Тодор Батков за проблема с театрите у нас

Може би сте чували за Тодор Батков. И как иначе, с тази фамилия 🙂 Трудно е обаче да си дете на известни родители, винаги те свързват с тях, има повече от необходимото медийно внимание към теб и то не заради друго, а заради името, което носиш. 

Мнозина деца на популярни личности прекарват целия си живот в опит да излязат от сянката на майките и бащите си. Затова и не се учудваме, когато Тодор споделя, че му е много по-лесно и приятно да живее в чужбина. Там той е просто поредното момче, което се опитва да развие собствен бизнес, а не син на баща си, натоварен с излишни очаквания, дори отнасящ незаслужени обиди.

Наскоро попаднахме на интересно интервю с Тодор за онлайн изданието woman.bg

Batkov2

С усмивка приехме думите му, че предпочита жената до него да е студентка, а не фолкпевица, въпреки упоритото желание на последните да му се мушнат в леглото и живота.

По-силно впечатление обаче ни направи изказването му за театрите и операта у нас, мнение, което ние от Вита Морена отдавна споделяме.

„Когато живеех в Лондон ходех почти всеки месец на опера, но тук не го правя, просто защото най-талантливите ни певци отдавна са в чужбина„, споделя той.

Относно театралната сцена у нас също е скептичен.

„Театрите са мизерни, в буквалния смисъл на думата: ремонти не са правени от години, а декорът струва жълти стотинки. Зимата зрителите умират от студ, а пък лятото – от жега.

Театрите обаче взимат субсидии, билетите не са никак евтини, при това са разпродадени отдавна, така че идва логичният въпрос – какво става с тези пари, като се има предвид, че и актьорите не взимат прилични заплати“ – същото сме се чудили неведнъж и ние!

Различни гласове се обаждат периодично, настояващи, че у нас нямало пари за театър, за кино и т.н. Опитвали ли сте се обаче да си купите билет за някоя постановка? Всички места се разпродават моментално! Билети за театър се купуват почти месец преди постановката, за да си сигурен, че ще имаш прилични места. Отделно на това цените са доста високи, особено за софийските театри.

В следващия момент попадаш в театър като 199, където сцената и цялата зала нямат нищо общо с театралната идея или иначе казано – нямат амфитеатрална структура, оттам звукът е ужасен, сцената е изключително малка, седалките неудобни, тесни и най-лошото – създават ужасна клаустрофобия.

Не ни се мисли, ако се наложи спешна евакуация на този театър, как всички хора излизат от единствения изход, който залата, намираща се в мазето, има! И отново – цените за билетите за този театър не са никак ниски, а изживяването, което ти дават, не си струва…

Последният път, като посетихме софийската опера, в помещението беше толкова студено, че зъзнехме от студ, вместо да се наслаждаваме на таланта на певците.

Навсякъде в Европа билетите за кино, театър и опера са скъпи, но това, което получаваш срещу тях, е пълнокръвно изживяване, насисащо сетивата с онова особено вълнение, което само културата ти дава. Вълнение, че си се докоснал до нещо истинско и си бил част от велико преживяване.

В театралната зала съпреживяваш радостта и мъките на артистите, виждаш всяко изражение по лицата им, усещаш напрежението на сцената.

Има правота в думите на Тодор, който е от малкото, позволяващи си да изкажат мнение относно театрите и операта у нас. Проблемът с тях е като огромния розов слон в стаята, който се правим, че не виждаме.

Дали нещата ще се променят? Времето само ще покаже.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s