Ирена Цветанова: Какво е да си артист у нас, силата на голото тяло и Неон

На 16 ноември от 20:00 ч в ДНК – Пространство за съвременен танц и пърформанс ще се случи „Неон бурлеск пърформанс“, който ще е част от АСТ фестивала за свободно изкуство.

Неон е проект, под шапката на който се генерират няколко различни продукта – лекция-пърформанс, танцови тренинги с различни социални групи и бурлеск спектакъл.

Александар Георгиев – Аце, Ирена Цветанова и Жана Пенчева генерират и артикулират хореографска материя около тематика на протеста, Бурлеска и техните функции в обществото.

Бурлеск пърформанс Неон е крайната точка от тяхното пътуване. Това е сценично представление, което предлага нова гледна точка към празнуващото/протестиращо тяло, което да бъде наблюдавано през призмата на Бурлеска, която в същността си борави с флирт, противопоставяне, сарказъм, гротеска и секс.

Зададохме няколко въпроса на Ирена Цветанова, която е съавтор, изпълнител и ръководител на проекта, за да ни разкаже малко повече за танцовия спектакъл, както и за самата нея. Благодарим ѝ за отделеното време и изчерпателните отговори!

fotografiq_plamen-trifonovplt-4004-2

  1. Моля, представете се с няколко думи за читателите ни, които не ви познават.

Здравейте, казвам се Ирена Цветанова и най-общо казано съм артист – завършила съм  Танцов театър в  НБУ и от около 8 г творя (или поне се опивам) и дерзая в сферата на съвременния танц и пърформанс. Участвала съм  в проекти на различни български хореографи и режисьори, а преди 6 г, с четирима мои колеги създадохме Гараж Колектив – платформа, чрез която да развиваме себе си като артисти в танцовата сфера. Когато нямам танцови проекти или представления, артистичният ми заряд избива в други форми – създавам различни декорации за дома, плета на една кука, а напоследък съм доста запалена по фотографията. Като цяло не съм градски тип, човек може да ме намери по-лесно в планината, от колкото в някой бар. Родител съм на две прекрасни (бивши улични) котки, една от които черна, и съм много горда с този факт. Черните котки са несправедливо набедени, нещастен е само този, който няма черна котка (или котка изобщо)! 🙂

  1. „Неон“ е определен като сценично представление, което предлага нова гледна точка към празнуващото/протестиращо тяло. Какво още можете да кажете за постановката?

Тук на първо място искам да отбележа, че Неон е продукт от колективното авторство на Александар Георгиев, Жана Пенчева (и двамата са част от Гараж Колектив) и мен, и именно защото е колективно авторство и  тримата имаме различен поглед върху Неон,  всеки го коментира от личната си позиция. За това, мога да си позволя да предам единствено моето виждане за Неон.

Неон поставя различна гледна точка към универсалното, живо, оставено извън рамките и ограничения тяло, което е вакуумирано в точката му на празнуване. Неон разглежда концепцията за това как едно тяло може  да бъде поставено в контекста на протест чрез празнуване и  съответно в контекста на празнуване чрез протест. Интересното за този проект е, че той е плод на колективно авторство, което означава че е продукт на мен, Александар Георгиев и  Жана Пенчева и в същото време не е продукт на никой, а същество със собствен живот. В Неон боравим много фино с инструментите на Бурлеската а именно помпозност, еротика, флирт и ирония, за да предложим на зрителите  лека провокация, прикрита зад една красива и приятна за очите естетика. За мен Неон е розов мехур, в който всичко е красиво, лежерно и закачливо – ефирен блян, в чието безвремие можеш да потънеш.

  1. Посочена сте като „съавтор, изпълнител, административна дейност, ръководител на проекта“. Дотежават ли ви тези отговорности или напротив?

Чисто като отговорности бих казала не, защото в крайна сметка Неон е наш личен проект т.е. все едно на някой да му тежат отговорностите към собственото му дете. Това, което ми натежа е по-скоро краткото време, което имахме за реализацията на проекта и целия обем от административни и организационни задачи свързани с него (а те не са малко), тъй като аз имам странична работа на пълен работен ден, която също се наложи да наместя с всичко останало.

Като артист бих казала, че наистина е трудно и излишно съчетаването на административни и организационни дейности с творческата работа, но на независимите артисти в България често им се налага да вършат и двете.

В добре развитите европейски държави артистите работят съвместно с  културни мениджъри,  като по този начин всеки може да си върши пълноценно работата и да се създават наистина издържани и стойностни продукти. За съжаление в България отново сме назад с материала и имаме недостиг на такива кадри, особено в областта на съвременния танц и пърформанс.

  1. Как бихте определили културната сцена у нас? Достатъчно активна и разнообразна ли е, или нещо ѝ липсва?

Тъй като съм част само от независимата културна сцена, ще си позволя да коментирам единствено нея. Смятам, че за възможностите, които имаме тук като артисти, независимата културна сцена определено е активна и разнообразна, както и доста бързо развиваща се, особено в последните години. В България има много добри артисти, които активно творят и се стремят да развият независимия културен сектор във всичките му всевъзможни посоки.

Може би това което липсва, е недостатъчният брой обособени пространства, невъзможността от адекватно и дългосрочно финансиране от държавните институции, както и спонсорството от частния сектор, което почти не съществува като практика в България особено по отношение на творчески и културни проекти.

  1. А как бихте определили публиката на вашите спектакли?

С удоволствие бих казала, че публиката на нашите спектакли се състои от много непознати лица (в моето начало бяха почти само приятели и роднини), млади, ерудирани хора, които имат далновидно виждане за представленията, които посещават, културата и живота като цяло. През годините виждам чувствително увеличаване и развитие на публиката в сектора на танца, а това е супер и много ме радва :), защото означава че правим качествени неща, които се оценяват.

  1. Въпросът за това дали е лесно или трудно да оцеляваш като артист в България и да правиш изкуство тук, е толкова пъти задаван и на толкова различни творци, че вече леко се е поизтъркал. Въпреки това обаче е важен, затова искаме да го зададем и на вас.

Както споменах, ми се налага да работя странична работа и то на пълен работен ден, a това мисля отговаря на въпроса ви :).Слава богу, шефовете ми са готини и си затварят очите когато тичам на репетиции или на представления. Доста колеги познавам, които живеят по същия начин и откровено казано, това не е дългосрочно решение. Надявам се някой ден системата ни да се промени и да успяваме да се издържаме единствено от артистичната си работа.

  1. Адам и Ева са започнали да се срамуват от голотата си, след като яли плодове от Дървото на познанието. Според вас голотата трябва ли да бъде нещо срамно и какво всъщност се крие в голото тяло?

В никакъв случай! Тук си позволявам да ударя удивителна, защото голото тяло е най-красивата дреха, нашата физическа обвивка, храм, светилище, гордост и каквото още се сетите. Мисля, че в 21 век е крайно време да се отърсим от разни средновековни норми и ограничено мислене по отношение на голотата, извинявайте, но в Америка има цели квартали за хора, предпочитащи да живеят голи, и никой от никого не се притеснява или срамува, защото няма от какво.

Преди няколко месеца участвах в уъркшоп на Дорис Улих, която в момента е едно от най-големите имена в сферата на съвременния танц и пърформанс и мога да кажа , че това е един от най-добрите уъркшопи на които съм била. Нейната работа се фокусира най-общо казано върху голото тяло и съответно всички участници бяхме голи през цялото време.

Дрехите, притесненията и срамът паднаха много бързо и останахме просто ние – живите, движещи се тела.

Оказа се изключително интересно и приятно да работиш с голото си тяло, което всъщност се превърща в творчески инструмент, а той от своя страна генерира огромно количество творчески материал. Горещо препоръчвам на всеки подобни преживявания и практики. Имам още доста какво да кажа за голото тяло, но в отделно интервю, тъй като темата е неизчерпаема 🙂

  1. Къде откривате вдъхновение?

Специално за танцовите проекти аз лично откривам вдъхновение в хората, с които творя. Никога не съм била солов артист, и смятам че силата ми е в колаборацията и работата с други хора. Изключително много ми харесва начина, по който идеите се допълват, различните гледни точки (макар че това понякога е повод за скандал), общото артистично търсене и преживявания на сцената, и именно от тези неща черпя вдъхновение.

  1. Какви са бъдещите ви планове и какво да очакваме от вас занапред?

Наскоро имах премиера на друго представление, в което участвам заедно с Виолета Витанова и Ива Свещарова– Голем на режисьорката Анна Данкова, което също е селектирано за АКТ фестивал и ще се играе на 13.11. В тази посока,  краткосрочните ми планове са свързани с Неон и Голем. Иначе мисля скоро да изкарам книжка (четох някъде, че до 30 е добре човек поне това да свърши в живота си).

За напред не е изключено да ви изненадам с изложба, както споменах в момента съм доста запалена по nature и landscape фотографията, а от дете обичам планината и последните 2 години имах възможност да обикалям стабилно 🙂

Прочетете още едно интервю с още една артистична дама – Говорим си с Искра Иванова за тялото, изкуството и The Space in Between

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s