Новогодишни приключения в Прага. Част 2

Първа част от историята за пътешествието ми до Прага можете да прочетете ТУК.

Минавайки за кой ли пореден път по Карлов мост, реших и аз като стотиците хиляди други туристи да си пожелая нещо на статуята на св. Йоан от Непомук (или както в последствие започнах да го наричам – г-н Памук). Има някакво поверие, че ако на статуята си пожелаеш нещо и я докоснеш, то ще се сбъдне. Затова и на няколко места г-н Памук е изтъркан до блясък от пипащи ръце.

Пожелах си да си намерим някакво хубаво заведение в хубавата Прага, където като бели хора да се веселим в навечерието на 2017-а. И по онова време желанието ми се виждаше доста голямо, предвид обстоятелствата, но разчитах господин светията да реши все пак да ми помогне.

Относно Карлов мост… Забележителен е! Огромен, масивен, красив, впечатляващ най-вече с желанието на всички, които са го градили, да изглежда точно така и да не се пести нищо за целта – нито средства, нито време (строен е от 1357 до 1402 г.).

Вече завършен, мостът е свързващото звено между резиденцията на чешките крале Пражкия замък и кв.Старе место. Освен това с него са свързани още няколко събития:

  • през моста върви така нареченият „Кралски път“;
  • през 1648 г. шведите атакуват Прага през моста.

На моста са поставени 30 скулптури на различни светии и важни за историята на страната люде, като св. Йоан от Непомук, например. (Можете да прочетете още за тях тук)

Много ми се искаше да мога да разгледам тези фигури, да ги снимам, да разгледам детайли и т.н., но тълпите от туристи не ми позволиха… Представете си море от хора, които ви запречват пътя и едва се провирате между тях.
Ей така беше горе-долу на всички забележителности в този град, което в някои моменти силно ме изнервяше и ме водеше към по-страничните улички, където е по-спокойно и можеш да се насладиш на архитектурата на града, пък било то не и на най-знаковите сгради.

Разходихме се до стената на Джон Ленън, зяпах във възторг „танцуващата“ сграда, разходихме се и до Пражкия замък, наслаждавахме се на гледката от откритата тераса там и на 31-и следобед решихме да се качим до кулата им.

Това беше едно приятно предизвикателство за телата ни, които в последните няколко дена само са се возили (часове наред) в кола и са преяждали (и препивали) доволно. Беше си като малък туристически поход. До кулата има фуникуляр – като лифт, само че на релси като трамвай, който обаче не успяхме да разберем от къде точно да хванем, затова с малко повечко усилия, се изкачихме до кулата, а от там (след като си платихме билетите) по стълбите до последния ѝ етаж, за да видим гледката, да снимаме и да осъзнаем, че реално това чудо се клати.

На това място (не на върха, а долу до входа) ядох най-вкусния триделник! Беше приготвен на въглища, намазан с течен шоколад и представляващ истински разкош.

wp_20161231_031

Ако не знаете какво е триделник, това е техният вариант на нашите гевреци или баница. Прави се от вид козуначено тесто, което се разточва на ивица, увива се около подобен на точилка дървен прът и се слага да се пече, като се върти.

Когато е готово, се потапя в захар на кристали и се измъква от точилката, като се получава една голяма кухина, която може да се намаже с шоколад, да се сложи крем/сладолед или просто да си остане така и да си го хапнете.

И точно като в песничката за зайченцето бяло, и ние така в игри и закачки се замотахме при тази кула, изведнъж се стъмни, стана 17ч и хората вече сядаха на маси да празнуват, а ние трябваше да си стигнем квартирата, която се оказа доста далечко.

Избрахме различна пътека от тази, по която се качихме, за да излезем на уж по-удобно място, но се озовахме на едни стръмни, слабо осветени пътечки, по които други хора почти не се срещаха, а атмосферата беше като филм на ужасите. Е, разбира се, преувеличавам, тъй като се спуквахме от смях как се намираме на майната си из горите на Прага в навечерието на 2017-а, а хората вече са на третата манджа и шестата чаша ракия.

В крайна сметка си стигнахме до квартирата (а улиците на града бяха абсолютно празни!), въведохме се в подходящ новогодишен вид и се насочихме към заведението, където направихме резервация в последния момент, изцяло благодарение на г-н Памук.

Там настроението беше празнично, сервитьорите сновяха между масите, приятно подпийнали, конфети имаше навсякъде, бирата се лееше доволно, градусът се покачваше и в 23:40 се разплатихме и заливайки се от смях, тръгнахме към площада с часовника.

Изведнъж се пренесохме в един нов свят.

Това не беше Прага, а ивицата Газа!!! Толкова пукот, гръм, бомбички и тежко въоръжени полицаи + пожарни коли не бях виждала. Хората в тоя град не се шегуват, а за Нова година вадят цял арсенал и властите, явно приели този факт, просто се стараят да обезопасят доколкото е възможно улиците.

По едно време бяхме почти сигурни, че някоя пиратка с размерите на малка подводница ще ни отнесе главите, но си казахме голяма работа, поне ще се случи в толкова красив европейски град. Разбира се, нито пиратка, нито заблудена тапа на шампанско ни улучи, посрещнахме новата година с отброяване на чешки и невероятна заря, която освети града.

Припявах си „пада лист от календарааа“ на Веско Маринов, което за мен е най-новогодишната песен от всички, които съм чула и когато си изпихме бутилката шампанско сред навалицата на площада, решихме все пак да си потърсим бар.

Тук вече и г-н Памук с цялата си сила и желание не можеше да ни помогне, дори и на колене да му се молим. Баровете изобилстваха от хора, както и самите улици, а общото настроение беше… на разрушение. Изпочупени спирки, прозорци на някои магазини и затворени заведения, бутилки и боклуци абсолютно навсякъде, пикаещи орди по улиците и ако си жена и случайно за момент останеш без приятеля си до теб, то веднага се изпречва някой нахалник, който директно те заговаря и дръпа за ръката на някъде.

След като направихме близо двучасов поход пеша из улиците на града, приехме факта, че бар няма да си намерим, метнахме се в едно такси (и там има копърки, затова следете дали си има ясно обозначена тарифа на прозорците, апарат и разбира се, фирма, към която е колата) и се прибрахме, за да се стоплим и наспим.

1-и януари мина като насън и добре, че KFC  поне работеше, та успяхме да хапнем нещо, а привечер – вече физически възстановени, минахме още веднъж на поход из града преди да си тръгнем.

Имахме огромното желание да посетим една средновековна кръчма точно до замъка, над чиято входна врата имаше наредени черепи, а вътре атмосферата, обзавеждането и осветлението те пренасят буквално няколко века назад, но за жалост нямахме резервация.

wp_20161230_031

Оказа се, че почти всяка вечер след 18ч започва бели денс шоу програма (много средновековно, няма що), за която има куверт от 600 крони, които включват ядене и пиене на корем и затова е нужно предварително да си запазиш маса.

В крайна сметка вечеряхме в италиански ресторант с доста добра пражка кухня, минахме през базарите за сувенири, а на следващата утрин потеглихме към България.

wp_20170101_010

Пътьом се отбихме в Братислава, където честно казано няма какво да се види. Ядохме в някаква кръчма Kozel, която според TripAdvisor трябва да е нещо уникално като кухня и да, на вид ястията го докарваха много добре, но на вкус разбираш, че са притоплени от сутринта, а цялата обстановка (и тоалетна) беше доста нечистоплътна, но в един момент просто спира да ти пука и приемаш, че ще живееш опасно.

Пътят до България ни се стори по-дълъг от на идване, но към 3 часа през нощта на 3 януари си бяхме вече по домовете, успешно пристигнали.

Най-доброто, което можете да направите за себе си, е след пътуване да си вземете един ден отпуска, за да се аклиматизирате, наспите и изперете всички дрехи. А и за да имате време да осмислите всичко преживяно през последните дни.

Какво да кажа в заключение за Прага… Изключително красив град, който ще трябва да посетя още веднъж, когато е топло.
Изгодна дестинация, която си заслужава да посетите. И трябва да сте толерантни към цигарения дим, тъй като се пуши свободно в почти всички заведения за хранене и пиене, а по улиците честичко се усеща миризмата на трева.
В реката плуват необезпокоявано лебеди, градът е чудесен за дълги разходки и е лесен за ориентиране, което не ни попречи всеки ден да се губим поне по веднъж, но пък така разглеждахме още повече неща.

Силно препоръчвам не толкова популярните заведения и исторически местностни, където ще усетите истинския дух на града, неговата кухня и маниери, а и ще срещнете редовите хора, а не блъскащи се туристи.

Пътувайте, прекрасно е 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s