Майчина вина, размисли и сълзи

Едно от най-хубавите неща на това, че бебетата растат, е промяната в плача им. От определен момент нататък започва да става по-лесно да разбереш дали плаче, защото е гладно, ядосано, отегчено или пък му се спи и просто мрънка.

monika-rams-1257236-unsplash

В първите седмици/месеци е мъчение, когато трябва да гадаеш какъв е проблемът и защо малкият пискун не спира да пискуни.

С приближаването на първия рожден ден се изясняват желанията и проблемите на бебето, което е чудесно, но пък не помага особено със справянето с пристъпите на рев.

Спомням си как точно на рождения ми ден, докато пазарувах в кварталния супермаркет, дъщеря ми (тогава на почти 3 месеца) изпадна в такава истерия, че загубих ума и дума. Разбира се, точно тогава на касата имаше прекалено много хора, аз плащах в брой, та трябваше да чакам ресто, отделно да си прибера покупките в чантата и да се справя с късащото се от рев бебе. Изчервих се и препотих от притеснение, хората наоколо услужливо се правеха, че не чуват нищо, а дъщеря ми сякаш предизвикана от тяхното равнодушие и моите опити да си прибера по-бързо бананите и млякото, ревна още по-силно.

gabby-orcutt-98866-unsplash

В момента, в който бяхме извън магазина, се успокои веднага и въпреки още мокрото от сълзи лице, ме гледаше с учуден поглед сякаш ми казваше “майка ми, за какво толкова си се паткосала?!”

Подобни моменти са се случвали и след това, ще се случват и занапред, но сега някак ми става по-лесно, когато знам, че тя плаче, защото е отегчена от стоенето на едно място или защото иска да я взема на ръце.

Това, което все още не мога да превъзмогна, е чувството на вина… Всеки път, когато дъщеря ми се разплаче, дори когато знам точно каква е причината, започвам да изпитвам разяждаща вина, че аз съм отговорна за тези сълзи.

brytny-com-616575-unsplash

Аз съм я оставила да падне, аз не съм я приспала навреме, аз не знам къде е любимата играчка и т.н.

Знам, че не мога винаги да предотвратя всичко, както и съм наясно, че няма дете, което не плаче. Дори понякога плачът има пречистваща и успокояваща сила.

Въпреки това обаче изпитвам вина, когато малката е разстроена и плаче.

Иска ми се никога да не виждам сълзи по лицето ѝ, винаги да е усмихната, спокойна и щастлива.

Е, със сигурност има още много да уча и дълъг път да извървя до достигането на родителска мъдрост и уравновесеност. Засега просто се опитвам да не се поддавам на нервите и стреса, понеже попаднеш ли веднъж в лапите им, ставаш тотално неефективен родител.

А сълзи ще има още, включително и мои. Не се свиква лесно сърцето ти да тупти извън теб, да се опитваш да го пазиш от злини, гушкаш и обичаш, докато то тича наоколо, расте и става все по-самостоятелно…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s