Ще се видим пак след 10 години

Когато първоначално разбрах за 10-годишното предизвикателство – споделяш свои снимки от 2009 и сега, се замислих дали си заслужава да го правя.

Като цяло не обичам да се обръщам често назад, не заради друго, а защото смятам, че човек живее по-добре, ако е вгледан в настоящето и мисли за бъдещето. Но пък е важно да не забравяме и какво сме оставили зад гърба си.

Затова отворих файловете със стари снимки и разгледах какво се е случвало с мен през 2009 година.

Първоначално се шокирах от веждите си! Че аз преди 10 години почти не съм имала такива! После от бузите – тогава и сега съм едни и същи килограми, може би с два по-малко в последните години, но как е възможно да съм имала такива бузки като матрьошка?

Разбира се, скандалните прически, както и перхидроленият рус цвят, няма да коментирам. Кой не е имал модни прегрешения.

Повече се замислих за това каква съм била тогава…

През 2009 навърших 22 години, бях студентска в мечтаното ФЖМК, живеех в Студентски град (след неприятен и скъп опит с наемане на стая в частен апартамент), работех в аутлет на майната си в София и със зъби и нокти се опитвах да се издържам, докато уча, че да продължа да уча.

Исках да си сменя работата и търсих стаж в някоя медия, който за щастие намерих. Отидох на интервюто със скандални ботуши на висок ток, та интервюиращият бе с три глави по-нисък от мен. Почувствах се като Голямото пиле от “Улица Сезам” и тъпа като подметката на ботушите си.

Тогавашното ми гадже за кратко ми беше внушило, че това да си вдигаме скандали за всичко, е нещо нормално за връзките, а на мен целият ми ден можеше да се скапе от това, че го виждам да е активен във фейсбук, а още не ми е пратил смс за добро утро.

И още, и още…

49812732_10215390818216792_6085371584963411968_n

Изумявам се колко слаба емоционална интелигентност съм имала тогава, но въпреки (или може би точно) затова съм била изключително надъхана и смело съм си проправяла път напред.

Е, за 10 години ми се случиха какви ли не неща и научих толкова много уроци, че сега с лек срам и неудобство се сещам за различни случки и грешки от миналото. Но това всъщност е чудесно!

Щеше да е толкова жалко, ако от тогава досега не намирах разлика в себе си, ако бях останала същата. И далеч не говоря за външния вид (въпреки че хора, които не си сменят прическата цял живот леко ме плашат).

Радвам се и даже съм благодарна за всичко, през което съм преминала, особено тежките изпитания, защото те ми помогнаха да осъзная още по-добре коя съм, на какво съм способна (и на какво не), какво искам и как бих могла да го постигна, както и къде бъркам и какво трябва да променя.

Сред най-важните неща, които научих, е това, че ако непрестанно се сблъскваш с едни и същи проблеми и несгоди, значи сам ги предизвикваш. Трябва да промениш нещо генерално в поведението/подхода си, за да излезеш от омагьосаният кръг, създаден от самия теб.

Също така и че няма нищо по-хубаво от промяната, дори когато ти се струва, че не е за добро.

След всяка тежка ситуация съм се чувствала по-доволна, уверена и щастлива, че съм се справила с нея. Трудно е само, докато намериш правилното решение на проблема.

Искрено се надявам след 10 години да се чувствам още по-добре със себе си и в кожата си, и най-вече да не съм забравила от къде съм тръгнала и какво съм научила.

А от появата на нови бръчки не се вълнувам особено. Остаряването е привилегия, която не е отредена на всеки.

Радвайте се на живота и по-често мислете за днес и утре, отколкото за вчера и онзи ден.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s