Аз човек ли съм или тиква? Или откровено за Хелоуин и Деня на народните будители…

elegant halloween phantom.

Краят на октомври, мирише на есен.

Мъгливото време навън навява мъгливи мисли и някак в настроението ми преобладават минорните краски.

Витрините на повечето магазини са подчинени на една тема – предстоящия Хелоуин, а публикациите в интернет и социалните мрежи изобилстват от идеи за най-атрактивен костюм.

Но докато се напъвам да съм в крак с чуждите англосаксонски празници, чудейки се тази година Червената шапчица ли да бъда или триръко зомби, се улавям как подсъзнанието (а и съзнанието) ми се бунтуват срещу налагащите се от запад религиозни, културни и най-вече комерсиални догми.

И точно тогава се сещам за поговорката:

„Балканът ражда хора, а полето тикви”,

за да си задам въпроса:

Аз от хората или от тиквите съм?

4103190721_bc767d12c6_b

Тиква, която е изрисувала лицето и тялото си като подрънкващ ходещ скелет и после е качила десетки снимки във Facebook и Instagram, така че цяла плеяда познати и приятели да лайкнат постовете ми от нощта на Хелоуин или пък да бъда просто човек, който е похапнал печена тиква вкъщи и си е спомнил, че в първия ден на ноември, в България, където всъщност живея, се отбелязва Денят на народните будители?

Макар да звучи малко архаично нашият си празник ме кара да се чувствам по-горда, по-емоционална, по-жива.

Да съм съпричастна с нашите традиции, с българските ми корени и да знам, че костите на моите предци почиват спокойно в земята ни. Да се чувствам човек.

Аз избирам да съм от тези, дето ги ражда Балканът, (и не че имам нещо против полето, което ни храни), а защото планината не само създава човеците, но ги и пази.

Свети Иван Рилски е живял в уединение в Рила планина, Момчил войвода е бродил из Родопите още преди нашествието на османците, Георги Бенковски е водил четата си в полите на Средна гора…

И още многобройни светли личности, преобразили света около себе си, са вписали завинаги имената си в нашата история. За да ни има, за да има българския дух, за да живеем достойно и да оставим следа след себе си.

2109-jpg-pagespeed-ce-ih6ijlcih3
Снимка: Слави Хаджиев

Днес може и да изляза с приятели, днес може и да изпия един коктейл, украсен с бъркалка във формата на тиква, днес може и да похапна от сладките, които приятелката ми е изпекла с форма, наподобяваща духчета, днес може и да се забавлявам, но никога няма да забравя коя съм, откъде съм и кои са предците ми.

Аз избирам коя да бъда…

Избирам да съм човек, а не тиква!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s