Подводни камъни

Текст на Петър Дончев

През декември 2018 г. сп. Вита Морена публикува статията ми, озаглавена „Едно мнение, което никого не задължава„. В нея отправих предупреждение, че едно известно детско стихотворение може да нанесе неподозирани поражения, ако не бъде поднесено както трябва и не бъде обяснено на децата.

     За съжаление още много произведения на изкуството, както и телевизионни програми, могат да бъдат подводни камъни, които не се забелязват на пръв поглед, но които могат да имат значителни негативни последствия, някои от които твърде тежки и дори общественоопасни.

     Най-напред ще насоча вниманието си към модния подиум. Чрез един известен телевизионен канал модните дефилета стават достояние на милиони зрители по целия свят.

     От години вече отделям по половин-един час седмично на този канал, воден от желанието да съм „в час“ с това, което се случва по света. Обикновено след гледане на този канал съм с доста смесено настроение. От една страна то е ведро и приповдигнато от някои интересни и дори красиви дизайнерски предложения, а в много други случаи някои хрумвания ме развеселяват.

От друга страна ми е тягостно от вида на повечето манекенки. Без да го увъртам излишно, ще си кажа мнението – според мене значителна част от тях приличат повече на ходещи скелети, отколкото на жени.

     Всеизвестен е стремежът на подрастващите да подражават на видяното на екрана. Млади момичета, подлъгани от привидно богатия, безгрижен и изпълнен с лукс живот на манекенките, започват да им подражават. Вманиачени от идеята да заприличат на тях, започват да гладуват и сами се обричат на тежко заболяване – анорексията. За съжаление понякога процесът става необратим, лечението е невъзможно, а мечтата за слава завършва със смърт. Преди години дъщерята на моя позната свърши трагично, почина от анорексия.

     От години вече разни организации и цели правителства по света се заканват, че ще забранят кльощавите манекенки, преди две-три години се чу и писа нещо за законодателни инициативи. И какво? Нищо.

Тези дни пак хвърлих поглед на телевизионния канал за мода. 180-190 сантиметрови върлини, тежащи по 40 кг., се разхождат по модните подиуми, продължавайки да кръстосват клечкоподобните си крака. Грозно и неестетично! Да се чуди човек кому е нужно то? Но това е само мое мнение, защото определено има някои категории мъже, които намират за престижно да си вземат манекенка – било за държанка или любовница, било за съпруга. През годините нееднократно съм наблюдавал на обществени места, в магазини, банки, скъпи ресторанти или просто по улицата карикатурно-кичозни двойки, които ще се опитам да обрисувам обобщено:

тя – облечена със скъпо визонено палто, с диамантена огърлица и клипсове, чантичка и обувки, струващи цяло състояние, и той – около половин глава по-нисък, с троен врат и двупръстово чело, по потник, шарени бермуди, джапанки и половин килограмов златен ланец.

Тя е с огромни слънчеви очила и пластове грим, които едва прикриват подутините и синините от ежедневните порции бой, нанасян от възлюбения ѝ. Но какво да се прави, такава е цената на „безгрижния“ и луксозен живот на част от манекенките, служещи и за боксови круши на мутрите си. Нека момичетата да имат предвид това, преди да започнат да гладуват. И нека най-сетне правителствата да ликвидират мършавите манекенки, подражаването на които води и до смърт.

     В последните години телевизионните канали все по-често ни заливат с помия от пошли филми. В мнозинството от тях войнствени жени, независимо дали играят ченгета или гангстери, стрелят с всички видове оръжия и хладнокръвно убиват хора. В други филми пък, същества от женски пол /трудно ми е да ги нарека жени, макар че като по правило са пестеливо облечени/, успяват да натръшкат с голи ръце една дузина Рамбовци.

Подобни филми се произвеждат под истеричния натиск на феминистките, които ратуват за равенство на половете и които могат да зашлевят шамар на мъж, имал неблагоразумието да им кавалерства.

     Какво чудно има тогава, че подражаващите им момичета, все по-често проявяват агресия и пребиват в училищата свои връстнички? Вече посягат и на момчета. Посягат и на учители. И ми се струва, че ще става все по-лошо. Защото определени неолиберални кръгове са се заели да премахнат разликата между половете и за тази цел пръскат милиарди долари. В резултат на което жени се занимават с мъжкарански дейности, а „мъже“ лежат в козметичните салони за поредната маска и епилация.

     Пошлостта, която извира от малкият екран не се ограничава само с шоу програми или феминистки филми. Някои телевизионни канали бълват и предавания, в които врачки, магьосници, ясновидки и вълшебници показват свръхестествените си способности. Най-странното е, че телефоните им непрекъснато звънят, обаждат се зрители с какви ли не странни въпроси. Например жена, която иска да разбере от кого е бременна. Но както казва Айнщайн, две неща са безгранични – Вселената и човешката глупост, но за първото не бил толкова сигурен.

     Реших да надникна в обявите на магове и вълшебници и се хванах за главата. Това е една огромна армия от измамници, които предлагат всестранни услуги – изчистват всякакви магии и родови проклятия, помагат при безплодие и здравословни проблеми, отключват заключен късмет, събират разделени двойки, правят магия за любов, решават бизнес проблеми, намират работа, помагат при страхови неврози, депресии… Срещу солидни хонорари, разбира се.

Прегледах и форумите на клиенти на маговете и прочетох някои откровения на препатили клиенти.

Преди две-три години попаднах на форум за магове или на мнения за тях, не обърнах внимание тогава какво точно беше, но ме шокира изповедта на една жена. Посетила тя по обява врачка за някакъв дребен проблем, но била подплашена, че над нея тегне черна магия и родово проклятие и ако не вземе мерки, ще се случат ужасни неща не само на нея, а и на целия ѝ род. Изплашила се, естествено, женицата и се подложила на процедура по разваляне на магията. Но била предупредена, че това може да продължи шест, дори девет месеца, защото магията била много черна и трудна за разваляне. Но пък това щяло да свали родовото проклятие от всичките ѝ роднини.
Примирила се жената и започнала най-редовно да посещава „специалистката“ по разваляне на магии и да налива пари в бездънните ѝ джобове. Един ден, ей тъй, между другото я попитала къде е учила магьосничество. Отговорът бил: „Ние имаме специални училища за магия, но те са тайни и не са достъпни за всички. Ама ти не си ли чела книгите за Хари Потър?“

     Бях втрещен. Оказа се, че една книга, световен бестселър, е послужила за легитимиране на нашенските магове-измамници. Не бях чел нищо от поредицата, признавам си. Веднага реших да видя за какво става въпрос – прочетох първата книга „Хари Потър и философския камък“. 

     Няма да правя художествен анализ на книгата, нито дори ще изкажа каквото и да било мнение. Не се чувствам достатъчно подготвен, пък и не би било коректно, тъй като съм чел само първата книга. Но със сигурност зная, че няма да прочета останалите. Най-малкото заради това, че времето ми за четене на този жанр е отминало преди около седемдесет години. Сигурен съм обаче, че ако тогава ми беше попаднала поредицата, щях да я „изям с кориците“ за два – три дена, но за съжаление тогава още не беше написана. Обичах и четях книги за вълшебници и магьосници. Спомням си, че прочетох „Магьосникът от ОЗ“ в предучилищна възраст, а на девет години вече бях изчел всичко, издадено от този жанр. И мнението ми е, че това са много полезни за децата книги. Развиват въображението и това е от голяма полза в по-зряла възраст, помага за справяне с редица възникнали проблеми, освен това е един от двигателите на прогреса.

     „Хари Потър“ е класифицирана като детско-юношеска книга.

Моето мнение е, че е само детска. Мисля, че децата престават да вярват в магьосници, феи и вълшебници приблизително по времето, когато разберат, че Дядо Коледа не съществува. Юношите имат съвсем други литературни интереси. Поне личният ми опит го показва. Нямам кой знае какви наблюдения върху днешните юноши, но ми се струва, че повечето момчета и момичета в юношеска възраст, с някои изключения, разбира се, не четат книги и имат по-други интереси – чалга, алкохол, наркотици, Левски и ЦСКА и /с извинение/ проституция. Дано да греша. 

artem-maltsev-3n7DdlkMfEg-unsplash

     Позадълбочих се в явлението Хари Потър, поразрових някои сайтове и останах, меко казано, удивен колко фен клубове има книгата. При това в тях членуват предимно хора, на възраст много по-голяма от юношеската. Особено много ме впечатли верига от клубове в цялата страна, с общото название „Дейли Потър“. Мотото на сайта, изтипосано най-отгоре гласи дословно: МЪГЪЛОФОБИЯ – ужас от общуване с хора, които не са чели „Хари Потър“. За тези, които не знаят, ще поясня, че според книгата човечеството се дели на две – магьосници и немагьосници, наричани мъгъли. Нещо като мюсюлмани и гяури /презрително название на хора, които не изповядват исляма/.

     И какво излиза? Че е достатъчно да прочетеш книгата, сетне да станеш член на „Дейли Потър“, за да не си вече презрян мъгъл.

Изглежда тези хора се вземат много на сериозно и се изживяват като персонажи от поредицата. И всички те са вълшебници, дори си имат главни вълшебници, афиширали се и подписали се с имената си. И представете си, моля, една от тях е учителка и гордо изтъква, че това е нейната мисия в живота. Господи, кой учи децата ни и на какво?

     Да се смее ли човек, да плаче ли!

     Впрочем вижте сами: 

https://www.daily-potter.com/p/harry-potter-fan-club-bulgaria.html

     Това е положението! Освен че се опростачва и чалгализира прогресивно, нещастният български народ се и инфантилизира с бързи темпове.

     А нашенските магове търгаши и измамници се опират и легализират на „вълшебниците“ в Дейли Потър. И одират по две кожи от клиентите си. Чета за фантастични суми, с които са ужилени наивници от маговете. 30 000, 43 000, 100 000 лева.

Например на една наивница специалистката по разваляне на магии обяснила, че нейната черна магия може да се развали само с даване на пари, които тя щяла да ѝ върне, когато магията се развали. И започнала клиентката да дава – по три хиляди, по пет хиляди, докато станали над 40 000 лева. Тогава тя се усъмнила и си поискала парите обратно, но магьосницата изчезнала.

     И се питам има ли разлика между ало измамниците и маговете измамници. На пръв поглед няма разлика. Но само на пръв поглед. Като се замисли по-сериозно човек, ще открие, че едните остават анонимни и никога не се срещат с измамените. Докато другите необезпокоявани и съвсем легално зарибяват наивниците от телевизионния екран или пускат обяви.

     Но така е, докато има риби, които кълват, ще има и въдичари.

Автор: Петър Дончев

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s