Време за лятно четене: „Еротични фантазии“

Ако някой ви твърди, че у нас не се чете, пише и издава, то изобщо не му вярвайте. Почти всеки ден излизат нови заглавия на български език, а книжарниците се пръскат по шевовете от всевъзможни книжни издания.

Форматите са най-различни, както и сюжетите и авторите. Най-хубавото обаче е, че родната литература не спи, даже напротив – по будна е от когато и да било. Ако не сте се сблъсквали с някои от българските автори на новото време, значи най-вероятно живеете в пълна изолация.

Според нас във Вита Морена по-хубаво от разнообразието няма, тъй като то насърчава към постигане на по-добро качество, за да се задоволи все по-разглезения вкус на потребителя. А читателят все пак е и потребител.

Сред множеството от заглавия обаче понякога може да ви е по-трудно да се ориентирате, затова днес ще си позволим да ви насочим вниманието към едно по-интересно и специфично четиво, а именно – „Еротични фантазии“.

10000007492811_b

Това е книга, чиято тематика е пределно ясна от заглавието, но по-важното е, че авторът е българин и в цялото четиво няма да откриете нито една вулгарна дума! Да, всичко се върти около сексуалните преживявания на главната героиня, които са описани сладострастно добре, но без да се опетнява красотата на езика.

Резултатът е, че книгата се чете леко и бързо, но пък успява да ускори пулса ти и да отпусне фантазията. Истината е, че еротиката е неделима част от изкуството, включително и писменото такова още от зората на човечеството.

Колкото  да се червим и възмущаваме, в това да прочетем еротична книга или да изгледаме „розов“ филм няма абсолютно нищо лошо или осъдително, даже напротив. Понякога точно това ни е нужно, за да върнем страстта под завивките, да погледнем на тялото си по различен начин и да дадем воля на желанията си.

Сексуалността е като апетита – идва с консумацията 😉

Авторът на книгата – Петър Дончев, не е чужд на изкуството, даже напротив – посветил е целия си живот на него. Разказвали сме ви повече за г-н Дончев при първия ни сблъсък с „Еротични фантазии“, който можете да си припомните ТУК.

kniga korica

Сега искаме да ви кажем, че ако имате нужда от нещо различно като четиво за лятото, то задължително пробвайте с „Еротични фантазии“! можете да си купите книгата с книжно тяло от книжарниците у нас, а можете да я свалите и на електронния си четец от ТУК.

Ще се радваме, ако ни споделите впечатленията си от тази или друга книга на редакционната ни поща editors@vitamorena.com!

Предлагаме ви и част от книгата:

Бързо намерих удобно място, откъдето да мога да наблюдавам незабелязано целия хол. Седнах на един от високите столове на барчето, с гръб към хола и входната врата. Но кристалната витрина, зад която имаше скъпи напитки, беше като огледало и в него можех да виждам всичко, което става зад гърба ми. От време на време покрай мене минаваха хора, които любезно и с приповдигнато настроение ме поздравяваха. С един от мъжете кръстосахме погледи и аз забелязах в очите му влажна надежда.

Като никога бях дошла на партито доста рано. Само няколко двойки бяха пристигнали преди мене. Очевидно Жорж не беше между тях.

Подредих на голямата маса от лявата страна поръчаните за днес играчки, а от дясно сложих новите мостри, новия каталог и списък за заявки.

После бързо отидох и седнах на барчето.

Постоянно влизаха нови и нови хора, някои ме забелязваха и идваха специално, за да ми кажат „Здравей, как си?”. Виждах погледи, пълни с напрегнато очакване, но странно, никой не ми направи предложение за секс. Изведнъж се досетих защо е така. След изявите ми миналата събота може би мъжете се страхуваха да бъдат сами с мене. По една или друга причина. Затова всички гледаха със скрита надежда дали пак няма да поведа стадото към стаята с голямото легло.

После забелязах, че не само аз отправям поглед към всеки новодошъл. Изглежда не само аз очаквах появата на Жорж.

След срещата ми с Жени миналия вторник, когато научих подробности за Жорж, направих усилия да го изгоня от съзнанието си, но изгубих символичната битка с него. Съпротивлявах се упорито, но накрая се предадох и мисълта за Жорж трайно ме обсеби. Затова сега отправях нетърпелив поглед към входната врата, щом тя се отвореше.

Вече минаваше три часа, бяха дошли почти всички. И всички новодошли първо оглеждаха старателно хола, после минаваха да си приберат поръчаните играчки или да разгледат новите мостри и да направят заявките си.

Веднага го познах, щом влезе. Заедно с него влезе и някакво сияние, подобно на това, което видях в съня си. Навярно така ми се струваше, то с тази моя развинтена фантазия…

Но факт е, че присъстващите в хола се оживиха и скоро той заприлича на нападнат от мечка кошер. Изведнъж всички се отправиха към Жорж, мъжете се здрависваха с него, а жените го прегръщаха. По всичко личеше, че Жорж е виден и желан член на суингър обществото.

Заедно с него влезе и неговата партньорка, една едра жена с голям бюст, голям ханш, широки бедра и рамене. Истинска Брунхилда – героичната и войнствена героиня на Вагнер.

Жорж и Брунхилда минаха покрай помощната масичка, взеха си по една чаша с питие и се настаниха на голямо канапе до стената от лявата ми страна. Жуженето като в разбунен кошер покрай тях продължаваше. Приветстваха ги,  разпитваха го,  а от лицето на Жорж не слизаше ослепителната му усмивка. Никога не бях виждала толкова чаровна и красива усмивка. Обикновено хората се усмихваха като разтягат устни или показват зъбите си, но това според мене не беше усмивка, а озъбване. Усмивката на Жорж беше искрена, истинска и като че извираше от дълбините на душата му.

Скоро забелязах, че той също се оглежда дискретно, като че търси някого. Видях в огледалото, че погледът му се спря върху мене и дълго не се отклони. Разгледа ме внимателно, после премести погледа си и престана да се оглежда повече. Разбрах, че е търсил мене и се почувствах безкрайно поласкана. Очевидно и на него предварително някой му беше разказвал за мене и той също бе заинтригуван.

Твърде малко от присъстващите се бяха отдали на секс. Само две–три двойки се бяха качили на горния етаж и още толкова бяха долу в басейна. А тук, в хола, никой не правеше секс, въпреки напредналия час, което беше твърде необичайно. Нямаше дори и разголени хора, което беше още по-необичайно. Постепенно разбрах защо. Всички очакваха между мене и Жорж да се случи нещо и се опасяваха да не пропуснат шоуто. Поглеждаха ту към него, ту към мене, следяха какво ще се случи и изглежда бяха уверени, че не може да не се случи, че е въпрос на време и е необходимо само търпение. Навярно всички чакаха да видят как ще хвърчат мълнии между нас и това за тях беше по-интересно, отколкото удоволствието от секса, от което се лишаваха, за да не изпуснат представлението.

И изведнъж почувствах отвращение. Никак не ме блазнеше мисълта да бъда циркаджийска мечка в третокласен спектакъл. Стиснах устни и реших, че няма да го допусна.

После обаче се разколебах. Ами ако Жорж реши да дойде при мене и ме заговори? Ами ако попадна в плен на чара му и на магията, за която говореше Жени и която видях в съня си? Ами ако от това се разгоня като кучка и загубя контрол над себе си? Опасността беше съвсем реална и всичко това можеше да се случи всеки един следващ момент. Изплаших се сериозно и скочих от високия стол. С бързи крачки отидох до масата с играчките, взех попълнения вече списък със заявките, сгънах го на четири, отворих дамската си чантичка, пъхнах го в нея и без дори да я затворя се обърнах, за да се отправя към вратата и…налетях на Жорж, който беше препречил пътя ми.

-Здравей! – каза той.

-Здравей! – отвърнах.

-Аз съм Жорж.

-Аз съм Силвия.

Подадох му ръката си, той я пое и я задържа една десета от секундата повече, отколкото бе необходимо. Време достатъчно, за да премине по цялото ми тяло електрически ток, все едно бях докоснала не ръка, а оголен  електрически кабел.

-Тръгваш ли си? – попита той и чаровната усмивка не слизаше от лицето му.

-Да.

-Мисля, че те разбирам –каза той. – За съжаление в този костюм съм забравил да сложа визитни картички.

Без да кажа нито дума бръкнах в разтворената си чанта, напипах една моя визитка, скрих я доколкото можех в дланта си и му я подадох, като гледах това да остане незабелязано за околните. Жорж я пое и бързо я пъхна в страничния джоб на сакото си.

-Довиждане! – казах и с бързи крачки излязох от хола без да поглеждам нито наляво, нито надясно.

Когато се качвах в колата, си казах, че това „довиждане” май прозвуча като покана.

Цялата ми вечер беше изпълнена с Жорж. С мисълта за него. След като вечерях, седнах пред телевизора, но отново не виждах екрана. Мислех си с какво Жорж ме заплени толкова много, но така и не можах да открия причината. Освен безспорния му чар и красивата усмивка не виждах никаква друга причина. Добре сложен, с прилична външност и толкова. Никакви други качества, които да ме накарат да мисля непрекъснато за него.

По едно време се запитах дали не съм се влюбила от пръв поглед и чак се изплаших от тази мисъл. Та Жорж беше най-обикновен мъж!

Всъщност необикновен ли трябва да бъде мъжът, в когото някой ден щях да се влюбя? Колко необикновен и какво трябваше да му бъде необикновеното? Никога не бях мислила по този въпрос.

Час по час поглеждах към телефона и очаквах той да иззвъни. Бях сигурна, че Жорж ще се обади, но той не се обаждаше. Мина ми през ума, че сега може да е с Брунхилда. А преди това сигурно е бил с няколко жени на партито. Например с Актрисата. Не може да не е бил с Актрисата, тя е толкова красива. А също с Жени. И тя е много хубава. Имаше и други жени, които заслужаваха внимание. След това се е прибрал и сега е с Брунхилда. По дяволите Брунхилда, тя въобще не е подходяща за него!

Мина полунощ, оправих си леглото, облякох на голо една прозрачна нощница, преместих телефона на нощното шкафче, оставих нощната лампа запалена, легнах по гръб, сложих дланите си под тила и потънах в сладки мисли за Жорж.

Стресна ме телефонът, който иззвъня толкова ненадейно, че подскочих. Погледнах часовника. Два и десет.

-Ало?

-Здравей, Силвия.

-Здравей, Жорж.

-Спиш ли?

-Не. А ти?

-И аз не спя.

Жорж млъкна. Чувах в слушалката само диханието му, чувах и собствения си дъх. Най-сетне той попита:

-Искаш ли да дойда при тебе?

-Да, искам – за малко да кажа „много искам”, но навреме се овладях.

-Добре, ще дойда. Адресът на визитката е домашния ти, предполагам?

-Да.

-Мисля, че го зная точно къде е. Аз съм съвсем наблизо, от другата страна на Витошка по посока на булевард Христо Ботев. След двадесет минути ще бъда при тебе.

-Звънецът ми е на лявата колона, третия отдолу нагоре. Звънни, за да ти отворя вратата. На втория етаж съм.

Няколко минути не можах да мръдна от леглото, зави ми се свят .

Жорж ще бъде тук след двадесет минути!

Скочих от леглото и отидох в банята.

После застанах пред огледалото, пооправих косата си и се огледах. Прозрачната нощничка ми стоеше чудесно. Беше много секси и реших, че няма да слагам пеньоар отгоре.

Звънецът иззвъня.

Вдигнах слушалката на домофона.

-Ало!

-Жорж.

Натиснах бутона, запалих стълбищното осветление, отворих вратата на апартамента и застанах на прага. Чух, че Жорж затвори входната врата след себе си и започна да качва стълбите през две. Явно гореше от нетърпение.

Застана на предпоследното стъпало и застина там.

-Прекрасна си – каза той. – Като принцеса от приказка.

Осветлението загасна и докато го запаля Жорж вече беше при мене. Грабна ме и влезе с мене в антрето. После затвори с крак вратата зад себе си. Впихме се един в друг и последва една безкрайна целувка, най-сладката на света, целувка, която ме остави без дъх.

Хванах ръката му и бързо го поведох към спалнята. Успяхме да направим само три крачки,  дивата страст отново ни вкопчи един в друг, след което се свлякохме на мокета в антрето.

Дори не разбрах как само след секунди Жорж остана съвсем гол, а моята нощница изчезна някъде. Усещах твърдостта му върху бедрото си и изгарях от желание да я усетя и в Удоволствието си.

И преоткрих значението на думата съвкупление.

Съвместно.

Съвместяване на две тела в едно.

Съединяване.

Съвършенство.

Единение.

Красота.

Любов.

Не беше секс. Страстна, изгаряща, всепоглъщаща, всеотдайна любов.

Жорж шепнеше в ухото ми нещо, дори не чувах какво точно, но ме докарваше до екстаз. А когато наближи кулминацията му, той извика името ми:

-Силвия! О, Сил…- не успя да довърши и рухна върху мене.

В същия миг свърших и аз. Беше вълшебно. Той наистина беше магьосник.

Продължавахме да лежим бездиханни, неподвижни, но съединени. Не смеехме да мръднем, за да не развалим Мига. Никога не съм и подозирала, че Любовта може да бъде толкова Красива. Толкова различна  от всичко, което съм изживявала досега.

 

Денят беше доста напреднал, когато се събудих. Отворих очи без да мърдам. Спала съм върху голи мъжки гърди. Гърдите на Жорж. Беше прелестно, случваше ми се за първи път.

Лежахме на моето легло. Не смеех да мръдна, за да не събудя Жорж. Само след минутка той усети, че съм се събудила и каза:

-Добро утро, Сил!

Сил? Той ме нарече Сил. Хареса ми. Винаги щеше да ме нарича така и това щеше да напомня и на двама ни за Първия път. Първият път в антрето.

-Добро утро, Жорж! Май те събудих…

-Не си, отдавна бях буден. Размишлявах за нещо.

-За какво?

-Ами казват, че мъжете заспивали първи. Но този път не беше така.

-Не помня, кога съм заспала – казах.

-Заспа като ангелче!

После попита:

-Сил, готова ли си за утринното кафе?

–Не. Искам преди това пак да се съединим.

Красивата усмивка заля лицето на Жорж и той ме прегърна.

Обичах този човек!

Миг преди да се съединим, той прошепна в ухото ми:

-Обичам те, Сил! Винаги съм те обичал. Дори и тогава, когато още не бях те срещнал. Винаги съм бил сигурен, че ти ще се сбъднеш.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s