Удоволствието да си в читателски клуб и прекрасната Dominicana

Най-хубавото на литературните читателски клубове е, че ти помагат да прочетеш книги, които иначе не би подхванал по лично желание.

Може да се каже, че първият ми сблъсък с подобен клуб беше задължителната лятна литература за четене в ученическите години и воденето на читателски дневник след това. Само където “Под игото” ми отне почти цялата ваканция (трудно вървеше тая книга…) и пропуснах някои от другите заглавия, но въпреки това беше забавно. Искаше ми се да пазех някои от читателските ми дневници, че да надникна в детските си разсъждения за различните книги…

За първи път обаче се присъединих към реален читателски клуб едва преди две години. Разказвала съм за него и преди, можете да прочетете тук – Литературен клуб в Копенхаген: първи впечатления

Проблемът беше, че останалите участници бяха датчани, а моят датски все още доста слаб, че да успявам да разбирам достатъчно добре разговора, че и да участвам в него. Включвах се на английски, но не беше същото и след две книги и няколко срещи реших да се откажа.

Наскоро обаче в общата фейсбук група на квартала една дама обяви, че сформира англоезичен book club и се записах с удоволствие към него! Успяхме да се съберем почти 10 жени и започнахме четенето!

Първата книга смея да определя като особено повърхностна – The Guest List от Lusy Foley (изданието вече е и на българския пазар със заглавие „Списъкът“, вижте повече тук).

Корицата на българското издание много ми допада!

Издадена в началото на 2020, книгата е с претенции за криминален роман с елементи на психологически трилър. За мен лично най-големият плюс на изданието е, че се чете бързо и лесно (въпреки че имаше доста думи от класическия английски, които трябваше да проверявам, но пък така се обогатява речник).

Образите на героите бяха прекалено клиширани – богата работохоличка с мания към перфекционизъм, по-красивата ѝ сестра, потънала в депресия, захлупената майка-домакиня и нейните самотни разсъждения, перфектният красавец с тъмно минало, пропадналият и алкохолизиран най-добър приятел, групата богаташчета с лъскав вкус и вулгарни обноски и всичко това наредено в страховито, но величествено имение на остров на майната си с гробище и стръмни скали за разкош. Действието се развиваше относително прилично до началото на развръзката и съответния край на романа, когато просто излезе от рамките на логиката и разума.

Няма да издам нищо важно от книгата, като споделя дълбокото си учудване как героите, облечени в сватбени дрехи, успяха да се навират по пещери, заляти от вода, да обикалят из калните гробища и мочурища около замъка и да запазят изящния си блясък, описан в книгата.

Самият завършек на романа дойде толкова преждевременно и необяснимо, че с удоволствие изчетох последната страница, че да се приключва вече тази мъка. 

Доста съм учудена от хвалебствените ревюта, които има книгата. За мен е по-скоро посредствен опит за кримка и нещо, което очаквам да купя от кашон с надпис 5лв от книжна разпродажба.

Втората избрана книга обаче, беше невероятна! 

Dominicana на Angie Cruz е прекрасен роман, вдъхновен от личната история на майката на писателката. 

Романът зачеква една слабо позната и обсъждана в България тема (поне за моето поколение), а именно доминиканската политика и по-скоро американското вмешателство в нея през 70те години на миналия век (и по-точно 1964-1965). На фона на гражданската война в Доминикана, едно момиче бива омъжено на едва 15 години и изпратено по живо и здраво, без никакво зачитане на личните ѝ желания, към Америка с двойно по-възрастния си съпруг. Майката на Ана вярва, че бракът на дъщеря ѝ е печелившият билет не само за момичето, но и за цялото семейство да се спаси от смазващата бедност и несигурното бъдеще в съсипаната им държава. Ана знае какво я очаква още от 11-годишна възраст, но това не ѝ помага да приеме съдбата си. 

Първоначално животът в САЩ е белязан от разочарование, самота и тъга, но постепенно Ана се съвзема и осъзнава, че не е безгласната кукла, за която всички я мислят.

Действието е така добре описано и толкова последователно, че е почти като дневник и ти помага да виждаш героите и случващото се с тях ясно, сякаш ги гледаш на кино. В книгата, също като в живота, нищо не е еднозначно, никой не е идеално добър или лош. Всеки има своята истина, своите чувства, прегрешния и борба за щастие.

Колкото и да е далечна от мен темата за изселниците от Доминикана в САЩ, както и изобщо за американския живот и политика през 70те, книгата ме докосна и остави ярка следа.

Иска ми се да я видя на българския пазар, но честно казано се съмнявам да бъде издадена. Ако обаче не ви е проблем да я четете на английски, то горещо я препоръчвам! Цената ѝ за електронен вариант в Амазон е особено добра – https://www.amazon.com/Dominicana-Novel-Angie-Cruz/dp/125020593X 

Прочетете я и повярвайте, няма да съжалявате 🙂 А ако случайно искате да ми споделите впечатленията си за нея или пък за друга книга, можете да го направите на vitamorenablog@gmail.com

Новата книга на клуба ни е Leave The World Behind на Rumaan Alam и въпреки обещаващото ревю, засега я чета изключително трудно, чак нямам интерес към нея. Но пък това може и да се промени, ако ѝ дам още малко шанс. 

Неудачницата (разказ)

     Автор: Петър Дончев 56-и километър.      Автобусът гълташе километрите. Ема седеше до прозореца и гледаше километричните камъни. Изгаряше от нетърпение да пристигне час по-скоро в малкото крайморско градче. Имаше предчувствие, че там най-сетне ще ѝ се случи нещо различно от всичко досега. Изпрати децата на село при майка си, взе си годишната отпуска и ангажира стая…

Удоволствието партито да си има край

Наскоро дъщеря ни беше поканена на своеобразно пре-Хелоуин парти. Идеята беше всеки да си донесе тиква или две, които да превърнем в тематични за празника фенери и децата да се забавляват. В поканата беше тактично подчертано, че събитието е от 9:30 до 11:45ч (за което пък мъжът ми попита ”Сутринта или вечерта?” и аз искрено…

Кожата на лицето и есеното слънце – как да се предпазим

Според проучване на над 2000 души, поръчано от KELO-COTE®, почти шест от десет души (59%) не са наясно, че различните типове кожа и някои цветове на косата (например червена), имат по-голяма вероятност за появата на келоидни белези, както и хора преминаващи през хормонални промени – тийнейджъри и бременни. Анкетата показва, че 45% от хората не…

Вита Морена – мама за втори път

В последно време отново бях утихнала и Вита Морена пустееше без нови материали, за което обаче има причина и най-сетне имам време да я споделя. В края на септември родих второто си дете – този път момченце. Малкият реши да се появи седем дена преди термин, но не мога да кажа, че ме изненада. Даже…

Време за четене: “Затворен в теб” – нов роман от Йова Станкова

След дебютният си роман “Галерия от светове”, писателката Йова Станкова издаде втората си книга, която носи заглавието “Затворен в теб”. Премиерата й бе в столичната галерия “Академия” и събра десетки почитатели на българското литературно творчество. Актрисата и водеща Искра Ангелова представи младата авторка и прочете на гостите отделни пасажи от четивото. Романът “Затворена в теб”…

Време за четене: „Божествената“ ни потапя в света на неповторимата Сара Бернар

Според Марк Твен има пет вида актриси – „лоши актриси, поносими актриси, добри актриси, велики актриси и Сара Бернар“. Със своите огнени коси и магнетично излъчване Бернар озарява театрални сцени по цял свят в продължение на десетилетия. Покорява сърцата и на обикновения зрител, и на царе и президенти. А сега отново оживява между кориците на…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s