каже, че първият ми сблъсък с подобен клуб беше задължителната лятна литература за четене в ученическите години и воденето на читателски дневник след това. Само където “Под игото” ми отне почти цялата…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s