Спомен за студенсткия празник

Текст на Петър Дончев

Спомените ме връщат близо 60 години назад, към 1961-а. Денят е осми декември, времето не е студено, няма сняг и аз се присъединявам към студентите, които празнуват своя празник. Предишната година съм се уволнил от казармата, но още не следвам, ще започна следващата година. Чувствам се вече почти студент и отивам да видя как се празнува този празник. Тогава студентите все още не празнуваха в луксозни хотели и ресторанти, в скъпи курорти. Забавляваха се по друг начин.

Всичко започна на кръстовището на „Раковски“ и „Московска“. Там младите хора събраха всички кофи за боклук от околността. Тогава боклукът се изхвърляше не в контейнери, а в кофи, подобни на варели, поцинковани и с капак.

И се започна! Пускаха кофите да се търкалят една по една по стръмната улица покрай Операта. Трясък и възторжени крясъци огласяха заспалия град. Баща ми е разказвал, че търкалянето на кофи за боклук на това място е традиционно забавление, съществувало на студентския празник още по негово време, около 1930 година.

Кръстовището на „Дондуков“ и „Раковски“ се покри от камара поцинковани кофи за боклук. Когато и последната кофа застана долу, някой изкрещя „ЦУМ – студентска лавка“! Този лозунг се хареса на тълпата /защото това беше разбесняла се тълпа/ и тя се понесе към най-големия магазин на Балканския полуостров. Изтръпнах! Нима той ще бъде разбит и плячкосан?

Това изглеждаше неминуемо, но точно когато тълпата стигна до него, някой вдигна нов лозунг, „Балкан – студентско общежитие!“ и веднага всички се насочиха към съседния мега хотел. А в него обикновено отсядаха чужденци. Май назряваше международен скандал, но преди още студентите да нахлуят и да започнат да изхвърлят спящите хора, за да се настанят в новото си общежитие, последва нов призив  – „Дайте свобода на лъва!“

Тълпата с рев се отправи към Зоологическата градина, която тогава все още беше на бул. „Толбухин“ /сега „Левски“/ и ул. „Гурко“, срещу Спортната палата. Разбиха вратата на Зоопарка и най-куражлиите нахлуха, но скоро изхвръкнаха навън. Лъвът изревал срещу тях и те избягали.

След този неуспех решиха да се повозят на ремаркето за декори на Народния театър, което стоеше паркирано отвън. След броени минути огромното возило се понесе из заспалия град. Едни се возеха на него, други го бутаха. И така до Парка на свободата, така се казваше тогава Борисовата градина. Там натикаха ремаркето в езерото Ариана и по-голямата част от студентите и студентките навлязоха в огромния парк по двойки, за да продължат да празнуват върху пейките.

Сега, след като е минало толкова време, си викам, че ако това се случеше днес, сигурно щеше да има много бити и арестувани студенти. Това, според мене, има добра и лоша страна. Добрата е, че общественият ред трябва да бъде опазен, а спокойствието и сънят на гражданите – гарантирани. А лошата? България се е превърнала в полицейска държава.

Някой може би ще попита не се ли намеси навремето милицията? Не, не забелязах нито една униформа! А и в другите дни не сновяха патрулки по цяла нощ, нямаше и хайки. Нямаше и защо. Беше спокойно, нямаше престъпници по улиците.

Та спомените ми от студентския празник през 1961 година, добри или лоши, са такива. 

Автор: Петър Дончев

The Terrible Two и периодът на детската истерия и родителското отчаяние

Наскоро писах, че дъщеря ми премина от ясла на градина и споделях вълненията си около това как тя вече не е бебе, а малък тодлър. Е, сега някак ми се иска да отново да споделя, но този път, че хич не беше лесно преминаването към следващото “ниво”… Не знам дали други родители са се сблъсквали…

От ясла на градина – трепет и общи впечатления

На две години и 10 месеца дъщеря ми премина от ясла в детска градина и честно да си кажа, не очаквах да се вълнувам толкова много. Когато започна с яслата, беше на година и два месеца и не ѝ беше лесно да свикне с институцията, въпреки че мога да кажа само хубави неща за датския…

Нова година? Да, моля! (една кратка равносметка)

До съвсем скоро си мислех, че 2020а в личен професионален план е пълен провал за мен. И даже не можех да обвиня ковид за това.  Изключително тежко приех, че въпреки всичките ми спартански усилия и борбата със зъби и нокти, не успях да получа работните места, към които се стремях. Тази година беше белязана с…

Време за четене: „Фрида Кало и цветовете на живота” от Каролине Бернард

Този декември ще бъде пламенен с новата книга от популярната Колекция „Музи” на издателство „Емас” – „Фрида Кало и цветовете на живота”. Талантливата авторка Каролине Бернард с изключителния си усет към детайла пресъздава жизнен, автентичен портрет на една от най-вдъхновяващите жени в историята – и отправя взор не към иконата, а към жената, дишала, творила,…

100 години Коледа с Кока-Кола и наистина ли те са създали Дядо Коледа?

В година, в която малко неща изглеждат нормални, стабилни или успокояващи, все пак има нещо, на което можем да разчитаме – Кока-Кола чества и споделя магията на Коледа. Всъщност сега дори е изключително специален празничен сезон за Кока-Кола, тъй като бележи 100-годишнината на коледните ни реклами. От Дядо Коледа на Хадън Съндблом до полярните мечки…

Удоволствието да си в читателски клуб и прекрасната Dominicana

Най-хубавото на литературните читателски клубове е, че ти помагат да прочетеш книги, които иначе не би подхванал по лично желание. Може да се каже, че първият ми сблъсък с подобен клуб беше задължителната лятна литература за четене в ученическите години и воденето на читателски дневник след това. Само където “Под игото” ми отне почти цялата…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s