Четири истории за голямата любов, след която никога не сме същите

Обичам да разказвам за филми. И още повече обичам да препоръчвам на приятели някой филм, който много ме е впечатлил. И тъй като възприемам всички читатели на милата ни Вита Морена за свой приятели, днес ще си позволя да ви представя няколко филма, които ако изгледате, няма да съжалявате. Убедена съм 🙂

Тематиката е любов и различно от американското кино (защото вече аман от Холивуд!).

mv5bm2zmyjkwnmitzdhizs00yte4lthmztgtn2rmzgezytq4yzfhxkeyxkfqcgdeqxvyndg1mzm4ndc-_v1_

Започвам с Brides (или както е оригиналното заглавие “Nyfes“ и преведено на български – „Булки“), който е от 2004 година, но аз попаднах на него съвсем наскоро. Режисьор е Pantelis Voulgaris, а филмът уж е гръцки, но сюжетът ни отвежда от остров Самотраки към (любимият ми) Истанбул, през Русия и после с рязък завой към САЩ. Годината е 1922-а, гърците са съсипани от войни, турците също, в Русия положението не е по-добро, а Америка се пълни с имигранти от цял свят, който въртят бизнес и я изграждат от нулата. По-интересното обаче е, че това е разцветът на реално съществуващото явление „булки по пощата“.

Имигрантите в новия свят искат да имат съпруги от родните си места, с които говорят един език, а за жените това е единственият шанс да се спасят от бедността и реално да създадат семейство и деца.

И така, в един момент няколко стотици жени – гъркини, туркини и рускини, се озовават на презокеанския кораб „Цар Александър“ с по една булчинска рокля в багажа и снимка на съпруга, при когото отиват в Америка.

Съдбата на пощенските булки е прекрасно илюстрирана през съдбата на Ники от Самотраки и нейната сила да се пребори с всички несгоди в този живот, включително и със собствените си чувства, желания и мечти, за да осигури по-добър живот на жените от семейството си.

И разбира се, на кораба се случват не една и две големи любови, както и страшни скандали, разкриват се тежки истини, но всеки трябва да намери правилния път за себе си и когато корабът най-сетне акостира в новата земя, да знае накъде да поеме.

Филмът е от онези, които като изгледате, ще ви стане хубаво. Също и ще ви разплаче.

Без да е излишно сантиментален, лентата показва как се случва голямата любов, как ни променя, но и как трябва да я пуснем да си отиде, а сърцето ни завинаги да промени ритъма си.

Второто заглавие, което отново разказва за унищожителната сила на голямата любов, но по коренно различен начин, е LOVE (Любов) на режисьора Gaspar Noé.

mv5bmtqznduwodk5nf5bml5banbnxkftztgwnza0mdq2nte-_v1_

За тази лента обаче трябва да се направи една сериозна уговорка – не просто се показват секс сцени, а актьорите реално правят секс един с друг и камерата следи това доста подробно. Свободно се показват мъжки полови органи и как еякулират, затова е по-добре да не гледате филма в компанията на родителите или децата си и на прекалено чувствителни хора като цяло.

mv5bm2iwodiym2mtnjjhmi00m2e3ltllotitmwuzm2jmzjjhzmjixkeyxkfqcgdeqxvymjiwodqzmdu-_v1_

Историята обаче е силна и много истинска. Актьорската игра също.

mv5bmdvizthhmwitmdqxns00ntiwlwe1zgmtothkzdbmogvmmzizxkeyxkfqcgdeqxvymjiwodqzmdu-_v1_

Когато се самозабравиш в търсене на себе си и желанията си, когато прекалиш и когато не успяваш да задъриш в ръце това, което имаш. Или когато две вселени се сблъскат и потънат в черната дупка, която сами създават. Когато направиш от глупост грешния избор и после съжаляваш, но обръщайки се назад не откриваш вече нищо, защото миналото е само спомен.

mv5byzqyymvjmzytntm3mi00ndu5lwiyndutnjrkogm5yme4ztizxkeyxkfqcgdeqxvymjiwodqzmdu-_v1_

Във филма имам един особено любим момент, който е към края на лентата, но показва запознанството на тях двамата и как от най-високата и слънчева точка в града (Париж, разбира се) двамата слизат надолу и без да осъзнават в един момент е вече сумрак, а те вървят през гробищата. Прекрасна метафора на отношенията им, които те още дори не знаят, че ще се случат. Гледайте LOVE, ще напрегне сетивата ви, но си заслужава.

От тежките и така красиви френски филми ще премина към една чудесна италианска комедия с елементи на драма – „Perfetti sconosciuti или на български – „Перфектни непознати“. Филмът е съвсем нов – от 2016-а, а режисьор е Paolo Genovese.

mv5byznhognimmutzmezyi00zgrmlwi4mjytytc4zthjyjywzmmxxkeyxkfqcgdeqxvymjqxmjy1ndi-_v1_

mv5bmgq1y2exnjmtyjm2yi00ntmxltg0mzutnjmxmdnhmdbmmgezxkeyxkfqcgdeqxvymjazmjcxnte-_v1_

Още едно предупреждение – не гледайте филма в компанията на ревниви и параноични хора, особено ако са ви половинка, че само ще си навлечете излишна драма в живота.

Сюжетът ни повежда през живота на група приятели, които вече са в онази възраст на живота, в която проблемите в брака са се превърнали в тиха хладина и чувство на отчаяние, но нямаш сили да се откажеш от човека до теб, къде от любов, къде от чиста доза мързел.

И тайните. Тайните, които всеки има, без значение дали го признава пред себе си или не. Тайните, които понякога са безобидни, а друг път имат унищожителната сила да разрушат не само твоя живот, но и още няколко други.

mv5bnjlkyjdjodktytywyy00nwrhltg0owitmdbkyjdkodi5ogvml2ltywdlxkeyxkfqcgdeqxvyndiynzq0njm-_v1_

Та, на симпатичната италианска вечеря, на която имах чувството, че тия сладури изядоха тонове храна, се отвори кутията на Пандора и повече нищо нямаше да бъде същото.
Най-ярка следа в съзнанието ми остави един от героите – домакинът на вечерята. Като изгледате филма, ще разберете защо 🙂

mv5bmtg5ntm0ote3ov5bml5banbnxkftztcwmjk4odm0mg-_v1_

За финал съм оставила израелския филм „Lemon Tree“ с оригинално заглавие „Etz Limon“ и „Лимонена градина“ на български.

Лентата е от 2008 и е една от най-красивите и странно спокойни истории, които съм гледала в последно време.

Палестинско-израелските сложни и взривоопасни отношения отново са застъпени, но по един по-ненатрапчив начин, който пак ти показва безумието на целия конфликт и всичко, произтичащо от него, без обаче да те натоварва с батални сцени на насилие и смърт.

Може би ще го осъзнаете чак като изгледате филма, но любовта е основното, върху което е изградена историята.

mv5bmtq2mdqymzm4nv5bml5banbnxkftztcwnzmyndkxmg-_v1_

Любовта към предците ти, любовта, която е необяснима, любовта към неща, които другите ще определят като смешни. Любовта, която не си подозирал, че ще се случи и знаеш, че ще приключи и теб ще те боли най-много, но потъваш в нея, защото иначе не си заслужава да живееш.

И самотата като основен елемент в живота на всеки – на този, който живее със спомените, и на онзи, който уж е обграден от любими хора.

Филмът е много истински и много красив. Това, което винаги ме поразява в израелското кино, е как историята уж се развива на другия край на света, но по някакъв странен начин ми изглежда страшно близка – и като бит на героите, и като светоусещане, всичко.

mv5bmtg5ndu3nzc0mf5bml5banbnxkftztcwntewnjkxmg-_v1_sy1000_cr0013331000_al_

Лентата е тотално лишена от сцени на насилие или секс, и ще остави следа в съзнанието ви, така че да се присещате след това за лимонените дръвчерта и тяхната необичайна, но красива история.

Още за филми:
Две френски комедии + една гръцка, които си заслужават
5 неочаквани филма, от които ще ви стане хубаво
Надин Лабаки: женственост, талант и човечност в 24 кадъра
Новите герои или как жените завладяха троновете и игрите

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s