Новогодишни приключения в Прага. Част 1

Решението да посрещнем новата година с приятели в Прага бе взето още към края на 2015-а, но до изпълнение се пристъпи чак през 2016. Към средата на октомври решихме, че няма време за губене и по-добре да се организираме от рано.

От София до Прага щяхме да се придвижим с автомобил – нощен преход, който да започне към 22ч на 28-и декември и да завърши към 9-10 сутринта на 29-и в Прага (като пътьом да спрем и разгледаме Бърно).

Успяхме да намерим истинска находка като квартира за 4-ма в airbnb, а именно разкошният кокетен мезонет на Адриян (вижте го ТУК). Апартаментът се намираше на чудно място в Прага 2 (туристическата част е Прага 1), като точно пред входа ни спираше трамвай, който ходи към всички забележителности, но ние предпочитахме да се разхождаме пеша (в този град винаги има какво интересно да видиш).

Искрено бяхме изненадани от местенцето, което си бяхме наели.

На снимките изглеждаше чудесно, но не очаквахме на живо като го видим да е още по-хубаво!

Всичко беше ново, подредено с вкус, без нищо излишно, но с всичко необходимо (включително разкошни фотографски албуми за различни италиански градове). Разполагахме с две спални – една долу и една горе, както и с две бани и тоалетни към тях (като нашата се падна да е с вана, йей!), малка кухничка, в която си правихме кафе и греяно вино и чудесни дивани, на които се излежавах блажено след дългите разходки.

 

wp_20161230_003
Един от албумите в къщата на Адриан

Най-уникалното от всичко беше цената – 5 нощувки струваха 250лв на човек. Толкова красиво, удобно и евтино място в Прага си е чиста находка.

Ако желаете да планирате следващата си почивка с airbnb, този линк www.airbnb.com/c/245c29 ще ви осигури 20 долара отстъпка при първа резервация. Няма нужда да ми благодарите 🙂

Относно самият път към Прага, следва да кажа, че не е малко, но не и толкова страшно.

Нужни са поне двама шофьори, които да се сменят честичко, а за тези на задната седалка – одеалца и възглавнички за път, за да могат да спят в колата.

Никакви проблеми не срещнахме по границите, минавахме лесно и безпроблемно, като в Сърбия вместо винерка си плащаш таксата за пътя на междинни пунктове, а добрата новина е, че приемат както динари, така и евро и всякакъв вид банкови карти. Бензинът в Сърбия наистина е по-евтин, но никъде по другите държави не беше неразумно скъп. Не мога да цитирам цени, тъй като не бях аз шофьорът, а и вече позабравям излишните подробности от пътя 🙂
Мисълта ми е, че само пътят е дълъг и малко отегчителен, но не излиза скъпо като гориво (на дизел бяхме), винетки и такси.

wp_20161231_005

Когато вече пристигнахме в Прага, беше слънчева утрин, поразяваща със своя студ. Студът беше наш неизменен спътник по време на целия ни престой в града и ако трябва да съм честна, ще е основното, с което ще запомня това пътуване.

По принцип не съм лигла, нямам проблеми с горещини и студове, но в тази Прага преживях нещо коренно различно. Излезеш ли навън, тялото ти просто се пропива със студ и се смразява. Навлиза през дрехите ти и нищо не може да те спаси, освен може би, ако не си облечен като за покоряване на Еверест. Може би Нова Година не е най-доброто време да посетите Прага, освен ако не сте моржове или руснаци (с каквито Прага изобилстваше! Бяха на всяка крачка, като се редуваха от време на време с украинци).

Постоянно зъзнех, а пръстите ми болезнено умираха под двете ръкавици на всяка ръка, които се видях принудена да си надена. Спасяваше ме греяното вино, което не знам доколко беше вино, но определено сгряваше и най-вече – продаваше се на всяка крачка, буквално.

И така плавно и полека стигнах до храните и напитките в този очарователен град.
Първият ми сблъсък с пражката кухня бе в деня, когато пристигнахме и мъжете легнаха да спят след шофирането, а ние с другата девойка се отправихме със залепнали за гърба стомаси да си търсим нещо топло за хапване.

636188049450783397

На няколко метра от квартирата ни попаднахме в най-обикновената и очарователна кръчмица в града. Там ядох най-вкусните свински ребра на света (а по принцип не съм фен), а трайна следа в кулинарните ми изживявания направи чесновата супа, която предлагаха. За целия си престой в Прага срещнах това блюдо само там и трябва да ви кажа, че няма нищо общо с френската лучена супа, беше по-добро!

wp_20161229_018
Великата чеснова супа

Нека обясня: това е уж бистра супа, в която има настърган или много ситно нарязан чесън, парченца тънка наденица, цял жълтък (!!!), който от горещата вода се стяга колкото да не се разлее, но си остава рохък, настърган кашкавал и крутони.
Забележителна вкуснотия! Исках да изям още една такава супа в момента, в който приключих с първата, но ребрата ме бяха заситили прекалено много (крехки, идеално изпечени, ароматни, приятно мариновани – са си оближеш пръстите!).

wp_20161229_019
Уникални свински ребра, да си оближеш пръстите

Относно великия им гулаш, смея да твърдя, че най-вкусен такъв ядох във Виена, в заведение в центъра на града, на което за жалост не запомних името.

wp_20161230_025
Пример за гулаш като основно ястие, поднесен във фенси кръчма. Месо, сос, пресен стар лук и филийки хляб

В Прага гулашът – на супа и на основно, беше вкусен, но чесновата супа е по-добра.

wp_20161229_020
Сметката ни в кварталната кръчма. Ще ви помогне да се ориентирате с цените

Вечерта на Нова година тествах глиганско месо в сос и беше фантастично. Знаете, че дивечът има един по-особен вкус и аромат, който лично мен леко ме побърква (в добрия смисъл на думата), а с това глиганско отиде и много бира, което пък сътвори една чудесна вечеря.

За бирата да казвам ли? Има каква ли не, главата да ти се завърти от избор. На мен ми харесаха Svijany и Pilsen.

Ще си позволя обаче да дам някои насоки относно заведенията. Като всеки голям туристически град, Прага има разкошни капани за туристи, които се набухват в прословутите „кръчми на Швейк“ и оставят едни грешни пари там.

Пример – в една такава „Швейк“ кръчма (има ги из старата част и ликът на добрия войник е изтапанчен на входа) бирите струват по 100 крони половин литър. За сравнение на нормалните места е между 30 и 60 крони. Според курса на БНБ 100 чешки крони са 7,23лв.

wp_20170101_001
Сметка за 4-ма от „Швейк“ кръчма

В Прага можете да се храните (и пиете) на изключително изгодни цени, но ако се поддавате на туристическото изкушение да хапвате гулаш до Карлов мост, то ще ви струва скъпичко, а и срещу парите си няма да получите нищо кой знае колко уникално.

Малко като на нашето черноморие – шопска салата с умрели домати и спаружени краставици за 6лв.

По-лошото обаче е, че на много места – ресторанти и заведения за хранене, сервитьорите бяха крайно троснати и честно казано смотани. Отделно е и политиката на заведенията – дори в най-скъпите не получаваш нищо като комплимент.

wp_20161230_022
Класическа Швейк халба, която срещу 150 крони си взех за вкъщи като сувенир за баща ми

И ние, разглезени от гръцките ресторантьорски маниери, оставаме неприятно изненадани, че шотовете медовинка, които сервитьорът донесе на своя глава на масата ни, после си ги платихме по 90 крони на шот (в кръчмата на Швейк се развива действието). Както и че на масата има оставени прецели като солети, които са под точно обределена бройка и хапнеш ли един – 30 крони.

wp_20161230_023
Миниатюрен вариант на пражка шопска салата

За сравнение – чесновата супа в кварталната кръчмица струваше толкова. Основните ястия в „скъпите“ заведения, издържащи се само от туристи, бяха между 450-750 крони, а специалитетите – над 800. Всеки си избира сам 🙂

Много интересни ми бяха в Прага коледните базарчета – няколко къщички, които предлагат греяно вино, триделник и други разни вкусотии. Имаше ги из целия град и около тях в пронизващия студ се носеха упояващи аромати на карамел, печено месо, хляб, вино и т.н.

636188049239482885
Триделник на жар

Единственото изключително неприятно на базарчетата бяха откритите обори с живи животни вътре – задължително поне по едно пони, няколко козички и овца… Поставени като атракция, около тях се тълпят хора, деца пискат истерично, светкавици от телефони и фотоапарати светят… А животните седят завързани за оградата на обора и срещу няколко дребни пари можеш да вземеш от автомат храна и да им я дадеш.

Нямаше как да не се сетя тук как всички скочиха срещу клетката с нещастните елени пред мола, а в Прага видях поне 5 такива обори с изложени на стрес животни и никой нищо…

wp_20161229_023
Музикална програма на едно от базарчетата с група „Бакхус“, които свиреха разкошни народни песни от забравената галска култура

И така, полека лека си наближаваше новата година – единственото нещо, за което нямахме организация. Е, не точно, знаехме, че искаме да я посрещнем на площада пред прословутия им часовник (само смъртта, която бие камбаната на Страшния съд, ме впечатли…), но какво ще правим до тогава? Трябва някъде да се яде, да се пие, да се лее шампанско.

На 29 и 30 решихме да огледаме ресторантите в центъра дали някъде ще успеем нещо добро да си намерим в последния момент. И както можете да се досетите, положението изглеждаше отчайващо, а реалността да посрещнем новата година в квартирата, започна да ни се вижда не чак толкова лоша.

Втора част от новогодишните ми приключения в Прага очаквайте утре!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s