Непознатата страна на бременността

Много преди да забременея, преди дори да започна планиране на подобно нещо, се бях потресла дълбоко от разказите на бременните жени (да се разбира българки, ще стане ясно по-нататък в текста защо се прави разлика).

Още от детството си имам спомени как една наскоро родила комшийка се жалваше на майка ми цял следобед колко ѝ било тежко през бременността и раждането. Беше ѝ второ дете.

След това в началото на 20-те ми години попаднах на майчинска среща “на по кафе”, където сякаш имаше неофициално обявен конкурс коя ще разкаже най-фрапантна и кошмарна история за бременност и/или раждане.
Оттам насетне колкото повече години минаваха, толкова повече се рояха възпроизвеждащите се около мен, че и темата стана особено популярна в дамските сайтове и блогове.

Някои от тях, посветени на жените, децата и майчинството като цяло, се превърнаха в зловещи трубадури на женската бременна депресия. Майките се надпреварваха да споделят с уж шеговит тон своите преживявания и според мен да се чудят каква гадна история да разкажат, че да привлекат повече внимание под маската на “аз показвам истинската страна на нещата и разбивам мита за “най-великото преживяване в живота”, че да не се заблуди някоя какво я очаква”.

От разказите им се разбираха основно няколко неща – ще бъдеш нещастен тюлен, неспособен да контролира емоциите и апетита си, мъжът ти и околните ще се превърнат в нещо като твой враг или най-малкото дразнител, но пък всичко това ще бледнее пред ужаса, който те очаква след раждането.

Мисля, че всичко това доведе до лавинообразен ефект на оплакване, в което може би повечето жени намираха някаква утеха или се чувстваха по-добре от своеобразния клуб на жалващите се майки, които се бе образувал в онлайн пространството.

Лично аз обаче се бях крайно изнервила на всички тия разкази, които вече не предизвикваха съчувствие в мен, а досада.

Прекаленото оплакване и жалване не води до съчувствие и желание за подкрепа, а неминуемо отблъсква.

Приемам факта, че има жени, при които бременността наистина протича тежко, с усложнения или се чувстват подтиснати заради неблагослконно омешване на хормоните. Но твърдо мога да заявя, че да потънеш в проблемите и депресията си, и само за тях да говориш, не води до нищо друго, освен да ти става още по-зле и сама да се пренавиваш колко зле е всичко. Отделно на това плашиш всички не раждали още жени.

Когато двете положителни черти се появиха и в моя живот, си казах, че не искам да чета и слушам никакви майчински истории повече.

Отделно на това не исках да оповестявам благата вест публично или дори сред широкия ми кръг приятели, докато не мине някакво време. Не от суеверие, а от проста статистика, че вероятността плодът да не се задържи през първите три месеца, е огромна.

Изглеждаше ми като истински кошмар да трябва да обяснявам на всички, които са знаели, че съм бременна, че нещата са се променили и вече не съм…

Та, след всичките 9 месеца, успешното раждане (за което ще разкажа по-нататък), че и почти два месеца по-късно, сега спокойно мога да кажа, че бременността може да е нещо истински прекрасно, стига да ѝ дадеш шанс да покаже добрата си страна, както и сама да се отпуснеш и насладиш на преживяването. Защото то истински си заслужава!

Да, бременната жена изпитва различни страхове и те (грубо погледнато) до 80% са свързани с плода, а останалите 20% със самото раждане. Да, може да има и сутрешно гадене или някакви други проблеми. Въпреки това обаче смело мога да кажа, че е разкошно да си бременна! Най-малкото защото това е сред малкото етапи (да не кажа единствен) от живота ти, когато да имаш корем е напълно приемливо 🙂

Особено пък когато е първа бременност и всичко е ново и вълнуващо, моментите са още по-специални и бъдете сигурни, че ако не ги цените в момента, след това горчиво ще съжалявате.

Лично за мен един от основните похвати да бъда щастлива бременна, е да не се шашкам излишно за каквото и да било.

 

Има неизброим брои приложения за телефон, с които да си следиш бременността и които ти илюстритат по забавен начин етапите от развитието на плода.

До голяма степен за това ми помогна датската среда, където на бременната се гледа като на нормален, здрав човек, който бива насърчаван да прави всичко, с което до момента е свикнал (и разбира се, не включва алкохол, цигари и скачане с бънджи).

Аз например карах колело буквално до раждането, а акушерката ми съвсем правилно обясни, че придвижването с велосипед е в пъти по-щадящо за бременната от ходенето пеша например, когато много повече се натоварва кръста и гърба, отделно че наедрялото коремче тежи на цялото тяло. А с колелото се возиш и поддържаш тонус и мускули на краката и корема, което пък после много ще помогне при раждането.

Знам, че всичко е крайно индивидуално, но все пак повярвайте, нищо не е толкова страшно или лошо, колкото го изкарват, а дори когато има тежки моменти, те отминават бързо.

Всичко зависи от призмата, през която го гледате. Ако се настройвате на негативна вълна, всеки дребен проблем ще ви се вижда като голям и ще ви тормози, докато ако сложите розовите очила, ще живеете по-леко и безгрижно. По-лесно ще минавате и през не толкова приятните моменти, които обаче винаги ни съпътстват в живота, без значение бременни ли сме или не.

Както казва любимата ми баба – жив човек не може нещо да не го заболи.

Така че спокойно, бременността наистина е разкошен период от живота на жената и има ред положителни страни. Само трябва да си отворим очите за тях 🙂

dav
Началото на 9-и месец

Повече подробности за моите 9 месеца и какво е да раждаш в Дания, очаквайте скоро.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s