Удоволствието да си в читателски клуб и прекрасната Dominicana

Най-хубавото на литературните читателски клубове е, че ти помагат да прочетеш книги, които иначе не би подхванал по лично желание.

Може да се каже, че първият ми сблъсък с подобен клуб беше задължителната лятна литература за четене в ученическите години и воденето на читателски дневник след това. Само където “Под игото” ми отне почти цялата ваканция (трудно вървеше тая книга…) и пропуснах някои от другите заглавия, но въпреки това беше забавно. Искаше ми се да пазех някои от читателските ми дневници, че да надникна в детските си разсъждения за различните книги…

За първи път обаче се присъединих към реален читателски клуб едва преди две години. Разказвала съм за него и преди, можете да прочетете тук – Литературен клуб в Копенхаген: първи впечатления

Проблемът беше, че останалите участници бяха датчани, а моят датски все още доста слаб, че да успявам да разбирам достатъчно добре разговора, че и да участвам в него. Включвах се на английски, но не беше същото и след две книги и няколко срещи реших да се откажа.

Наскоро обаче в общата фейсбук група на квартала една дама обяви, че сформира англоезичен book club и се записах с удоволствие към него! Успяхме да се съберем почти 10 жени и започнахме четенето!

Първата книга смея да определя като особено повърхностна – The Guest List от Lusy Foley.

Издадена в началото на 2020, книгата е с претенции за криминален роман с елементи на психологически трилър. За мен лично най-големият плюс на изданието е, че се чете бързо и лесно (въпреки че имаше доста думи от класическия английски, които трябваше да проверявам, но пък така се обогатява речник).

Образите на героите бяха прекалено клиширани – богата работохоличка с мания към перфекционизъм, по-красивата ѝ сестра, потънала в депресия, захлупената майка-домакиня и нейните самотни разсъждения, перфектният красавец с тъмно минало, пропадналият и алкохолизиран най-добър приятел, групата богаташчета с лъскав вкус и вулгарни обноски и всичко това наредено в страховито, но величествено имение на остров на майната си с гробище и стръмни скали за разкош. Действието се развиваше относително прилично до началото на развръзката и съответния край на романа, когато просто излезе от рамките на логиката и разума.

Няма да издам нищо важно от книгата, като споделя дълбокото си учудване как героите, облечени в сватбени дрехи, успяха да се навират по пещери, заляти от вода, да обикалят из калните гробища и мочурища около замъка и да запазят изящния си блясък, описан в книгата.

Самият завършек на романа дойде толкова преждевременно и необяснимо, че с удоволствие изчетох последната страница, че да се приключва вече тази мъка. 

Доста съм учудена от хвалебствените ревюта, които има книгата. За мен е по-скоро посредствен опит за кримка и нещо, което очаквам да купя от кашон с надпис 5лв от книжна разпродажба.

Втората избрана книга обаче, беше невероятна! 

Dominicana на Angie Cruz е прекрасен роман, вдъхновен от личната история на майката на писателката. 

Романът зачеква една слабо позната и обсъждана в България тема (поне за моето поколение), а именно доминиканската политика и по-скоро американското вмешателство в нея през 70те години на миналия век (и по-точно 1964-1965). На фона на гражданската война в Доминикана, едно момиче бива омъжено на едва 15 години и изпратено по живо и здраво, без никакво зачитане на личните ѝ желания, към Америка с двойно по-възрастния си съпруг. Майката на Ана вярва, че бракът на дъщеря ѝ е печелившият билет не само за момичето, но и за цялото семейство да се спаси от смазващата бедност и несигурното бъдеще в съсипаната им държава. Ана знае какво я очаква още от 11-годишна възраст, но това не ѝ помага да приеме съдбата си. 

Първоначално животът в САЩ е белязан от разочарование, самота и тъга, но постепенно Ана се съвзема и осъзнава, че не е безгласната кукла, за която всички я мислят.

Действието е така добре описано и толкова последователно, че е почти като дневник и ти помага да виждаш героите и случващото се с тях ясно, сякаш ги гледаш на кино. В книгата, също като в живота, нищо не е еднозначно, никой не е идеално добър или лош. Всеки има своята истина, своите чувства, прегрешния и борба за щастие.

Колкото и да е далечна от мен темата за изселниците от Доминикана в САЩ, както и изобщо за американския живот и политика през 70те, книгата ме докосна и остави ярка следа.

Иска ми се да я видя на българския пазар, но честно казано се съмнявам да бъде издадена. Ако обаче не ви е проблем да я четете на английски, то горещо я препоръчвам! Цената ѝ за електронен вариант в Амазон е особено добра – https://www.amazon.com/Dominicana-Novel-Angie-Cruz/dp/125020593X 

Прочетете я и повярвайте, няма да съжалявате 🙂 А ако случайно искате да ми споделите впечатленията си за нея или пък за друга книга, можете да го направите на vitamorenablog@gmail.com

Новата книга на клуба ни е Leave The World Behind на Rumaan Alam и въпреки обещаващото ревю, засега я чета изключително трудно, чак нямам интерес към нея. Но пък това може и да се промени, ако ѝ дам още малко шанс. 

The Terrible Two и периодът на детската истерия и родителското отчаяние

Наскоро писах, че дъщеря ми премина от ясла на градина и споделях вълненията си около това как тя вече не е бебе, а малък тодлър. Е, сега някак ми се иска да отново да споделя, но този път, че хич не беше лесно преминаването към следващото “ниво”… Не знам дали други родители са се сблъсквали…

От ясла на градина – трепет и общи впечатления

На две години и 10 месеца дъщеря ми премина от ясла в детска градина и честно да си кажа, не очаквах да се вълнувам толкова много. Когато започна с яслата, беше на година и два месеца и не ѝ беше лесно да свикне с институцията, въпреки че мога да кажа само хубави неща за датския…

Нова година? Да, моля! (една кратка равносметка)

До съвсем скоро си мислех, че 2020а в личен професионален план е пълен провал за мен. И даже не можех да обвиня ковид за това.  Изключително тежко приех, че въпреки всичките ми спартански усилия и борбата със зъби и нокти, не успях да получа работните места, към които се стремях. Тази година беше белязана с…

Време за четене: „Фрида Кало и цветовете на живота” от Каролине Бернард

Този декември ще бъде пламенен с новата книга от популярната Колекция „Музи” на издателство „Емас” – „Фрида Кало и цветовете на живота”. Талантливата авторка Каролине Бернард с изключителния си усет към детайла пресъздава жизнен, автентичен портрет на една от най-вдъхновяващите жени в историята – и отправя взор не към иконата, а към жената, дишала, творила,…

100 години Коледа с Кока-Кола и наистина ли те са създали Дядо Коледа?

В година, в която малко неща изглеждат нормални, стабилни или успокояващи, все пак има нещо, на което можем да разчитаме – Кока-Кола чества и споделя магията на Коледа. Всъщност сега дори е изключително специален празничен сезон за Кока-Кола, тъй като бележи 100-годишнината на коледните ни реклами. От Дядо Коледа на Хадън Съндблом до полярните мечки…

Спомен за студенсткия празник

Текст на Петър Дончев Спомените ме връщат близо 60 години назад, към 1961-а. Денят е осми декември, времето не е студено, няма сняг и аз се присъединявам към студентите, които празнуват своя празник. Предишната година съм се уволнил от казармата, но още не следвам, ще започна следващата година. Чувствам се вече почти студент и отивам…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s