Удоволствието да си в читателски клуб и прекрасната Dominicana

Най-хубавото на литературните читателски клубове е, че ти помагат да прочетеш книги, които иначе не би подхванал по лично желание.

Може да се каже, че първият ми сблъсък с подобен клуб беше задължителната лятна литература за четене в ученическите години и воденето на читателски дневник след това. Само където “Под игото” ми отне почти цялата ваканция (трудно вървеше тая книга…) и пропуснах някои от другите заглавия, но въпреки това беше забавно. Искаше ми се да пазех някои от читателските ми дневници, че да надникна в детските си разсъждения за различните книги…

За първи път обаче се присъединих към реален читателски клуб едва преди две години. Разказвала съм за него и преди, можете да прочетете тук – Литературен клуб в Копенхаген: първи впечатления

Проблемът беше, че останалите участници бяха датчани, а моят датски все още доста слаб, че да успявам да разбирам достатъчно добре разговора, че и да участвам в него. Включвах се на английски, но не беше същото и след две книги и няколко срещи реших да се откажа.

Наскоро обаче в общата фейсбук група на квартала една дама обяви, че сформира англоезичен book club и се записах с удоволствие към него! Успяхме да се съберем почти 10 жени и започнахме четенето!

Първата книга смея да определя като особено повърхностна – The Guest List от Lusy Foley.

Издадена в началото на 2020, книгата е с претенции за криминален роман с елементи на психологически трилър. За мен лично най-големият плюс на изданието е, че се чете бързо и лесно (въпреки че имаше доста думи от класическия английски, които трябваше да проверявам, но пък така се обогатява речник).

Образите на героите бяха прекалено клиширани – богата работохоличка с мания към перфекционизъм, по-красивата ѝ сестра, потънала в депресия, захлупената майка-домакиня и нейните самотни разсъждения, перфектният красавец с тъмно минало, пропадналият и алкохолизиран най-добър приятел, групата богаташчета с лъскав вкус и вулгарни обноски и всичко това наредено в страховито, но величествено имение на остров на майната си с гробище и стръмни скали за разкош. Действието се развиваше относително прилично до началото на развръзката и съответния край на романа, когато просто излезе от рамките на логиката и разума.

Няма да издам нищо важно от книгата, като споделя дълбокото си учудване как героите, облечени в сватбени дрехи, успяха да се навират по пещери, заляти от вода, да обикалят из калните гробища и мочурища около замъка и да запазят изящния си блясък, описан в книгата.

Самият завършек на романа дойде толкова преждевременно и необяснимо, че с удоволствие изчетох последната страница, че да се приключва вече тази мъка. 

Доста съм учудена от хвалебствените ревюта, които има книгата. За мен е по-скоро посредствен опит за кримка и нещо, което очаквам да купя от кашон с надпис 5лв от книжна разпродажба.

Втората избрана книга обаче, беше невероятна! 

Dominicana на Angie Cruz е прекрасен роман, вдъхновен от личната история на майката на писателката. 

Романът зачеква една слабо позната и обсъждана в България тема (поне за моето поколение), а именно доминиканската политика и по-скоро американското вмешателство в нея през 70те години на миналия век (и по-точно 1964-1965). На фона на гражданската война в Доминикана, едно момиче бива омъжено на едва 15 години и изпратено по живо и здраво, без никакво зачитане на личните ѝ желания, към Америка с двойно по-възрастния си съпруг. Майката на Ана вярва, че бракът на дъщеря ѝ е печелившият билет не само за момичето, но и за цялото семейство да се спаси от смазващата бедност и несигурното бъдеще в съсипаната им държава. Ана знае какво я очаква още от 11-годишна възраст, но това не ѝ помага да приеме съдбата си. 

Първоначално животът в САЩ е белязан от разочарование, самота и тъга, но постепенно Ана се съвзема и осъзнава, че не е безгласната кукла, за която всички я мислят.

Действието е така добре описано и толкова последователно, че е почти като дневник и ти помага да виждаш героите и случващото се с тях ясно, сякаш ги гледаш на кино. В книгата, също като в живота, нищо не е еднозначно, никой не е идеално добър или лош. Всеки има своята истина, своите чувства, прегрешния и борба за щастие.

Колкото и да е далечна от мен темата за изселниците от Доминикана в САЩ, както и изобщо за американския живот и политика през 70те, книгата ме докосна и остави ярка следа.

Иска ми се да я видя на българския пазар, но честно казано се съмнявам да бъде издадена. Ако обаче не ви е проблем да я четете на английски, то горещо я препоръчвам! Цената ѝ за електронен вариант в Амазон е особено добра – https://www.amazon.com/Dominicana-Novel-Angie-Cruz/dp/125020593X 

Прочетете я и повярвайте, няма да съжалявате 🙂 А ако случайно искате да ми споделите впечатленията си за нея или пък за друга книга, можете да го направите на vitamorenablog@gmail.com

Новата книга на клуба ни е Leave The World Behind на Rumaan Alam и въпреки обещаващото ревю, засега я чета изключително трудно, чак нямам интерес към нея. Но пък това може и да се промени, ако ѝ дам още малко шанс. 

Писма от Копенхаген и моята нестихваща пощенска епопея

Винаги съм обожавала хартиените писма. От момента на очакването и надничането в пощенската кутия, до откриването на плика и прочитането на подателя, после отварянето на писмото и потапянето в съдържанието му. Като малка си търсех penfriends (толкова добър термин на английски – приятели, с които се познавате и комуникирате само чрез писма) във вестник Тийнейджър…

Тревожни данни за организацията на болничния престой при родилите преждевремнно майки

Организацията на болничния престой на майките, родили преждевременно, оказва съществено влияние върху тяхното психо-емоционалното състояние и преживяване след раждането. През февруари 2021 г. Фондация „Нашите недоносени деца“ проведе онлайн проучване сред 582 майки, родили преждевременно, за да събере информация за организацията на болничния им престой и отражението ѝ върху психо-емоционалното им състояние.  Данните от изследването…

Време за незабравимо четене: „Невидимият живот на Ади Лару“

Този април българските читатели ще могат да се докоснат до една от най-обсъжданите и обичани книги на изминалата година – „Невидимият живот на Ади Лару“ от В. Е. Шуаб, която вече е по книжарниците с логото на издателство „Емас“. От излизането си през октомври вече близо шест месеца романът не слиза от класацията на „Ню…

Здрав дух в здраво тяло – невъзможно без правилните аминокиселини

Стресът, напрегнатото ежедневие и прекаленото психическо и физическо натоварване засягат цялото ни тяло – ставаме напрегнати и нервни, започваме да имаме проблеми с концентрацията, а в дългосрочен план енергийните и минералните ни запаси се изчерпват по-рано. Въпреки това, с балансирана диета, допълнителен прием на аминокиселини, необходими за изграждане на мускулите, и с достатъчно почивка, можем…

Магическата сила на наспиването

За трите ми години на родител не мога да кажа, че пръскам от мъдрост и се старая да съм пестелива на съвети (освен за нещата, за които на 100% знам, че работят), но едно установих със сигурност – получаването на достатъчно часове качествен сън върши чудеса. Буквално.  Знам, че не съм открила топлата вода, но…

Как могат да бъдат успешно заличени белезите от акне?

Акнето е болестно състояние на кожата, при което се запушват отворите на мастните жлези и се образуват черни точки и зачервени пъпки с гнойни върхове. То се проявява предимно по лицето, гърба и гърдите и може да остави белези по тези части на тялото. Белезите от акне се образуват, когато възпалението прониква дълбоко в кожата…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s