Урокът на 2017 година – как се сбъдват желания

Надявам се винаги да помня невероятното чувство, което изпитвах в началото на 2017 година.

Поради неприятни и неочаквани обстоятелства се случи така, че останах без пари. А зимата беше страшно студена. Не можех да си взема нови ботуши или пък по-топло зимно палто, с храната също трябваше сериозно да се ограничавам, наложи се спешно да се нанеса при най-добрата ми приятелка в нейното миниатюрното студио и не бях особено сигурна как точно ще успея да се справя с новосъздалата се ситуация. Но се чувствах прекрасно! Виждах света през нови очи и усещах всичко по различен, по-добър начин.

Бях убедена, че годината ще е прекрасна и ще успея да си извоювам това, от което се чувствах лишена през 2016.

„Лишена“ не е точната дума… Може би просто не се постарах достатъчно предишните 12 месеца да догоня щастието си. Може би се оставих на чужди течения да ме затлачат някъде покрай бреговете на апатията и да позволя да затъвам в тинята на чужди проблеми и комплекси.

Каквото и да е, вината е само моя, че позволих толкова дълго животът ми да не тече така, както искам и чувствам, че трябва да бъде.

С началото на 2017 обаче усещах вятъра на промяната и реших да го използвам максимално, за да ме отведе към нови приключения. И те не закъсняха.

Първите месеци, прекарани в жилището на най-близкия ми човек, се оказаха толкова уютни и хубави, че ме заредиха с оптимизъм за дълго напред. Тя, която ми е по-близка от сестра, има таланта да превръща в дом всяко място, където живее и аз се чувствам винаги спокойна и като у дома си, без значение дали става въпрос за общежитие, самостоятелна стая или цяла квартира.

При изнасянето ми някъде около средата на февруари, ѝ оставих бележка, че я обичам и че ще се върна. Дали подсъзнателно съм знаела, че това са били пророчески думи?

Февруари се случи и първото ни пътешествие – отидохме за няколко дни до Бари, Италия, където ни посрещна истинско лятно време. Наслаждавахме се на храната, виното, сиестата, неподправената италианска атмосфера, морето и ароматът на босилек, чесън и домати.

(За пътешествието ни в Бари и околоността можете да прочетете тук – Писма на пътешественика: Бари, Италия;  Античната и романтична Матера)

Преди края на месеца се случи така, че неочаквано и спонтанно се запознах с човек, за който си казах, че или е поредният въздухар или ще си намеря майстора с него. Преди началото на март си бях купила билети за Копенхаген, където живее той. Реших, че ще проверя лично дали е това, за което се представя. В същия ден си чухме гласовете за първи път, а аз изпълних отдавна замислен и планиран татус, който се превърна в красива част на калиграфската ми „колекция“.

Ако някога имам дете, особено пък дъщеря, и тя ми каже, че ще лети 3 часа, за да се срещне с непознат, с когото само са си писали, мисля, че никога не бих ѝ разрешила. Ще ѝ кажа, че е луда, че е страшно опасно, че не искам да чувам дори за подобни неща, дори и да е на почти 30 години, дори и да е убедена, че той е „различен“.

Аз обаче имах невероятно вътрешно спокойстие и вяра, че всичко ще е наред.

Докато стане време да полета ми до Дания, направих още два – отиване и връщане до Бергамо, където прекарах няколко прекрасни дни с друга моя близка приятелка. Вкусвахме доволно от италинаското кафе, кроасани, паста, вино, правихме дълги разходки из стария град и благодаряхме всеки ден на себе си и решението си да направим тази малка своеобразна почивка.

Може би вече се чудите как така изведнъж имам пари за подобни пътешествия? Истината е, че билетите за Италия бяха купени на безценица още миналата година, когато не подозирах какви финансови колапси ме очакват. Освен това имах късмета да получа няколко проекта, които изпълнявах паралелно с редовната си работа и които ми помогнаха да скрепя положението.

Е, наложи се да се лиша от съня и свободното си време (буквално). Спях по 4 часа на денонощие, но бях благодарна, че имам късмета да получа тази допълнителна работа и така да финансирам мечтите си.

Малките пътешествия ми помагаха да релаксирам и да събирам сили да продължа с всичките ми ангажименти.

Пролетта беше прекрасна! Изпитвах силното желание да превърна малката си квартира в по-уютно местенце и поетапно започнах подобряване на цялостния интериор. Отделно се появиха и цяла плеяда саксии на терасата ми. Исках да посадя семеца и да видя как от тях порасват цветя! И ми се получи 😊

Неусетно дойде и времето да отлетя за Копенхаген. Непосредствено преди кацането на летището там почувствах истински прилив на щастие и спокойствие. Помислих си, че ако сега нещо се случи със самолета и всички вътре се разпаднем на атоми и молекули, ще съм си отишла щастлива и доволна от живота си.

На летището го видях. Беше точно това, което трябваше, че и повече. Докато стигнем от терминала до метрото дъждовните облаци се бяха разсеяли и като че след щракване с пръсти слънцето бе изгряло и никой не би заподозрял, че допреди малко е валяло. Гледах го в очите и имах чувството, че се познаваме отдавна.

Копенхаген се представи пред мен в най-добрата си и слънчева светлина. (Прочетете повече за града на приказките тук – Копенхаген – градът на щастието)

Времето мина неусетно, отново бях в София и смело продължавах да върша работа за трима души в едно денонощие, както и да градя още планове. Не на последно място – да купувам още самолетни билети 😊

Интересното е, че преди първото ни виждане в Дания, аз вече бях взела билети за второто ми ходене, което планирахме да е през Великден. Тогава трябваше да летя на отиване и на връщане през Скопие, тъй като през София нямаше удобни полети. Не виждах нищо лошо или страшно в това, даже си намерих група за споделено пътуване и срещу 20 евро щяха да ме вземат с автомобил от нашата столица и закарат до летището в Македония. Така опознах и братята македонци, които вярвате или не, но развиват доходоносен бизнес с подобни таксиметрови услуги между двете държави и аз далеч не съм първата, която пътува по подобен начин.

За Великден в Копенхаген беше още по-хубаво. Е, времето бе по-студено и дъждовно, но между нас връзката се бе засилила и имахме усещането, че довчера сме били заедно. Реално то беше така – всяка свободна минута прекарвахме в разговори. Да живее интернет, мобилните данни и всички приложения, които ти помагат да се виждаш и чуваш с когото пожелаеш, без значение къде се намирате.

Изпитанията продължаваха, разбира се. На връщане след Великден полетът закъсня и сред редица балкански административни абсурди, за които няма смисъл да разказвам, се оказах ранния следобед на автогарата в Скопие, където трябваше да чакам до полунощ, за да хвана единствения възможен автобус за София. Беше студено, мръсно, леко страшно, wi-fi нямаше, не можех и да говоря по телефона с никого заради супер високите цени на разговорите извън ЕС, но след като си поплаках над една бутилка Скопско пиво, си възвърнах спокойствието. Успях да стигна до София в ранните часове на следващия ден, да се изкъпя и да отида на работа без да съм спала повече от 2 часа в автобуса, но важното е, че вече бях на родна почва.

Май месец се задаваше, а с него и рожденият ми ден. Навършвах 30 и знаех точно как искам да посрещна новото ми десетилетие – в Париж! Моята отдавнашна мечта, която на няколко пъти да сбъдна, но все нещо се проваляше. Е, сега бях решила, че ако трябва ще отида сама, но ще посрещна 24 май (рождения ми ден) в този град.

Най-добрата ми приятелка реши, че няма да ме оставя самостоятелно в това начинание и скоро двете имахме купени самолетни билети, намерена разкошна квартира в центъра на града и пуснати отпуски за почти седмица през май.

Това е едно от най-прекрасните ми пътешествия, за които съм разказала с подробности и полезни съвети тук – Един Париж, който не очаквах. Или как се сбъдват мечтите.

Забравих да спомена, че в началото на май месец, когато се събираха някакви официални почивни дни реших, че е добра идея вместо да харчим пари с София, да отскочим отново с най-добрата ми приятелка до нашия любим, любим Истанбул. Получи ни се перфектно!

Това кратко приключение е описано и илюстрирано със снимки тук – Писма на пътешественика: магнетичният Истанбул

Годината почти е беше стигнала половината си, когато вече бях взела решението, че през следващите месеци ще сменя не само жилището, но и държавата.

Да, двамата с него решихме, че не искаме да пропиляваме това, което ни се случва и сме достатъчно стабилни в чувставата си, за да тестваме как ще е да се съберем изцяло. Той е първият мъж в живота ми, който е сигурен, че иска да бъде с мен. Без излишни въпроси, без вайкане, без чудене и колебания. Спокойно, но твърдо решение аз да бъда жената до него и той мъжът до мен.

Така и се случи.

Веднага след кацането ни от Париж, се преместих отново при най-добрата ми приятелка. Преди това цялата ми досегашна покъщина бе редуцирана до няколко сака. При следващото ми ходене в Копенхаген, планирано за края на юни, щях да занеса един куфар, а окончателното ми пренасяне в Скандинавието щеше да се случи в началото на август и тогава с мен щеше да пътува единствено моята любима Кота и ръчния ми багаж. Това пътуване бе истински епично и изпълнено с предизвикателства.

Разказвам за него тук – Модерна одисея – как се спасяваш, когато всичко с полетите ти се обърка, а съвети от личен опит как се лети с животно ще откриете тук – Специфики на пътуването с котка в самолет.

Най-страдах за библиотеката ми. Книгите са специална част от моя живот и ми беше трудно да се разделя с тях, след като всяка една съм я купува лично или ми е била важен подарък. Половината дарих на едно читалище, а другата занесох на родителите ми в Пловдив.

С дрехите беше далеч по-лесно. Изумих се как без да се усетим потъваме в суета и трупаме толкова излишни вещи, аксесоари и парцали, които дори не ни трябват, нито пък реално ползваме. Рециклирах огромно количество дрехи, други подарих и една малка част натъпках в куфара си за юнското ми посещение в Копенхаген. Паралелно с това завършвах част от проектите си, които вече ме оставяха без сили и нямах търпение да ги приключа.

Животът в малката квартира на приятелката ми течеше толкова романтично и прекрасно, че искрено благодарях за него! Последните ми месеци в страната щяха да бъдат наситени на красота, спокойствие и чисто приятелство.

Юли месец също не се размина без полети. С моята по-добра половинка, както наричах приятелката си, отидохме в Сицилия за нейния рожден ден, който е на 1 август. Сицилия ни посрещна гореща, средиземноморска, малко разпиляна и мърлява, но изключително колоритна и запомняща се.

Малко след връщането ни оттам, трябваше да подготвя себе си и милата ми котка за летенето до Копенхаген. Както казах по-горе, това беше шеметно пътуване, което се проточи в почти 24 часа и дори имаше момент, когато си мислех, че никога няма да стигна до Дания, а ще си остана някъде из Германия. Всичко обаче се нареди както трябва накрая и сега пухкавата Кота се радва на датския си дом както на никой друг досега. Имам и подозрения, че обича мъжа ми повече от мен.

О да, оженихме се в края на август в общината в Копенхаген на най-прекрасната, малка и кокетна сватба!

Разказвам със снимки за нея ето тук – Как се регистрира в България брак, сключен в чужбина.

Годежът се случи в една разкошна слънчева неделя (моят любим ден) край бреговете на Северно море. И в най-смелите си мечти не съм си представяла подобни годеж и сватба, нито пък че ще си спомням с гордост и вълнение за всеки един момент от тях. Нямаше напрежение, нямаше стрес, нямаше излишно планиране. Имаше обаче много смях, целувки, весели вълнения и усещането, че с щастие в сърцето прекрачваш прага на новия си живот.

Традицията на самолетни полети всеки месец се запази и през октомври, когато реших, че ще се възползвам от намалените билети и ще посетя за кратко родителите си.

Връщайки се в Копенхаген, усещах как се завръщам у дома, нищо, че живеех само от няколко месеца тук. Чувствах, че това е новото ми място, на което съм паснала така добре, сякаш съм липсващото парченце от пъзела, което най-сетне се е намерило и е направило картинката завършена.

Възхищавам се на този град, харесвам хората в него, културата и привичките му, чувствам го свой и усещам, че занапред има още много да се опознаваме и влюбваме още по-дълбоко и силно един в друг.

Що се отнася до нашето малко, новообразувало се семейство, то се радва на хармония и на първата си Коледа заедно. Празниците бяха наситени с аромати на български традиционни блюда, които с удоволствие приготвих, както и на тихата задушевна атмосфера, каквато може да има само между сродните души.

2017 бе истински ярка, запомняща се и необикновена година. Случваха са невероятни неща, стига да имаш очите за тях и смелостта да ги посрещнеш. Личният ми извод и съвет е, когато съдбата ти дава, взимай! Взимай смело, без да се чудиш и колебаеш, без да задаваш излишни въпроси. Късметът е на страната на смелите, а дори и да сбъркаш, ще извлечеш ценен опит и ще знаеш как да постъпиш следващия път.

И ако чувствате, че нищо не се променя около вас или не се случва по начина, по който искате, то това е ясен знак, че трябва да промените нещо в себе си. От вас самите зависи да гоните щастието си, да го заслужите и да сбъднете мечтите си. И си поставяйте винаги нови цели, защото само така ще имате мотив да се движите напред.

Нищо не се случва без движение, а промяната може да е за добро, стига да не сме прекалено вгледани в ежедневието си, а да успеем да уловим и оползотворим даващите ни се възможности.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s