Пукнатините, които ни правят красиви или за себеобичането като пътешествие

В миналото, в Китай, съществувал древен обичай – когато глинените съдове и вази се чупели, хората слепвали парченцата със злато. И макар да си личало, че посудата била наранена, това не било проблем за тях. Те вярвали, че пукнатините всъщност са красиви и трябвало да се виждат ясно, контрастирайки със златния контур…

Това ми напомня на историята, която искам да ви разкажа днес…

За една жена, чието тяло също има „пукнатини“ и несъвършенства, но въпреки това е красиво…

Виждали сме хиляди снимки с послание „преди/след“ сваляне на килограми. Снимки, разкриващи воля, сила, вдъхновение…

Но има снимки преди и след драстично отслабване с десетки килограми, които показват една голяма история, един нов живот.

Като живота на Саманта Гебал /Samatha Geballe/ – фотограф в Калифорния, която извървява трудния път към възстановяване след оперативно поставяне на гастрален пръстен или иначе казано – стомашен байпас.

Да постигнеш визия и тяло, отговарящо на стереотипите за красота на актуалното време, обаче не е толкова лесно, колкото изглежда. Защото е съпроводено с мисията да възприемеш новото си Аз, онова, с по-малкото килограми, с отпусната кожа, с белезите, със стриите.

screen-shot-2016-10-24-at-11-10-41-am-818x867

И ако не си обичал себе си, когато си бил заклеймен като дебел, няма да се почувстващ такъв и с 50 килограма по-малко…

Такава е житейската философия и светоусещане на Гебал година след интервенцията.

13671072_641716345988329_876642318_n

Когато редуцира теглото си, Саманта не получава онова вътрешно удовлетворение, което е очаквала, че ще изпита, когато се види… слаба.

Затова започва да се снима. Сама. Гола. Реална и откровена. С всичките си несъвършенства.

screen-shot-2016-10-24-at-11-11-51-am-836x557

„Не го правех, за да гледам снимките. За да сравнявам разликите отпреди една година и сега. Направих го, за да възприема себе си. Новият човек, в когото се превърнах…“

Наистина е трудно да познаеш собственото си Аз след такава голяма промяна. След подобен физически катарзис, всеки човек би изпитал необходимост да намери своята константа, своя пристан, на който да акустира, за да осъзнае случилото се.

13249892_1195867890444663_603225136_n

А пристанището на Саманта са станали снимките. Тези реалистични кадри, които доказват, че себеобичането не е спирка, то е пътешествие.

И че това, че не сме точно такива, каквито ни се иска да бъдем, може би е най-великото нещо на този свят.

*Профилът на Саманта Гебал можете да разгледате тук

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s