Парентификацията? Когато ролите се разменят…

Открай време родителите са тези, които дават на децата си, а после на свой ред порасналите вече деца дават на своите наследници…

И така нататък, и така нататък…

Такава е нормалната посока на даване и получаване, но много често тя се обръща. 

„А вие чували ли сте крава да бозае от теле?“  – така гласи стара поговорка, но отнесена към човешката популация може би не звучи чак толкова невъзможно.

Макар основният закон в този йерархически модел да е: родителите дават, децата получават, ако децата се опитват да помагат на възрастните – било с грижа към по-малки братчета и сестричета, или директно с финансова подкрепа в семейния бюджет, то посоката се обръща – тогава родителите получават.

Този механизъм е известен като парентификация (от немски –  Parentifizierung) или размяна на ролите.

0aa1e105240222f3bfe53d24bfff2ec4

Не са рядкост случаите, в които още 14-15 годишни младежи работят като бармани, сервитьори, продавачи и дори носят единствения доход в семействата си.

Родителите бързо възприемат ролята да се чувстват като деца – те не работят, нямат доходи и чакат непълнолетните им отрочета да се погрижат за прехраната и сметките в домакинството.

В по-късен етап, ако този процес се задълбочи, родителите не само че не са активни в търсенето на собствената си реализация, а дори напротив – започват да изискват от децата си да са още по-натоварени, да изкарват повече средства, така че да има и за цигарите и алкохола на мама и тате, а и за всички останали сметки.

Детето започва да се губи в собствената си лоялност и респект към тези, които трябва да носят отговорност за него.

Тук не повдигаме въпроса – в какво се превръща детството и има ли време детето за училищните си задължения въобще.

Първоначално младежите чувстват, че са надраснали родителите си в йерархическата стълбица и едва ли не – те са важни, те са големи, те са тези, които „поръчват музиката“, защото носят парите вкъщи. Но илюзията бързо свършва и се сменя с гневно поведение на подрастващите.

Дете, което е взело функцията на родител, често по задължение, по-късно в своите интимни връзки се поставя над своя партньор, вярвайки, че може да му помогне и че е длъжно да се грижи за него. Това преплитане на ролите няма как да не окаже своето отражение в зрелите години на твърде рано порасналия човек.

cache_54732983

Причината за парентификацията може да се крие в детството на родителя – този, който не е бил обгрижван добре в детството си, изисква по-късно от децата си да се грижат за него като за малко дете, т.е. пренася детството си в по-късните си години, но отнемайки свободата на собственото си отроче.

А дали по-късно това дете няма да изисква същото от своите деца?

Тенденцията за тези крайни случаи на ранното възмъжаване не бива да се поощрява, но това не означава да не учим децата на отговорност и труд.

Все пак детето трябва да има своето неповторимо и интересно детство.

Споделете с нас какво мислите вие за парентификацията? Познавате ли семейства, в които се наблюдава това явление? А случвало ли се е на самите вас?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s