Аз съм такава майка

Всеки ти казва “Ти ще видиш един ден, като ти дойде до главата”.

Това съм го чувала толкова често. Последно беше по повод на родителството.

И честно да си кажа, очаквах, че може да се окаже вярно. Бях приела, че като нищо може и аз да се променя под напора на промяната в живота ми, хормоните и класическата заплаха за безкрайни безсънни нощи.

За няколкото месеца, през които имам щастието да съм родител, мога да кажа, че нямам идея дали съм се променила или не, но мога да споделя каква майка съм аз. Поне засега.

Аз съм:

Спокойна майка. Като цяло. Притеснявам се за някои неща, но колкото повече време минава, толкова по-спокойна се чувствам. Както съм споделяла и преди (виж тук – Q1 от живота на бебето – ще става все по-лесно, повярвайте), с всеки изминал ден става по-лесно да гледаш бебе, тъй като въпросното расте като гъба и започва по-ясно да му личи кога е гладно, кога му се спи и т.н. Единственият ми натрапчив страх е да не изпуснем бебето. Иначе без угризения я оставям да спи сама в стаята ѝ още от третия месец, не се плаша, че ще настине и други такива.

Антисоциална майка. Е, не чак до степен да се изолирам, но определено не изпитвам никакво желание да се срещам с други “мами”. Опитвам се да разбера на какво се дължи този феномен. Може би основната причина е, че не искам всичко, за което говоря с всички срещнати хора да е свързано с бебешки неща. А колкото и да се опитват, майките основно говорят за децата си.

От друга страна изпитвам усещането, че детето и мъжът до мен са ми напълно достатъчни. Никога не ми е скучно, когато съм с малката, нито пък съм изпитвала нужда от компания, докато обикалям с часове на бебешки разходки. Все по-високо ценя приятелките ми без деца, благодарение на които не потъвам безкрайно в бебешкия свят, а държа връзка и с другия.

Неромантична майка. Или поне така най-добре мога да определя пълната ми липса на желание за всякакви бебешки фотосесии, рамкиране на отпечатъци на малки крачета и ръчички, бижута от кърма (да, съвсем сериозно има такова нещо), хвърляне на пъпа на знаково място и т.н. Не виждам нищо лошо в тези неща, просто не са моето нещо. С таткото много повече харесваме непринудените снимки, които сами правим и които не споделяме в социалните мрежи, а в една конкретна – Lifecake, където достъп имат само определени от нас хора, които могат да се радват на бебето, когато преценят (а не да им изскачат по 20 почти еднакви снимки щом отворят фейсбук).

33207356_10213423969486203_4776962244082663424_n

Също така не съм си снимала корема, докато бях бременна. Добре че няколко приятелки настояваха да им се показвам (защото ни делят няколко държави разстояние), та имам “документиран” бременен корем.

Оглеждаща майка. Да, признавам си, винаги оглеждам другите деца (и майки). Не съм вманиачена в това занимание, нито пък си го слагам кой знае колко на сърце, но винаги оглеждам чуждите бебета. Обръщам внимание как са облечени – дебело или тънко, колко коса имат, какъв цвят са им очите, колко са големи като килограми и т.н. Въпреки тази ми слабост, не страдам изобщо от излишни терзания как изглежда моето дете, количката му или аз самата. Заради личния ми комфорт се старая да изглеждаме всички спретнати и чисти, но не ме вълнува “какво ще кажат хората”.

Неглиже майка. Ще прозвучи противоречиво на горните редове, но съм такъв тип жена, че обичам козметиката и гримирането в частност. Имам ли желание, намирам и време да сложа малко руж, спирала, да подчертая миглите и устните, дори и когато съм с бебе. Това обаче не ми е фикс идея. Случвало се е да изляза от вкъщи с неизмити зъби, несресана коса и ревящо бебе.

Неглижираността ми произтича по-скоро от там, че не се напъвам излишно всичко да изглежда перфектно. Ако случайно се случи така, че да постигна изглед на съвършенство, съм доволна, но лекият хаос не ми причинява душевни терзания.
Отделно не изпитвам никакво желание да обличам малката с рокли, да ѝ слагам ленти с панделки на главата и т.н. Не че не е изключително сладка с тях, просто ги намирам за крайно непрактични за първите почти 12 месеца. Роклите ми създават неудобство да ги намествам отново и отново, след като ѝ са се увили около врата. Що се отнася до аксесоарите за бебешки главички – все още не ѝ стават, нито пък има достатъчно коса, за да закрепя нещо върху нея. Мога да я облека “като момиченце” колкото да се щракнат една-две снимки и толкоз.

Що се отнася до пробиването на уши, мисля, че е истинско престъпление от страна на родителите да го правят, докато детето не е достатъчно голямо, че да го пожелае само. Дори и тогава следва да се обмисли внимателно.

Спортна майка. Четири месеца след раждането бях същите килограми, както преди да забременея. И да, започнах да спортувам по малко, но редовно, веднага щом минаха осемте седмици след раждането и лекарят ми каза, че всичко ми е наред. Не мога да кажа, че се подлагам на диети, но определено внимавам да не преяждам със захар и мазнини. Спортът е здраве, въпреки че понякога ти става ужасно досадно дори само при мисълта да тренираш. Но е нужно упорство и воля, за да може после спокойно да се гледаш в огледалото без да тръсиш оправдания защо отражението там не ти харесва. Или както казва една моя приятелка – за 9 месеца си качила тия килограми, за още толкова трябва да можеш да ги свалиш. И е права.

Виновна майка. Майчината вина ме хваща неочаквано и за различни неща, като за това гушкам ли достатъчно детето си? Или огромната тежест в гърдите, че съм ѝ се ядосала, когато се е засинявала от рев поради единствената причина, че иска да я взема на ръце. Когато съм ѝ се дразнила, че не ми позволява да вечерям спокойно, а изисква цялото ми внимание.

Ужасна, тежка, лепкава и задушаваща майчина вина… Все още търся начини как да се боря с нея и най-вече да се старая да не си я причинявам, но за момента не знам да има перфектни родители. Само такива, които се стараят да дават най-доброто от себе си и аз се нареждам сред тях.

Въпреки всичко обаче се чувствам благодарна, щастлива и горда дори, че на първо място съм майка! Това дава смисъл на всичко, а останалото са подробности 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s