Копенхаген – градът на щастието

Ако трябва да съм честна, Дания и по-точно Копенхаген никога не са били сред челните позиции на мечтани от мен дестинации. Северните страни почти не ме привличат, за сметка на Средиземноморието, Изтока и навсякъде, където е по-топло от у нас.

Но Съдбата има своите начини как да ни показва колко сме се бъркали в преценките и убеженията си, както и да изведе на преден план нови, неподозирани неща, които да ни грабнат вниманието и желанието.

И така озовах се с 4 самолетни билета за Копенхаген (2х отиване и връщане)! Веднъж за края на март и началото на април и след това за Великден. Поглеждайки към прогнозата за времето, не останах особено очарована, да не кажа никак. Притесних се, че отново ще погина от студ, както ми се случи в Прага на Нова Година (за това пътешествие, както и малко полезни съвети за Чехия, можете да видите ТУК). После обаче си казах, че за две почти поредни пътувания до там все ще улуча 1-2 дена слънце. И се оказах права.

Северно море не си е шега работа, а поради равнинния тип на датския ландшафт вятърът брули необезпокояван, носещ дъждовни облаци и студ. Но пък именно този вятър помага на времето бързо да се променя и както сутринта е било мрачно и облачно, така по обяд може да грее ясно слънце и небето да е омагьосващо синьо.

Първото кацане в Копенхаген беше доста… хм, интересно? Летях си в самолета на WizzAir (единствените, които предлагат полети от тук до там на някакви поносими цени) и времето беше разкошно!

cof
Високо в облаците

Ясно, спокойно, идеално за летене. При кацането обаче се спуснахме в едни тъмни облаци и в един момент осъзнах, че не виждам нищо през илюминаторите! Усещам, че се снижаваме и кацаме (чувството е уникално!), но поглеждайки навън, не виждам нищо освен мъгла. Та, това малко ми обърка сетивата, но стиснах зъби.

Копенхаген ме посрещна със ситен студен дъжд и голямо, синьо летище. Да, синьо е точната дума. Имам чувството, че когато са го строили, са си казали „е, нека заложим на синия цвят и дървения под“ и не са сбъркали.

Докато мина през паспортния контрол и се кача в метрото, което тръгва буквално от летището, навън вече светеше слънце и обещаваше времето да е разкошно.

Из интернет има безкрайно много статии и видеа, които ви дават идеи какво да правите в Копенхаген, какво да видите и опитате, къде да се разходите и т.н. Затова не искам да изпадам в излишни подробности за тези неща. Пък и всеки сам си решава какво точно цели с пътуването си – туристическа обиколка и снимки на задължителните места, тестване на баровете и нощния живот или потапяне в атмосферата на града.

Лично аз навсякъде, където пътешествам, обичам да живея като местните, дори и да е за 2-3 дена. Отсядам на airbnb, избягвам туристическите сборища и заведения, обичам да влизам по супермаркети, книжарници, дрогерии и аптеки, и т.н., за да уловя духа на местните и да се постарая да се почувствам като у дома си, а не като гостенин.

Затова и предпочитам с този материал да ви разкажа малко за самия начин на живот там такъв, какъвто го видях и разбрах аз.

Може би е добре да започна с транспорта. В града има няколко автобусни линии, които са денонищни. Те се отличават по това, че имат едно голямо А пред номера на линията, тоест – А65 се движи по маршрута си 24/7. На официални празници автобусите имат флагчета с датското знаме.

Копенхаген е градът с повече велосипедисти, отколкото шофьори и това е велико!

С колело можеш да отидеш буквално навсякъде, да си го оставиш където искаш и да си караш спокойно, без страх, че някой изнервен шофьор ще те забърше. Велоалейте са по-големи от тротоарите за пешеходци и се провират навсякъде из града. Колите не липсват, но са в пъти по-малко, отколкото в нашите градове.

Жителите на Копенхаген вярват, че градът е прекалено шумен и с натоварен трафик, на което аз искрено се изсмях. Това, което те наричат трафик при нас е движението по улиците в Пловдив в неделя през деня. Единствените задръствания, които се случват, са от колелета.

Всички карат велосипед! Абсолютно всички и всякак. Мацки на колелета, мъже с покупки от пазара, деца в тип ремарке зад колелото и т.н. Толкова е красиво и вдъхновяващо, че не знам дали бих могла да го опиша достатъчно добре. Направи ми много силно впечатление обаче, че колелетата не са нищо кой знае какво. У нас забелязвам как подхождаме към колелетата като към колата – трябва да е лъскаво, да е не-знам-си каква марка, да се фукаш с него.

cof
Замъкът на кралското семейство

Има ясно разделение на женски и мъжки велосипеди и винаги на колоездачите се гледа с едно лееееко пренебрежение. Като на бедни хора, които просто нямат пари за кола и бензин.

В Копенхаген мъже карат колелета с „женска“ рамка, жените карат каквото имат подръка, но всеки е яхнал велосипед, понякога впечатляващо натоварен с покупки, и пеейки си (ненапразно датчани са обявени за една от най-щастливите нации) се придвижва из града.

Господин Андерсен

Масово колелетата се оставят само със заключена задна гума, без самият велосипед да е завързан за стълб, дърво или стойка. Включително и пред домовете си хората оставят колелетата така. Защото няма кой да ги открадне. А мен тук в София ме е страх дори и завързано да го оставя пред мола за няколко часа например.

Пазете се от хората на бели велосипеди. Това са туристи с колелета под наем, които се движат неадекватно по улици и тротоари и често предизвикват проблеми с трафика.

Ходенето пеша също е прекрасен начин да стигнеш докъдето пожелаеш в града.

Всичко е равно, натилките на пътищата са без дупки, пукнатини и кучешки акита (нужно ли е да казвам, че едно бездомно куче или котка не видях?). За 3 дена имах чувството, че съм обиколила на два крака цял Копенхаген и трябва да ви кажа, че е чудесно. Неусетно минаваш от един квартал в друг, стигаш морето, правиш си снимки, наслаждаваш се на града, гориш калории 🙂

sdr
Пешеходната аз

Въздухът е изключително чист, което до огромна степен се дължи както на колелетата, така и на цялостната датска политика към преминаването на чиста енергия. До няколко години Дания ще бъде първата страна, ползваща изцяло природна енергия за всичките си нужди. Без газ, без бензин и т.н., само възобновяеми източници като слънце, вятър и вода.

Видях Малката русалка, която никак не е малка, а е като момиче в естетсвен размер и се намира буквално на майната си!

dig
Малката русалка в Копенхаген

Около нея обаче се намира една впечатляваща католическа катедрала, разкошен фонтан и прекрасни полянки за активна почивка и събиране на слънчеви лъчи.

Кликнете върху някоя от снимките, за да я видите в цял размер

Това е другото интересно нещо при датчаните – има ли слънце, всички са навън! Офисите се напускат 1-2 часа по-рано в името на слънчевите лъчи. Всички заведения предлагат маси, обърнати към слънцето, дори и това да значи малка пейка, прилепена плътно към стената на сградата, защото иначе не би имало място за минаване по тротоара. Също така има ли слънце, за датчаните това е лято.

Съответно докато аз се вкочанясвам на някаква пейка, завита с одеало, с ръкавици и нахлупила зимна шапка + слънчеви очила, то местните тичат по къси гащета и тениски. За тях е лятото се изразява в слънчевото време, не във високите температури. Същото важи и за децата.

Ако българската вманиачена майка види как датските деца тичат по голи крака, обути в сандали в края на март или пък бебетата се разхождат съвсем спокойно в парка при градуси, близки до нулата, то със сигурност ще припадне и ще основе нова тема в беге мама форума за лудите датски родители.

Отделно, че децата биват возени непрекъснато на велосипедите от родителите си и често вятърът им брули голите без шапка главици. И после тези дечурлига порасват като същински викинги, а българските деца стават хилави, вечно болни същества, плашещи се от коварното течение през лятото и гълтащи всякакви традиционни и хомеопатични лекарства ей така за всеки случай да не се разболеят.

cofsdr

Поради впечатляващо високите цени в заведенията, в Копенхаген е широко разпространено пиенето на бира по тротоарите, градинките и улиците. Всеки сяда кой където свари, стига да го грее слънце, вади храна и питие и се започват веселите разговори.

Външни сауни също са често срещани. Това са каравани със сауни в тях или отворени джакузита, паркирани на различни места край морето. И датчани се каляват, докато се радват на слънцето.

В Копенхаген едни от предпочитаните места за разходки са и местните гробища. Да, знам как звучи това, но ако видите тамошните гробищни паркове, ще разберете, че те са по-хубави и удобни за разходка от Борисовата, Южния и градинката пред Народния театър взети заедно.

Зелено, красиво, просторно, с много цветя и алеи, по които да се разходиш сам, с приятели или с кучето, да караш колело, да потичаш или да си буташ детската количека.

Едно от централните гробища, където е погребан и Ханс Кристиян Андерсен, е старинно и много красиво за разглеждане. В него и сега се погребват хора от аристократични датски фамилии, но по никакъв начин не носят това чувство за непреодолима мъка и нещастие, което се навява винаги в нашите гробища с всичките им некролози и черни панделки. Или поне аз така го усетих.

Вишневите дръвчета в едно от гробищата и всички хора, които са отишли на разходка именни там.

Другото доста любипитно нещо в Копенхаген е Свободният град Кристияния. Това реално е малък квартал до по-големия такъв Крисчънсхаун, който се отличава с пълната си автономност от местната власт и активната продажба на марихуана.

Историята на Кристияния е доста интересна и вече съм я разказала ТУК, така че можете да надникнете.

Както казах по-горе – в Копенхаген стандарът на живот е високичък, което и прави ходенето по ресторанти и барове леко предизвикателно за финансите ви. Далеч не е като в Италия, където цените са почти като у нас (припомнете си съветите ми за Италия ТУК).

sdr
Това удоволствие е закуската ми на летището преди полета и струва към 60 крони

Една бира в бар може да варира между 50 и 80 крони, като 100 крони са към 26лв, така че добивате идеята. За сметка на това в супермаркетите като Лидъл например, за 150 крони можете спокойно да си напазарувате продукти за вечеря + вино, малко плодове или зеленчуци и т.н.

Като за финал мога да кажа, че сред датчаните или поне тези, които видях в Копенхаген, проблем като затлъстяване не съществува.

Всички са доста високи, светли, русокоси, синеоки и т.н. Затова и такива като нас с черни очи и тъмни коси се възприемат като екзотика. Относно модните вкусове на жените обаче оставам резервирана. Казаха ми, че имало поговорка за датчанките – изглеждали така, сякаш сутринта са се обличали на тъмно. Ами, истина е. Маратонките са на почит, както и широките палта и панталони тип втора употреба. Но пък на никого не му пука.

sdr
Черната сграда е градската библиотека

Това е най-великото качество на датчаните – всеки се интересува от себе си и не си хаби от енергията, за да бута нос в чуждите неща. Ако ти не създаваш проблеми за околните, то и околните нямат проблем с теб, без значение как изглеждаш, какъв етнос си и т.н.

В Копенхаген видях две момчета да се разхождат, хванати за ръка и това беше абсолютно нормално за всички. Видях и двама спортни татковци, които бутаха бебешка количка с детето им вътре. За жалост, тукашните ограничени съзнания не могат да надскочат сами себе си и да погледнат спокойно към света и пъстротата му.

В заключение не знам какво да кажа, освен че градът е прекрасен. Има своя уникална атмосфера, която напомня андерсеновите приказки.

Копенхаген ти дава едновременно усещането за модерност и история, за свобода и сила. За спокойствие и енергичност.

Град с усмихнати хора и звън на велосипеди. И като остабалите крайморски градове, които съм имала късмета да посетя, и Копенхаген се отличава с типичното усещане за безвремие и тихо щастие, което вятърът навява.

Посетете градът, заслужава си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s