Време за четене: Необичайна празнична мистерия с „Коледното яйце” на Мери Кели

Мери Кели е сред най-талантливите британски автори на криминални романи след края на Втората световна война. Името й не е толкова познато днес, защото публикува само няколко заглавия в жанра, но пък всяко от тях е посрещнато със суперлативи.

Най-прочутият й герой е главен инспектор Брет Найтингейл, който е доста нетипичен образ в сравнение с останалите детективи в криминалните романи. Найтингейл се занимава с разследването на различни престъпления в първите три романа на Кели, като сред тях най-популярен е „Коледното яйце“, в който действието се развива в три поредни дни в навечерието на Коледа.  

Възрастна жена е открита мъртва в своя занемарен апартамент в Лондон. Изглежда невероятно, но това е княгиня Олга Карухина, избягала от родната си Русия непосредствено след революцията. А сандъкът, който дълги години е държала под леглото си и в който е пренесла родовите си скъпоценности и накити, включително и безценно яйце на Фаберже, е празен. Дали тя е убита и кой е успял да обере съкровището й? Това трябва да разкрият инспектор Брет Найтингейл и сержант Бедоус. 

В колоритния списък на заподозрените са внукът на княгинята, дълги години потискан от нея и живял като бедняк, както и ексцентричен бижутер, който е имал интерес да откупи част от скъпоценностите. А може би Карухина не е успяла да избяга от болшевиките, от които се е крила толкова време и които може да са попаднали на следите й? 

Найтингейл е разколебан и объркан, като за това допринася и чаровна служителка на бижутера, която също е замесена в разследването. Донякъде му помагат неговите музикални познания и умения, все пак той се изявява и като певец в аматьорски оперни постановки. Но пък двамата с Бедоус са страхотен екип и дори в най-тежките моменти не изоставят своето чувство за хумор. А такива моменти няма да липсват на фона на разразилата се снежна буря и шеметното преследване в издирване на съкровището.

Кели умело разхвърля всички улики и печели суперлативи за своя изключително елегантен стил, с който забърква една класическа мистерия, заредена с много напрежение. С наближаването на Коледната нощ темпото постоянно се ускорява и динамичното действие достига своята кулминация с трескаво преследване сред  заснежената пустош на Кент. Затова романът е сред образците в жанра.

„Коледното яйце“, заедно с „Писък в Сохо“ и „Убийство в метрото“, са част от специално подбраната поредица на Британската библиотека, представяща забравени шедьоври от златните години на британската криминална проза с тематично изработени оригинални корици.

Много от тези заглавия не са били издавани повторно в продължение на десетилетия. Всяка книга излиза с предговор от съвременен писател на криминални романи. Мартин Едуардс, автор на предговора в „Коледното яйце“, разказва любопитни подробности за авторката и какво я вдъхновява за написването на романа. 

За автора:
Мери Тереза Куликан е родена в Лондон през 1927 г. Получава образованието си в манастир, после завършва университета в Единбург, където се запознава с бъдещия си съпруг, Денис Кели. След като се омъжва и завършва висшето си образование, тя работи като помощник-медицинска сестра и, също като Денис, като учителка. 

Кели се запалва по детективските истории и решава да опита късмета си като писател. Дебютният й роман „A Cold Coming“ е публикуван през 1956 г. и моментално постига успех сред критици и читатели. През следващите две години излизат още два романа, радващи се на подчертан интерес. Общото между трите книги е нестандартния главен герой – главен инспектор Брет Найтингейл, чиято слава се дължи най-вече на разследването в третия й роман „Коледното яйце“. Самата писателка притежава и музикални талант и пее с ентусиазъм. Това я вдъхновява при създаването на образа на Найтингейл, който освен детективските си умения, е и тенор-любител.

За Кели голямото признание идва през 1961 г., когато за „The Spoiled Kill“ печели Златния кинжал на Асоциацията на авторите на криминални романи за книга на годината. Постижението й е впечатляващо, защото нейната книга измества “Събуждане за мъртвеца” на Джон Льо Каре, в която за първи път се появява станалият междувременно легендарен Джордж Смайли.

За съжаление Кели не е толкова продуктивен автор и издава общо осем романа, като последният от тях излиза през 1974 г. Причина за това са нейните опити да се противопостави на конвенционалните изисквания и комерсиалните императиви, които насочват съдбите на почти всички писатели. Все пак със своята изисканост и безупречен стил книгите й продължават да предизвикват интерес и са определяни като класически произведения на криминалната литература.

Да си изпътуваш пътуванията или как сама благодаря на себе си

Една от любимите функции на телефона ми е, когато показва снимки от същата дата преди няколко години. Периодично ме сюрпризира с избрани кадри от определен период и така ми припомня за прекрасни моменти, които съм имала късмета да преживея. И огромна част от тях са спомени от пътешествия. Когато бях малка, семейството ми не пътуваше.…

Ritual Gatherings и July Morning на плаж Камчия

Тази година July Morning ще бъде отбелязан с тридневен фестивал на плажа, при устието на река Камчия от посетителите на четвъртото издание на Ritual Gatherings. Зад избора на локация се крие желанието на организаторите да върнат и пресъздадат през съвременното изкуство и музика, станалия традиционен за България, ритуал по посрещане на първия юлски изгрев. Фестивалът…

Две майки във влака – споменът, който ме изгаря

Има спомени, от които ти става гузно и неудобно. Припомниш ли си ги, изпитваш съжаление за действията или бездействията си. Аз имам не малко такива, които периодично изплуват и ме карат отново да преосмисля себе си.  Иска ми се да споделя за един такъв, пък току виж това е начинът да се освободя поне малко…

Граничарски дневник: Две леви обувки

Автор: Петър Дончев Поради причина, която няма да коментирам сега, влязох в казармата със закъснение от три седмици. Пристигнах вечерта във Варна. Преспах и рано сутринта поех към Галата, където се явих в Учебния пункт на 8 Граничен отряд или както го наричаха батальона. Показаха ми стая, в която да чакам. После се появи един…

Любимият ден на мама – понеделник, когато градината работи

Някъде бях прочела, че родените в неделя са галениците на съдбата, радват се на късмет и благополучие. Аз съм родена в неделя и може да се каже, че винаги съм се приемала за дарена с късмет. Или поне когато ми се е случвало нещо кофти, съм си мислела “е, можеше да е къде-къде по-лошо, пак…

Когато дъщеря ти каже в градината, че я удряш…

Беше слънчев пролетен понеделник, когато спокойно си бутах количката със спящото бебе, а преди това бях завела голямата му сестра на градина. Казах си, че този ден се очертава съвсем нормален и обикновен, когато телефонът ми звънна. Първоначално мислех да не вдигам, защото бях почти убедена, че е някакъв телемаркетинг или молби за дарения, защото…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s