Култура на бита по света и у нас

Петър Дончев представя втория си текст, написан специално за Вита Морена, а предходният му е посветен на Париж и можете да си го припомните тук.

Вчера по телевизията гледах поредния изблик на агресия насред София. Шофьор на лека кола отнел на друга лека кола предимството. Ощетеният слезе и започна с всички сили да удря и да рита колата-виновник. Накрая се наведе, отскубна контролния номер на колата, дръзнала да отнеме предимството на Негово нищожество, захвърли я и вече излял гнева си, се качи в своята кола и потегли.

Тази сценка, която за нашата жална България е ежедневие, а може би вече и ежечасие, ме върна няколко години назад в Северна Калифорния, региона на Сан Франциско. Бил съм там повече от един път за по половин година и имам много наблюдения за живота, порядките и отношенията на хората не само помежду им, но и към всичко там. В Калифорния все едно, че попаднах в друг свят, на друга планета.

photo-1425957443008-128d759fc6be

За толкова дълго време не видях нито един намръщен човек. Подчертавам – нито един. Всички са усмихнати и дружелюбни един към друг.

Напълно непознати хора ми се усмихваха и ме поздравяваха на улицата. Дори в началото се оглеждах дали поздравът не е отправен към някой друг около мене.

Общо взето шофиращите гледат да не си пречат един на друг, а начинът за това е просто да спазват правилника и закона. Но ако все пак се случи някой да отнеме предимството някому, няма крясъци и клаксони, няма ругатни, виновникът вдига ръка, за да се извини, потърпевшият се усмихва, усмихва се и другият и двамата с жестове се разбират кой да премине първи.

Но пък и правилникът и маркировките са направени така, че не да предизвикват тълкования и противоречия (както е у нас например), а да улеснят движението по пътя и най-вече да изключат възможността за инциденти. Например някои възлови кръстовища имат четири стопа. Всеки, независимо дали има други коли или не е длъжен да спре. А ако пристигнат почти едновременно четири коли от четирите посоки спират всички.

И не преминава първи дясностоящият, нито най-нахалният, нито този, който е с най-лъскава кола.

Мирно и тихо преминават по реда на пристигането на кръстовището. А наближат ли пешеходна пътека, намаляват скоростта и има ли стъпил на нея човек, спират и то на петнадесет-двадесет метра пред пътеката, да не би ако са по-наблизо да притеснят преминаващия. И докато не се качи той на другия тротоар, никой не потегля, дори и неговата лента да е напълно свободна. Просто хората в Калифорния уважават реда и законите си и не се впускат в излишни разсъждения. Има ли човек на пешеходната пътека, трябва да се спре и толкова! Няма обяснения от рода на „Ама аз не му попречих с нищо”.

Може би е излишно да казвам, че нито в населените места, нито извън тях може да се види и една дупка по пътищата.

Но още повече ме впечатли, че на всяка миля и половина или две по пътищата има телефон. Винаги работещ и напълно безплатен. Просто вдигаш слушалката и набираш София, Пхенян или Москва без никакъв проблем.

Винаги съм се питал там няма ли хора, които от лошотия да скъсат кабела, да изпочупят кабината или да откраднат нещо за скрап. Оказва се, че няма. Винаги всичко работи. А такива телефони има и по морския бряг, и в къмпингите, и в горите.

Дори в тоалетните и в горите има хартия, изрязана с формата на седалката, за да си я постави човек и да е спокоен за здравето и комфорта си. Има и специална масичка, на която майките или татковците да сменят памперсите на бебето (прочетете повече по тази тема и новите закони тук – бел. ред). И всичко блести от чистота. Да се чуди човек кой и кога почиства. Но пък и хората много пазят, с пълното съзнание, че всичко е направено за тяхно удобство и трябва да бъдат особено внимателни при ползването му. В горите има маси и пейки, на които човек да седне и да похапне. Има и контейнери за боклук в съседство.

Чистотата навсякъде е впечатляваща. Аз никога не видях някой да хвърли на земята каквото и да е, независимо дали е в града, на пътя, в гората, на полето или на брега на океана. Нито дори микроскопична хартийка или фас от цигара. Всичко се изхвърля в кошчетата за боклук.

Помня, веднъж се разхождахме в Санта Роза. Град, недалече от Сан Франциско. Зет ми, американец, видя на тротоара някакъв случен фас и спонтанно възкликна: „Я, тук сигурно е минал някой българин!” Не можех да му се сърдя, защото говореше истината. Бил е многократно в България и добре познава нашенския манталитет.

Там хората мислят за другите хората. Там никой няма да паркира колата си така, че да заеме място за две коли, без да се интересува от другите. Или пък да паркира така, че да попречи на някого да излезе. Изключено е в обществена сграда да не е осигурен достъп на хора с увреждания, дори и в обществените тоалетни задължително е осигурен достъпа на инвалидни колички. Дори и в тоалетните в гората.

Винаги съм си мислил, че ако всеки човек мисли първо за другите, а след това за себе, той ще е сигурен, че във всеки момент за неговото добруване мислят милиони, милиарди хора.

Това е много по-добре, отколкото всеки да мисли само за себе си. Тогава вън от всякакво съмнение е, че за всекиго ще мисли само един човек. Той самият. Как мислите, кое е по-добре?

Мисля, че в Северна Калифорния (другаде в САЩ не зная как е, не съм ходил) до голяма степен са усвоили този модел на взаимоотношения и животът им е невероятно лесен. И хубав. Не че хората там нямат проблеми, но вродената етика и възпитание им диктуват да не товарят другите със своите неща. Затова просто се усмихват. Това, разбира се, не е станало за един ден. Всичко се предава от поколение на поколение, усъвършенства се и се развива.

А ние?

В същото време ние се избиваме заради отнето предимство или заради паркинг.

Ние се избиваме и на пешеходни пътеки.
И в дискотеки.

Петнадесет годишни момичета, проявяват агресия срещу свои връстнички и ги пребиват. Лошотията и злобата у нас набират невероятна скорост.

А ние?

Ние все по-често изхвърляме боклука си направо от балконите и ругаем управляващите за неудачите си.

Ние чакаме някой пак да ни освободи.
Дано само този път този някой да ни освободи от самите нас.

Защото няма никакво съмнение, че причината България да е на дъното сме самите ние.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s