Катя Антонова: Полигамните отношения се градят от нещастни хора

Катя Антонова е сред съвременните български автори, които заслужават вниманието ви. В края на миналата година тя издаде прекрасната книга „Десет женски изневери„. Казвам „прекрасна“ не само заради литературните си качества, но и поради самата тема на книгата – изневярата, приемана все още като табу и често оставаща в сянката на предпочитаните от новите автори теми на разсъждения и анализ.

49525745_341021653151927_133223292747120640_n
Катя Антонова

Катя отдели от времето си, за да отговори на няколко въпроса, зададени от Вита Морена. Ето и какво си казахме:

За Катя Антонова знаем, че писането ѝ е основно занимание. Работила е в творческите отдели на големи рекламни агенции у нас, писала е за медии, а от 2013 г. е собственик на издателство „Рибка“. Какво бихте добавили към това описание? Коя е Катя Антонова, която читателите още не познават?

Аз самата ежедневно опознавам нови свои черти, изненадвам се от реакциите и емоциите си.

Понякога си мисля, че вече знам всичко за себе си, но тогава изведнъж отново в душата ми проблясват непознати цветове.

Знам, че се стремя да бъда добър човек. Вярвам в любовта. Наслаждавам се на красотата. Обичам да създавам. Понякога съм наистина самотна. Но за кратко.

Вашият сборник с разкази “Десет женски изневери” бе представен официално през ноември. Какво ви провокира да напишете тази книга?

Фалшът във връзките. Не ми харесва, че днес наричаме „любов“ едни такива отношения, за които се е трудил само умът, а сърцето е мълчало през цялото време.

image_7178171_128_0

Не просто не ми харесва, смятам, че е вредно за всички нас да не чуваме сърцето и душата. Тогава сме празни, не особено щастливи, а дори не можем да посочим защо. Когато твърде дълго не чуваш сърцето си, спираш да говориш езика му.

От къде идваше вдъхновението ви за тези така ярки десет женски образа?

От света около мен, от жените, които познавам. От жените, които съм! Аз съм доста жени наведнъж.

Как мислите, че се отразяват на любовта и връзките между хората технологиите и всички канали за комуникация, с които нашите модерни времена изобилстват?

Не смятам, че технологиите са проблем. Проблем е нашето отношение към тях. В момента сякаш ги ползваме, за да се отдалечим още повече един от друг. Въпреки че би трябвало да улесняват комуникацията ни, се случва точно обратното – тя се затруднява. Е, лесно е да разменим две-три клюки, но се затруднява по-дълбокото общуване, разговорите по важните теми.

Според вас изневярата способна ли е да “спаси” една любов?

Теоретично смятам, че всичко е възможно. Но не съм била свидетел на подобно чудо! По-често виждам как хората искат да си простят, искат да започнат на чисто, дори се лъжат, че са си простили. Но като прекараш малко повече време в компанията им, започваш да се чувстваш като на разходка сред руини.

Какъв е според вас животът след изневярата? Ако тя е големият взрив в една връзка, какво се случва след нея?

Колкото са връзките, толкова са и вариантите. Смятам, че най-добрият път е да бъдем честни. Най-вече към себе си, а после и към партньора. Този път ще ни отведе до по-добър живот.

Как според вас приемат мъжете изневярата? Дали някой от двата пола е по-склонен към подобно нарушаване на доверието.

Изневярата е симптом. Така мисля. Тя не е проблем, а признак, че има проблем. Мъжете много често се крият зад едни универсални оправдания, базирани на спецификата на мъжкия пол. За мен това са глупости. Мъжът, който обича (и е сравнително здрав психически), не изневерява – нито когато е пиян, нито когато срещне някоя „страшна мацка“.

Какво е мнението ви за полигамните отношения?

Още един опит да напъхаме изневярата в някакъв приемлив костюм, да ѝ закачим надпис „нормално“. Днес много неща станаха модерни, следователно – нормални. Това не е вярно, просто не обичаме истината.
Мнението ми за полигамните отношения е, че се градят от нещастни хора.

Какви са бъдещите проекти, които можем да очакваме от вас?

Имам желание да разкажа за един много, много лош човек, който попада в капана на доброто.

Какво е вашето пожелание в духа на началото на годината към читателите ви?

Започнете да вървите назад – обратно към себе си. Без страх и без очаквания. Мисля, че ще стигнете доста далеч.

Един коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s