Ленард Коен към първата си любов: „протегни ръка и ще ме докоснеш“

На 7 ноември на 82 години почина Ленард Коен, който най-простичко може да бъде описан като канадски поет, писател, автор и изпълнител на песни.

Аз обаче го възприемам като един от певците с най-красив и дълбок глас.

Ако затвориш очи, докато го слушаш, имаш чувството, че потъваш в красива приказка, в която властват любовта и скритата, сладка тъга по отминали щастливи дни.

leonard-cohen-quotes-ftr

Творчеството на Ленард Коен и цялото му излъчване като мъж ти дават увереността, че не всичко романтично, нежно и джентълментско е потънало във въртопа на съвременната арогантност и пошлост.

Едно писмо, което той написал преди няколко месеца и изпратил до умиращата му първа любов, и което след смъртта му стана особено популярно, ме накара да се замисля за странностите на живота.

Унесени в ежедневните си проблеми и моментни страсти, си мислим, че контролираме нещата, че вървим по път, който сами сме си начертали и че знаем какво да очакваме. В един момент обаче се будим на 80 години, заобиколени от спомени. Няма да забравя как милата ми прабаба, вече минала 90-те години, от време на време въздъхваше и казваше сякаш на себе си „кога остарях толкова… кога минаха тези години…“

Но нека ви разкажа за Ленард Коен. Преди няколко месеца получава вест, че една негова голяма и далечна любов – Мариан, умира от левкемия. Оставали ѝ броени дни живот. Ленард ѝ написал писмо, което тя получила два дена преди да умре:

„Е, Мариан, дойдохме до момента, когато сме толкова стари, че телата ни се разпадат и имам усещането, че съвсем скоро ще те последвам. Знам, че съм толкова близо зад теб, че ако протегнеш ръката си, ще ме докоснеш. Знаеш, че винаги съм те обичал заради красотата и мъдростта ти, и няма нужда да казвам нищо повече, тъй като ти знаеш всичко достатъчно добре. Искам обаче да ти кажа, че ти пожелавам леко пътуване.
Сбогом, стара приятелко. Ще се видим в края на пътя.“

Близките на Мариан ѝ прочели писмото и споделят, че тя била истински щастлива да получи вест от него. И протегнала ръката си, сякаш за да го докосне. Два дена след това изпаднала в безсъзнание и починала. Тогава близките ѝ написали писмо до Ленард, за да го известят за смъртта ѝ, а и за да му кажат още нещо.

Скъпи, Коен,
Мариан напусна този свят вчера вечерта. Тя бе спокойна и заобиколена от най-близките си приятели. Писмото ти дойде, когато тя все още беше в съзнание и можеше да говори и да се смее с ясно съзнание. Когато ѝ го прочетохме, Мариан се усмихна така, както само тя може. Повдигна ръката си, когато ти казваш, че си толкова близо зад нея, че ако протегне ръка, ще те докосне.
Това, че ти знаеше за състоянието ѝ, ѝ даде истинско спокойствие. Благословията ти ѝ даде сили. Близките ѝ, които видяха какво въздействие имаше писмото ти върху нея, ще сме ти винаги благодарни, че успя да ѝ пишеш толкова бързо и с толкова любов и състрадание.
В последния ѝ час тананикахме Bird on a Wire, докато тя едва забележимо дишаше. Когато душата ѝ напусна тялото и се отправи към своето ново приключение, я целунахме по челото и прошепнахме думите ти „Сбогом, Мариан“.

Ленард Коен и Мариан се запознават в далечната 1960 година в Гърция.

Той е на 26, а тя на 25 и току що изоставена от бащата на 6-месечния ѝ син.

gettyimages-173474240-1713aac6-426d-4bac-887d-2d2e56d8040a
Ленард и Мариан, заедно със сина ѝ, в Гърция през 1060 г. Снимка: James Burke/ The LIFE Picture Collection

Двамата се влюбват и заживяват заедно в малкото апартаментче, което Коен е наел в Хидра, Гърция, срещи 14 долара на месец. По-късно заживяват заедно в Монреал, Канада. Романсът им продължава почти 10 години, а какво точно е довело до раздялата им, вече не се помни. Коен обаче посвещава няколко песни на любовта им, като най-известната от тях е „Сбогом, Мариан“.

По-късно той се влюбва в други жени, една от тях го дарява с две деца, а той посвещава най-големите си хитове на своите любови. Сам казва, че никога не се е оженил поради „липса на кураж“ и „страх“.

Близките на Ленард казват, че той е усещал, че е близо до смъртта и ненапразно е написал тези думи до любимата му Мариан.

Може би тя го е изчакала в края на пътя, както той ѝ заръчва в последното си писмо до нея. Може би сега двамата са поели към своето ново приключение ръка за ръка и с усмивка. Точно както някога са се запознали в Гърция – необременени от теглото на живота. Заедно по пътя на едно ново начало…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s