Има ли шанс за кариера след майчинството и коя е Урсула фон дер Лайен – голямата жена със седемте деца

В предходната ми публикация относно никнещите бебешки зъби и съпътстващите ги драми споделих, че чета “Черно мляко” на Елиф Шафак – автобиографична книга, в която авторката изследва дълбините на душата и сърцето си и разсъждава може ли жената да бъде както успешен и признат творец, така и добра майка.

Елиф разглежда най-различни исторически примери на жени писатели и философи, които са се опитвали да се впишат в общите възприятия на обществото за това как трябва една жена да живее живота си – да е добро момиче, а след това грижовна майка, съпруга и т.н. Тя споменава и различни дами, които са взели решението, че в името на реализацията си в избраното професионално поприще, няма да създават деца.

Към момента съм до средата на книгата и всяка една дума на писателката, попада дълбоко в мен, сблъсквайки се със собствените ми мисли и мъчения по темата.

Можем ли да се реализираме успешно, след като имаме семейство и деца?

william-iven-SpVHcbuKi6E-unsplash

Най-лесно е да се махне с ръка и да се каже “Ама разбира се! Живеем в модерни времена, жената има право да бъде всичко, което пожелае. Sky’s the limit!”

Реалността обаче е съвсем различна и само който се е сблъсквал с предизвикателството на съвместяване на деца и кариера, знае за какво става дума (не обичам подобни генерализации на база конкретна житейска ситуация, но няма как).

Всъщност, трябва да подчертая, че говоря основно за жените.
Защото колкото и да се стараят, обичат и грижат, след раждането на бебето татковците се връщат скоропостижно към работата си, докато животът и умът на жената са подчинени на новороденото и то още от месеците на бременността. 

Истината е, че мъжете трудно могат да разберат какво е да си майка, защото природата така ни е устроила.

Жената е тази, която износва плода, тя го довежда на този свят (до момента няма човек, който да се е родил по различен начин) и след това отново тя се грижи изцяло за него. Бебетата са силно привързани към майката най-вече, защото нейното тяло, глас и миризма са били първите познати за тях неща. Затова и новородените искат да се гушкат в майка си и плачат, ако не са на ръцете ѝ.

Та, няма как, така е устроен светът – докато мъжът може да разполага с времето и тялото си на 100%, жената е доста ограничена в свободата си

Върху това се мъчи и Шафак, анализирайки себе и колкото може повече жени преди нея, сблъсквай се с едни и същи проблеми – ще продължа ли да бъда творец, след като стана майка? А ще бъда ли също толкова добра майка, колкото и творец? Мога ли да не бъда майка? 

Преди доста години в един фризьорски салон чух как една от клиентките обясняваше за промяната в отношението ѝ към работата, след появата на децата. Тя обясни как преди да бъде майка е била много по-амбициозна и надъхана, постепенно обаче с появата на първото, а после и второто дете, фокусът ѝ се е изместил основно върху семейството и най-вече децата. Към края на работния ден тя мисли много повече за това как иска да си тръгне по-бързо, за да направи това и онова за вкъщи, както и всяко извъняване на телефона поражда в нея мисли първо за децата – “дали са добре или ми звънят, защото нещо се е случило?”. С времето нервната система на човек се износва, а страстта намалява, затова е някак нормално да ограничаваме фокуса си до най-важните за нас неща, което често са децата.

Мислейки върху този спомен, както и много други плюс потъването ми в книгата на Шафак, мога да сведа заключенията си само до едно – за всичко ти е нужно време, а то рязко намалява, когато имаш деца.

Не че не можеш пак да си работоспособен, амбициозен, идеен, творящ, щастлив и добре реализиран човек, но ти трябва физическо пространство за разгръщане на таланта, както и време за изпълнение. И най-вече – време за почивка! Защото дори и да имаш два свободни часа за творчество, ако мислите ти са претъпкани с притеснения и битовизми, не можеш да очакваш много от себе си. Но ако имаш първо два часа за някакъв вид разтоварване, а след това още два за проектите ти, то можеш да си сигурен, че ще сътвориш чудеса. Но как да намериш толкова свободно време?

Имам примери на доста жени с едно-две деца, които правят страхотни неща в кариерата си, нооо задължително трябва да подчертая, че те разчитат почти на 100% на грижите на отдадена баба, която взима детето след детска, грижи се то да е нахранено и т.н. Не че майката е абдикирала от битовите си отговорности, но до огромна степен е отменена от своята майка или пък тази на партньора. В по-заможните семейства това е платена помощ, предоставена от веща бавачка/икономка.

Та, каква е мисълта ми – много трудно би било грижите за дете, къща и семейство да се разпределят единствено между теб и в идеалния случай партньора, и да успееш да постигаш чудеса в кариерата си. Едно от всичките неща ще трябва да изчака за по-свободни дни и най-често това са мечтите ни. Без значение дали са мечти за пътешествия или изпълнение на отдавна замислени проекти, жертваме личното в името на общото.

Та, тази мисъл не е особено приветлива за майките, имащи амбиции да са супер жени, особено като се замислиш дали изобщо ще е останало нещо от креативизма, желанието и адекватността ти, когато най-сетне имаш възможност да се завърнеш към кариерните си амбиции и/или творчество.

Наскоро обаче в статия на “Свободна Европа” попаднах на името Урсула фон дер Лайен и интересния факт за нея, че има 7 деца.

Ursula-von-der-Leyen-2

Любопитството ми хвърчеше в небесата, докато търсех в Гугъл повече инфо за тази така интересна дама. Първоначално реших, че тия седем деца са общият брой между нейни три и да речем още четири на втория ѝ мъж, които той има от две различни жени. Мислех, че журналистът, споменал фактът за седемте деца, е търсил просто клик-байт за повече импресии и аз съм се вързала. 

Оказа се обаче, че Урсула и единственият ѝ съпруг наистина се радват на седем общи деца!

Личността на Урсула е изключително интересна, затова нека дам някои от най-интересните и общи факти за нея (повярвайте, тази жена ще ви изуми!).

В момента Урсула е на 60 години и е един от най-добрите политици на Германия, а в момента има шанс да стане първата жена председател на Еврокомисията. Първоначално се насочва към икономическо висше образование, но в последствие се пренасочва към медицината. През 1987 г. получава лекарски лиценз, започва работа като лекар-асистент, а през 1991 г. се дипломира като Доктор по медицина, а идните 5 години ще прекара като домакиня в Станфор, Калифорния, където е работата на съпруга ѝ.

Урсула се завръща към образователната си квалификация чак през 1998 г., а през 2002 се дипломира като магистър по публично здраве към “Hanover Medical School”.

В политиката тя навлиза още през 1999 г. като член на християн-демократичната партия на Германия и оттам до сега възходът в политическата ѝ кариера е все напред и нагоре.

Относно децата, първото ѝ се ражда през 1987 г., когато тя е на 29 години и учи медицина. Урсула споделя, че колегите ѝ са били силно разочаровани от избора ѝ да стане майка точно сега и били убедени, че тя повече няма да се върне към науката. Седем деца по-късно (най-малкото ѝ дете е вече на 20, тоест го е родила на 40 години) и шеметна кариера, тя им доказва точно обратното.

Урсула е една от жените в немската политика, които активно се борят за подпомагане на младите семейства и най-вече майки. В свои интервюта тя споделя, че в Германия още тегне разбирането, че добрата майка е неработещата такава, тоест домакинята, посветила се на децата и семейството си. Именно това статукво Урсула разбива на пух и прах, както и притесненията на такива като мен, че не можеш да бъдеш и майка и успешна в кариерата си.

Разбира се, че на Урсула е имало кой да ѝ помага с децата, но с каквато и помощ да разполагаш, шест бременности (едната е с близнаци), шест раждания, кърмене, отглеждане на седем бебета, грижите покрай тях до превръщането им в самостоятелни индивиди, си е голяма работа!

23-91457693-23-91457694-1504352976

Така че явно има начин, а ключовият мотив е да не спираш да вярваш в себе си и да се стремиш към развитие. Ако се поддържаме здрави и ни е писано да имаме дълъг живот, то можем да постигнем страшно много от мечтите си.

С удоволствие ще следя занапред кариерата на Урсула и съм благодарна на интернета (и Гугъл в частност), че ни улеснява в откриването на толкова много информация, която да просветли философските ни чудения и да ни подкрепи по пътя към личностната ни реализация.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s