Спомен за студенсткия празник

Текст на Петър Дончев

Спомените ме връщат близо 60 години назад, към 1961-а. Денят е осми декември, времето не е студено, няма сняг и аз се присъединявам към студентите, които празнуват своя празник. Предишната година съм се уволнил от казармата, но още не следвам, ще започна следващата година. Чувствам се вече почти студент и отивам да видя как се празнува този празник. Тогава студентите все още не празнуваха в луксозни хотели и ресторанти, в скъпи курорти. Забавляваха се по друг начин.

Всичко започна на кръстовището на „Раковски“ и „Московска“. Там младите хора събраха всички кофи за боклук от околността. Тогава боклукът се изхвърляше не в контейнери, а в кофи, подобни на варели, поцинковани и с капак.

И се започна! Пускаха кофите да се търкалят една по една по стръмната улица покрай Операта. Трясък и възторжени крясъци огласяха заспалия град. Баща ми е разказвал, че търкалянето на кофи за боклук на това място е традиционно забавление, съществувало на студентския празник още по негово време, около 1930 година.

Кръстовището на „Дондуков“ и „Раковски“ се покри от камара поцинковани кофи за боклук. Когато и последната кофа застана долу, някой изкрещя „ЦУМ – студентска лавка“! Този лозунг се хареса на тълпата /защото това беше разбесняла се тълпа/ и тя се понесе към най-големия магазин на Балканския полуостров. Изтръпнах! Нима той ще бъде разбит и плячкосан?

Това изглеждаше неминуемо, но точно когато тълпата стигна до него, някой вдигна нов лозунг, „Балкан – студентско общежитие!“ и веднага всички се насочиха към съседния мега хотел. А в него обикновено отсядаха чужденци. Май назряваше международен скандал, но преди още студентите да нахлуят и да започнат да изхвърлят спящите хора, за да се настанят в новото си общежитие, последва нов призив  – „Дайте свобода на лъва!“

Тълпата с рев се отправи към Зоологическата градина, която тогава все още беше на бул. „Толбухин“ /сега „Левски“/ и ул. „Гурко“, срещу Спортната палата. Разбиха вратата на Зоопарка и най-куражлиите нахлуха, но скоро изхвръкнаха навън. Лъвът изревал срещу тях и те избягали.

След този неуспех решиха да се повозят на ремаркето за декори на Народния театър, което стоеше паркирано отвън. След броени минути огромното возило се понесе из заспалия град. Едни се возеха на него, други го бутаха. И така до Парка на свободата, така се казваше тогава Борисовата градина. Там натикаха ремаркето в езерото Ариана и по-голямата част от студентите и студентките навлязоха в огромния парк по двойки, за да продължат да празнуват върху пейките.

Сега, след като е минало толкова време, си викам, че ако това се случеше днес, сигурно щеше да има много бити и арестувани студенти. Това, според мене, има добра и лоша страна. Добрата е, че общественият ред трябва да бъде опазен, а спокойствието и сънят на гражданите – гарантирани. А лошата? България се е превърнала в полицейска държава.

Някой може би ще попита не се ли намеси навремето милицията? Не, не забелязах нито една униформа! А и в другите дни не сновяха патрулки по цяла нощ, нямаше и хайки. Нямаше и защо. Беше спокойно, нямаше престъпници по улиците.

Та спомените ми от студентския празник през 1961 година, добри или лоши, са такива. 

Автор: Петър Дончев

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s