850 ГОДИНИ РОБСТВО!

Текстът е написан от Петър Дончев за Вита Морена и изразява изцяло неговот лично мнение. Всяко цитиране следва задължително да посочва него като автор и Вита Морена като източник

Това е печалната истина за България и за нас, българите.

Статията си „Защо протестите в България са неуспешни„, публикувана на 27 февруари 2019 г. в сп. Вита Морена, завършвам със следните думи:

          „За жалост много български проблеми от онова време са валидни и днес, а думите на френския пътешественик, че ако я караме все така, винаги ще бъдем под нечие робство, са пророчески. Тъжната истина е, че от векове насам, та и до настоящия момент, ние все още сме под робство. Но това е друга една тема, на която, ако е рекъл Господ, имам намерение да се спра в близко бъдеще.“

          Мисля, че моментът да поясня думите си отдавна е дошъл, а проблемът е назрял до болка. България е древна държава, една от най-старите в Европа, а според някои и най-старата. 1338 години са минали от създаването на Първата Българска Държава. България е държава с 1338 годишна история!

          За голямо съжаление, по-голямата част от тях, цели 850 години /или приблизително толкова/ сме под нечие робство.

          Надявам се, че за всички, които са ходили на училище и са внимавали в часовете по история, е излишно да обяснявам подробно за византийското робство и за турското робство, продължили общо близо 700 години!

yasin-alsbey-j0hUquId-AY-unsplash

Искам обаче, да използвам случая и да изразя протеста си срещу опитите турското робство да бъде наричано присъствие, съжителство или по друг неподходящ начин, което е незачитане и дори подигравка със страданията на българите през тези пет века.

Измислени министри и продажни политици се опитват да угодничат някому. По този начин младите хора, последните български поколения, остават с деформирана представа за българската история, а това е опасен прецедент, който не вещае нищо добро за българщината и за жалката ни държавица, която и бездруго е на дъното.

Това, което не успяха да направят чуждите поробителите за много векове – да затрият българския род и той оцеля, са на път да го сторят само за няколко десетилетия шепа продажни „българи“. Те продължават да наричат турското робство с други, омаловажаващи думи, въпреки стотиците свидетелства, останали от онези времена – народни песни, писма и думи на Ботев, Левски, Хаджи Димитър, Раковски и много други, на художествени произведения на български поети и писатели, живели и творили по време на робството. Ще цитирам само един куплет от стихотворението „Хаджи Димитър“ от българската светиня Христо Ботев:

„Жътва е сега… Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак… Но млъкни сърце!“

          Робска земя, казва Ботев! И това е истината! Всички тълкувания и уговорки са излишни. И ненапразно продажниците искат да махнат от учебниците по литература Ботев и Вазов. Пречат им. А на мене така ми се иска Ботев и Левски да бяха живи сега, че да ги видя продажниците каква песен щяха да запеят!

          И понеже стана дума за съвремието, ще продължа мислите си за робството от днешния ден, към миналото. Не вярвам да има някой, който да не вижда, че през последните 30 години сме под тежко колониално робство. Поробителят е Брюксел. Обосновал съм мнението си по този въпрос в статията „10 години преди и след: България в Европейския съюз“, публикувана на 28 декември 2016 година в сп. Вита Морена. Който желае, може да я прочете, а който я е чел, може да си я припомни. Ще добавя само един въпрос.

Как стана така, че могъщата някога България, чиито брегове се миеха от три морета и всички европейски владетели искаха да се сродят с българския цар, се озова на дъното? Как?! На абсолютното дъно по всички показатели? А народът ни спи ли, спи. И нехае!

          Предишните 45 години не се нуждаят от коментар. България е под Съветско робство. В интерес на истината, обаче, то беше доста по-поносимо от Европейското робство. Нямаше ги безкрайните забрани, „регулаторни изисквания“ и директиви, безумната бюрокрация. Освен това България беше ръководна от един мъдър държавник, може би най-успешният от времето на Втората Българска държава. Тодор Живков милееше за народа си и не допусна България да бъде прегазена от съветски ботуши и танкове, участ, която сполетя редица държави от Източния блок. За тези, които са негови съвременници, не е трудно да направят сравнение между неговото управление и безхаберието и крадливостта на сегашните управници. И все пак фактът си е факт – 45 години България е под робството на Москва.

          Така, връщайки се още по-назад във времето, достигаме до един изключително интересен период, – от Освобождението до 1944 г. В началото нещата потръгват добре за младата българска държава и дори се достига до Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. И тъкмо този толкова важен за страната ни акт довежда до доста сериозна криза и тласка събитията в нежелана посока. Държа да подчертая, че това е мое мнение, с което не задължавам никого.

         Русия не е съгласна със Съединението и изтегля от България своите военни инструктори, които подготвят офицери за  българската армия. Сърбия се възползва от ситуацията, предявява териториални претенции и обявява война на България. Младата българска армия, водена от младши офицери и юнкери буквално разгромява Сърбия за броени дни.

          След Съединението Русия упражнява натиск върху княз Александър Първи Български да се оттегли, следва преврат срещу него и в крайна сметка княз Александър е принуден да абдикира. Стига се до скъсване на българо-руските дипломатически отношения, Русия изпраща бойни кораби във Варненския залив и България се оказва сама срещу почти всички Велики сили.

          В тази усложнена обстановка, естествено трябва да бъде избран княз /впоследствие цар/ за освободения престол. ВНС изпраща тричленна делегация, която обикаля европейските столици да търси подходящ кандидат за български владетел.

          Винаги съм се питал, защо е трябвало да си внасяме цар от чужбина. Нима не е имало достоен българин, който да бъде коронясан? Имало е, разбира се, при това не един или двама. Тогава? Чувал съм какви ли не версии като обяснение. Например, че бъдещият цар трябвало да е от знатно потекло, съгласно някакви си неясни канони. Но дори и да е така, тази версия също не издържа, защото в Търново и Арабанаси, а и на други места е имало /има ги дори и днес!/ достатъчно българи със синя кръв – потомци на боляри и владетели от Втората Българска държава. 

          Една от вероятните причини, може би най-значителната, изпратената делегация да обикаля европейските кафенета и да търси цар, е вечният български проблем „кой да води бащина дружина“. Може и да греша, но така мисля. Предполагам, че всички са чували анекдота, че в Ада, при българския казан няма дявол, защото той е на самообслужване. Ако някой успее да си подаде главата навън, останалите българи веднага го дърпат за краката надолу. Анекдотът би трябвало да е смешен, но на мене винаги ми е бил тъжен. И какво следва от това? Че не може да бъде избран българин за цар, защото няма да просъществува дълго. Останалите българи ще бъдат раздирани от завист. Всеки ще си казва „Откъде накъде Иван ще е цар, а не аз?“.

          След редица перипетии, делегацията намира човек за цар, довежда го в България и ВНС го коронясва за княз, а впоследствие и цар на България. Цар Фердинанд. Не мисля, че представител на Кобургите е бил най-добрият избор и това го показват последвалите събития. Наред с две-три положителни прояви, като обявяването на Независимостта на България, Кобургът довежда страната до тежки национални катастрофи, тласка я в безсмислени войни, прави я сателит на Германия и тя участва на нейна страна и в двете Световни войни. Малко или много ние сме роби на Германия, на Кобургите, които сами сме си избрали, но най-вече сме роби на собствения си манталитет и разбирания, заради които си внасяме цар от чужбина.

          И така се събират близо 850 години робство, което продължава и днес.

alexandr-bormotin-u6Igr0mzcHQ-unsplash

          Но най-лошото от всичко е прогнозата, това, което ни чака. Пак подчертавам, че това е само мое мнение. За момента най-много брожения има срещу статуквото и „системата, която ни убива“. Простете, но намирам това за бял кахър, много лесен за преодоляване. Достатъчно е да има желание за това. Достатъчно е милионите българи да излязат на улицата с конкретни искания и дори ултиматуми. Гарантирам, че само за няколко часа виновниците и за статуквото, и за системата, ще изчезнат от погледите ни, ще се изпокрият в миши дупки и повече няма да си подадат носа навън. 

А после? Какво ще стане след това?

След това отново ще се сблъскаме с дилемата кой да води бащина дружина. И всичко ще започне отначало. Защото ние ще сме си същите. Защото злобата, завистта, лошотията и омразата са вече вкоренени дълбоко в нас. И ако не направим усилия да променим манталитета си, ние подписваме смъртната присъда на българския род и на българщината въобще. Не след дълго тях просто няма да ги има.

          Защото стара истина е, че злото, което човек сам може да си направи, никой друг не може да му го стори.

          Помислете, братя българи! Положението е много лошо. 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s