„Императрица Мария Фьодоровна“ – Роман за майката на последния руски цар

София Фредерика Дагмар фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург е принцеса, дъщеря на датския принц Кристиан и на принцеса Луизе. Но не като принцесите в приказките или поне не като онези, дето живеят в разкошни дворци и спят в легла с балдахин.

Малката Дагмар, която наричат галено Мини, и нейните четирима братя и една сестра играят с децата на улицата, майка им кърпи скъсаните им чорапки и наставя умалелите дрешки. Защото принц Кристиан е обеднял благородник, макар и роднина на краля на Дания.

Но идва годината 1853-та и преобръща живота на шестгодишната Мини.

Empty perspective wood plank table top with abstract bokeh light
Empty perspective wood plank table top with abstract bokeh light background,Mock up for montage of your product

Датският крал Фредерик, останал бездетен, обявява баща ѝ за свой наследник на престола и семейството получава изведнъж кралския дворец и кралските богатства, и кралските почести. Но и кралските задължения и тегоби.

Свикнали да бягат волно по поляните, Дагмар и нейната сестра Александра трябва да спазват дворцов протокол. След 10 години – за двете момичета и техните братя години на обучение в кралски маниери и поведение – крал Фредерик умира и баща им Кристиан сяда на трона на Дания.

И се заема не само с управлението на държавата, но и със сватосването на шестте си деца. В името на държавата!

Мария Фьодоровна

Александра става съпруга на английския престолонаследник, когото е виждала веднъж, а след смъртта на кралица Виктория – кралица на Британската империя. Най-големият му син става крал на Гърция под името Георгиос. И така нататък, и така нататък…

Така че днес династичната линия Глюксбург присъства не само в генеалогията на датските, но и на шведските, норвежките, английските  крале, а Кристиан е наречен „дядото на Европа“.

Дагмар не остава настрана от въжделенията за сродяване на баща си. За неин съпруг е спазарен руският престолонаследник Николай. За разлика от сестра си обаче, Дагмар се влюбва от пръв поглед в бъдещия си мъж – елегантен, внимателен и поетичен, ерудиран. Николай също е увлечен в нежната, дребна девойка, любителка на поезията.

Следва най-щастливият период в живота на момичето – годежът, радостната суматоха около предстоящата сватба… Но съдбата не е на нейна страна – неочаквано младият мъж умира, заклевайки я на смъртния си одър да се омъжи за брат му Александър, който ще заеме мястото на престолонаследника на Русия.

Александър е пълната противоположност на Николай – едър като мечок, мълчалив и навъсен, обличащ се като мужик. Обучаван и възпитаван не в дипломацията, необходима на един бъдещ император, а във военни науки и дисциплина. Въпреки дълбоката болка, въпреки липсата на всякакво привличане Дагмар изпълнява дълга си – нали така е била възпитавана години наред.

Санкт Петербург я посреща с невижданите си богатства, пищни дворци и салони, с балове до зори. Русия става нейна втора родина, родина по сърце. А Александър – Саша – разкрива своята нежна душевност, скрита зад грубата външност, своята вярност, надеждност и дълбока любов.

Неусетно Дагмар – приела православното име Мария Фьодоровна, започва да му отвръща с обич.

Ала безгрижният период на престолонаследничеството свършва бързо – старият император е убит и двамата млади, Саша и Мини, трябва да станат император Александър III и императрица Мария Фьодоровна с всички произхождащи от това ангажименти и тежки решения.

Защото времената в Русия са неспокойни, размирни и изискват тежки решения. А на хоризонта дебне война…

Кристофър Гортнър

За автора
Кристофър Гортнър се е утвърдил като едно от най-разпознаваемите имена в жанра исторически роман с читатели в повече от 25 държави и над половин милион продадени екземпляра. Но преди да стигне до писателското поприще, прекарва дълги години първо в модния бизнес, а после в държавния здравен сектор. Любовта към писането винаги е била в природата му – завършва магистърска степен с литература, а когато книгите му постигат международен успех, се отдава изцяло на тях.  

      За работата си Гортнър споделя: „Независимо дали пресъздавам живота на легендарна жена от историята, или фикционалната драма на шпионин от времето на Тюдорите, за мен писането на историческа белетристика е вълнуващо пътешествие в неизвестността. Винаги има тайна, която трябва да се разкрие иззад портрета, загадка за изследване в рамките на легендата, скрита мотивация под факта.

Пиша историческа белетристика по същата причина, по която я чета: защото жадувам за емоцията от миналото. Надявам се да ви хареса да четете книгите ми толкова, колкото аз обичам да ги пиша.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s